Виртуалното бъдеще на образованието

Консервативна образователна система като българската изглежда обречена да изостава от нуждите на съвремието и най-ярко това си проличава на пазара на труда. Бизнесът неуморно алармира за слабата подготовка на кадрите и липсата на подходящи умения сред младите, които като че ли все още се обучават в среда, задължаваща ги повече да наизустяват, отколкото да мислят и могат. На фона на това технологиите, които вече са неизменна част от живота и работата ни, се развиват все по-бързо и основният въпрос е как увеличаващата се бездна да бъде преодоляна. Един от възможните отговори е виртуалната реалност (VR) – около това мнение се обединиха участниците в конференцията Future of Reality, която се проведе днес в София.

Днес повечето хора в развитите държави управляват ежедневието си и дори живеят част от живота си чрез своите смартфони. Едва преди няколко години броят на свързаните устройства достигна този на световното население, а днес го надвишава над два пъти и половина. Прогнозата е, че през 2025 г. те ще са около 75 млрд. броя. Това е съвсем прост пример за рязката промяна в ежедневието ни, доминирано от технологиите. 

Поглеждайки към бъдещето, изниква въпросът за това как ще изглежда то и в каква роля ще бъдат хората тогава. „Днешните деца ще са на пазара на труда и през далечната 2050 г., но прогнозите за това как ще изглежда животът тогава са твърде неясни“, коментира просветният министър Красимир Вълчев, насочвайки вниманието върху мерките, които образователната система трябва да вземе още сега. Според него вкарването на технологии в класната стая е неизбежно. „Някои училища първо забраниха телефоните, после ги позволиха – във втория случай резултатите са по-добри“, отбеляза министърът. 

За да се подобрят методите на обучение, е необходимо те да се базират на преживяването. "Доказано е, че то има 70% ефективност, докато ученето с книги – около 10%, а това чрез лекции – около 20%", посочва Еркан Байол от технологичната компания Human Interact. Според него именно в това е силата на виртуалната реалност – възможността да даде шанс на човек да „преживее“ нещо, макар и в изкуствена среда. 

Той дава пример с медицината, където VR технологиите намират все по-голямо приложение. Виртуалната реалност позволява на студентите да почерпят от опита и практиката на дългогодишни лекари. Слагайки си VR шлем, човек лесно може да погледне през очите на опериращ хирург и да проследи случването на сложни операции, сякаш ги прави самият той. 

Байол обръща внимание и на това, че VR позволява на човек да се докосне до най-добрите експерти в дадена област – нещо, което често няма как да му се случи в реалния свят по обективни причини като финансови или пространствени. 

В големия потенциал на технологията вярва и Томас Фърнес III, известен още като дядото на виртуалната реалност. Той е убеден, че VR може да добави нова стойност в образованието. Бидейки един от пионерите на тази технология, с която се занимава вече над 50 години, днес той мечтае за нещо, наречено VR Learning room (образователна стая във виртуалната реалност). 

В представите му това е своеобразна абонаментна програма, която може да се използва за безплатни образователни виртуални реалности, в които родители да влизат с децата си и заедно да изследват проблеми и да помагат за разрешаването им. Фърнес е убеден, че ако бъде създадена достатъчно добра виртуална среда, хората, които я преживеят, после никога няма да забравят случилото се. А това би помогнало значително за самото образование. 

Дигиталните умения са във фокуса на Европейската комисия (ЕК), изтъкна за пореден път ресорният еврокомисар Мария Габриел. Тя очерта политиките на Общността в сферата на дигитализацията, които предполагат и осигуряването на повече финансови средства. Програма „Цифрова Европа“ например е с бюджет от 9 млрд. евро, които ще бъдат разпределени за нещата като киберсигурност, умения, суперкомпютри и изкуствен интелект. Досега VR технологиите не са попадали във фокуса на ЕК, но това ще се промени, обеща тя.