По-високите банкови резерви ще вдигнат лихвите в България

Рязкото, двойно завишаване на задължителните минимални резерви на банките в България има за цел да ограничи кредитирането и да допринесе за намаляване на кредитния риск, който би растял, ако не бъде постигната първата цел. Това обясни Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) по време на конференцията Banking Today, като той коментира решението на централната банка от края на април.

Действията на българския банков регулатор са в ход заради относително бавната трансмисия на лихвената политика на Европа към България.

Разбира се, това е поради свръхликвидността в банковата система в България. С тези усилия се създава безрисков ликвиден буфер“, допълни още Лингорски.

Той описа задължителните минимални резерви като „инструмент, който позволява да гледаме по-спокойно на банковата система“.

Лингорски не отговори дали тази година може да има още едно повишение на минималните резерви, но уточни, че БНБ използва всички инструменти, които са на нейно разположение, за да постига целите за ценова стабилност.

Според главния изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) Илиан Георгиев с вдигането на минималните резерви ще бъде повишена и цената на кредитите, т.е. завишени лихвените проценти по тях.

Във всички случаи това ще се отрази на доходността. Резервирайки тези пари като минимални задължителни резерви, ние няма да може да ги пласираме в други активи и ще търсим начин да компенсираме тази загуба“, коментира той и описа ерата на рекордно ниските лихвени проценти в последните години като „ненормална“.

Изпълнителният директор на Инвестбанк Светослав Миланов прогнозира, че в резултат на това забавяне на ръста на кредитирането ще има само

леко охлаждане, не някакви драматични промени“.

С последното повишаване на задължителните резерви от БНБ Лингорски отчита, че изискването става едно от най-високите в Европа като цяло и съчетано с висока рентабилност на банките в България прави институциите стабилни.

Мнението му бе подкрепено и от изпълнителния директор на Пощенска банка Асен Ягодин.

В България беше направено доста за стабилността на банките и сега те са за пример в Европа – плод на 10 – 15 години работа на регулатора“, заяви Ягодин.

По тези причини Лингорски подчерта, че всички банки в Европа отговарят на всички заложени критерии за платежоспособност и не се наблюдава пренасяне на шокове от банковите фалити в САЩ и в Европа.

Няма трансмисия от САЩ към Европа. Проблемът е с малки и средни банки – предимно регионални. Малките и средни банки в САЩ никога не бяха подложени на регулаторните стандарти на Базел 3, особено по отношение на LSR, което не е така в Европа и особено не е така в България – всички банки отговарят на изискванията и то в доста по-висока степен от средното за еврозоната и Европа“, обясни Лингорски.

ESG стандартите

Зеленият преход и инвестициите в зелена енергия пък са все по-важни за банковия сектор и това най-реално вече се вижда от цената. Зеленият аспект ще се превърне в задължителен елемент от оценката на банката и в това какви клиенти финансира. Банките, които финансират клиенти, които замърсяват околната среда, ще понесат повече изисквания за капитал и заемите за тях ще станат доста по-скъпи и това е израз на желанието икономиката да се трансформира по-бързо.

По думите на Илиян Георгиев в момента при идентични по размер инвестиции – една за зелена инвестиция – фотоволтаици или нещо подобно – и една за кафява енергия – те биха получили съвсем различни цени за финансирането си.

В момента ако сложите на кантар два проекта – един за 5 MWh фотоволтаик и за 5 MGh топлинна централа, която гори въглища – първите ще вземат лихва х, а другите – същата по 1.25, дори 1.50“, коментира Георгиев.