В Сибир си извоюваха от Москва пари за борба срещу мръсния въздух

Отчаяни от отказите и бездействието на властите по отношение на смога, който редовно се стеле над града, жителите на Красноярск - промишлен град в Сибир - решиха сами да измерват замърсяването, рискувайки съдебно преследване.

С един милион жители и десетки промишлени предприятия, сред които един от най-големите заводи за алуминий в света, Красноярск се нарежда сред най-замърсените градове в Русия според изготвена наскоро класация на министерството на екологията. На местно равнище обаче запитванията за качеството на въздуха се сблъскват с бюрократична стена и някои жители, начело с 34-годишния компютърен специалист Игор Шпехт, решиха сами да разберат как стоят нещата.

„Над Красноярск редовно пада мъгла, на хората им е трудно да дишат, но метеорологичните служби твърдят, че концентрацията на вредните частици не надхвърля нормите”, заяви се Игор Шпехт. „Поради това разминаване имаме впечатлението, че ни заблуждават. След години бездействие на министерството на екологията и местните метеорологични служби решихме сами да измерваме нивото на замърсяване”, добави той.

С група други граждани Шпехт поставил седем френски устройства за измерване на фините прахови частици. Той публикува данните в реално време на специален уебсайт, който също е достъпен чрез приложения за мобилни телефони и чрез социалната мрежа Instagram. Резултатите редовно показват превишение на нормите, като в някои случаи многократно.

Заради множащите се жалби на недоволни руснаци от цялата страна, властите признаха, че системата за измерване на качеството на въздуха е неефективна. При посещение в Красноярск на 7 февруари президентът Владимир Путин нареди на местните власти да разработят възможно най-бързо план за подобряване на екологичната ситуация.

„Чух, че това е един от най-чувствителните проблеми”, каза той, докато местните еколози отбелязаха иронично в Instagram, че президентът трябва също да подиша замърсения въздух на града им.

Поради липса на финансиране системата за измерване на качеството на въздуха просто липсва или е амортизирана, тъй като не е модернизирана от разпадането на СССР.

„Искате проверка на качеството на въздуха? Ние сме готови да правим това, при условие, че има финансиране”, заяви наскоро шефът на руската федерална служба за хидрометеорология и мониторинг на околната среда „Росхидромет” Максим Яковенко в интервю за в. "Комерсант".

 

Остаряло оборудване

Уредите, поставени от Игор Шпехт, измерват нивото на фините прахови частици PM2,5 - най-фините, с диаметър от 2,5 микрона и особено отровни, понеже проникват дълбоко в дихателните пътища. Освен рак, излагането на тяхното въздействие може да причини астма, алергии, респираторни и сърдечно-съдови заболявания.

Проектът на жителите на Красноярск първоначално ядоса руските власти, които често се отнасят с недоверие към личните инициативи. Местните метеорологични служби подадоха жалба срещу Шпехт за извършване на измервания на замърсяването „без лиценз”.

„Жителите могат за измерват нивото на замърсяване, но съгласно закона нямат право да публикуват тези данни в интернет”, обясни говорителката на отдела по метеорология в Крайсноярск, Оксана Салникова. Тя обаче призна, че поради липса на средства отделът не разполага с оборудване за измерване на фините прахови частици PM2.5. „Апаратурата ни не е модернизирана от години. Понастоящем измерваме частиците PM като цяло, без да ги разграничаваме според размера им”, обясни Салникова.

Руското министерство на екологията и местното му управление все пак защитиха жителите и съдът отхвърли жалбата. "Поддържаме връзка с еколозите и най-накрая, под техен натиск, министерството ни купи уреди за измерване на частиците PM2.5", каза говорителка на регионалното управление на екоминистерството. „Разполагаме с мобилна лаборатория. Когато жителите сигнализират, че равнището на вредните елементи е повишено, отиваме на място, за да проверим техните данни”, допълва тя.

Инициативата в Красноярск е вдъхновила други градове и Игор Шпехт казва, че с него са се свързали жители на други промишлени градове, които искат да поставят свои датчици - Магнитогорск и Челябинск в Урал и Комсомолск на Амур в Далечния изток. „Готови сме да им помогнем”, уверява Шпехт.

Той предупреждава, че заплахата за съдебно преследване не е изключена, но казва, че е подготвен: „Бихме искали този процес да се състои, за да може веднъж завинаги да се докаже, че сме прави”.