Висшият съдебен съвет и липсата на присъди в България остават проблем за Брюксел
Брюксел настоява и за прозрачност при разпределението на държавни средства за реклама
Нереформираният Висш съдебен съвет и инспектората към него, както и липсата на присъди на високо ниво са основните проблеми, за решаването на които България не прогресира. Това отбелязва Европейската комисия в доклада за върховенството на закона в България.
Брюксел отчита, че все още не са предприети законодателни изменения, с които да се подобри функционирането на Съдебния инспекторат и да се гарантира, че той, както и Съдебният съвет, няма да бъдат поставени в риск от политическо влияние. В доклада Еврокомисията отправя препоръка за приемане на законодателни промени, свързани с тази тема, като се вземат предвид европейските стандарти за съдебните съвети.
Европейската комисия отчита още, че ефективността на разследванията, резултатите от наказателното преследване и окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво продължават да бъдат проблем.
Остават сериозни пропуски относно мерките за почтеност от най-високо ниво. Правила за публично деклариране на имущество се прилагат системно, но механизмите за контрол трябва да бъдат подобрени“, се посочва в доклада.
Европейската комисия очаква и реформата на антикорупционната комисия, която в момента се разглежда от парламента.
По въпроса за медийната свобода, Еврокомисията също отчита още много работа, която предстои да бъде свършена. В това число влизат промени в законодателството относно свободата и плурализма в медиите, включително защитата на журналистите от т. нар. SLAPP дела (Дела шамари).
Липсата на ясна рамка, която да гарантира прозрачност при разпределението на публичните средства за реклама, също остава проблем. Европейската комисия отчита още, че журналистите все по-често са подложени на онлайн тормоз и срещат различни заплахи.
В доклада си Брюксел отбелязва „положителни тенденции по отношение на достъпа до обществена информация“. Припомняме, че миналата седмица от ГЕРБ внесоха законопроект, който да ограничи достъпа до обществена информация, но заради негативен обществен отзвук го оттеглиха.
В този си вид докладите за всяка една от 27-те членки се публикуват от 2020 г. насам и съдържат наблюдения по четири основни теми:
- правосъдие;
- борба с корупцията;
- медийна свобода и плурализъм;
- институционални въпроси, свързани с функционирането на администрацията.
Европейската комисия отчете и прогреса на България, свързан с механизма за контрол на главния прокурор и премахна Механизма за наблюдение на България.