24 владетели, известни със своята жестокост (част 2)

Героят за едни може да е тиранин за други, гласи стар афоризъм. В историята е пълно с примери за противоречиви лидери, а за валидността и силата на много политически програми може дълго да се спори и да се тълкуват исторически източници.

Много държавници са останали в аналите като примери за жестокост. Те са безмилостни срещу политическите си противници и претенденти за властта и използват жестоки методи, за да постигат  своите политически и военни цели.

„Бизнес инсайдър” направи списък с 24 исторически личности, управлявали от древни времена до 80-те години. Настоящи лидери не са включени.

Подреждането е в хронологичен ред.

Вече ви представихме първата половина от класацията. Вижте и останалите 12 личности, станали известни като едни от най-жестоките държавници:

12. Крал Леополд II от Белгия

Леополд II е втори крал на белгийците, наследил баща си, Леополд I, през 1865 и останал крал до смъртта си през 1909 г. Той прави състояние от експлоатиране на богатството на Конго, първоначално чрез търговия със слонова кост, а след 1890 г. се възползва от голямото покачване на цената на каучука.Принуждавал е селата да запълват производствени квоти, като по негова заповед са рязани ръцете на тези, които не са произвеждали достатъчно продукция. Неговият режим е отговорен за смъртта на между 2 и 15 милиона души, по различни оценки. Това става един от най-големите скандали в началото на 20-и век, след който той е принуден да предаде контрола над Конго на белгийското правителство.

11. Мехмет Талат паша

Мехмед Талат паша е османски политик, велик везир през 1917-1918 година. Считан е за водеща фигура в Арменския геноцид, отговорен като вътрешен министър за депортирането и смъртта на 600 00 арменци. Убит е в Берлин през 1921 г. от арменец.

10. Владимир Ленин

Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин или само Ленин, е руски и съветски политик и държавен деятел, революционер и един от главните организатори и ръководители на Октомврийската революция. Създател е и водач на Руската социал-демократическа работническа партия (болшевики), известна повече като болшевишката партия. Първият министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името марксизъм-ленинизъм. След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР. Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век. По време на този период на революция, война и глад, Ленин демонстрира смразяващо пренебрежение към страданията на своите сънародници и безмилостно смазва всяка опозиция. След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му. При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите принудително-трудови лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ.

9. Бенито Мусолини

Бенито Амилкаре Андреа Мусолини, наричан „Дуче“ (вожд), управлява Италия като диктатор от 1922 до 1943 г. Създава фашистката държава със силата на държавен терор и пропаганда. Използвайки своята харизматичност, абсолютния контрол върху медиите и сплашването на политическите си противници, той разрушава съществуващото демократично държавно управление. Влизането му във Втората световна война на страната на Нацистка Германия прави Италия мишена за нападения на Съюзниците и става причина за поражението му и за неговата смърт.

8. Йосиф Сталин

Генералисимус Йосиф Висариоонович (псевдоним на Иосеб Бесарионис дзе Джугашвили – от грузински) е революционер и съветски лидер от грузински произход. Той е член на болшевишката партия и диктатор на Съюза на съветските социалистически републики. Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Съвета на министрите на СССР, два пъти Герой на Съветския съюз.

С идването си на власт Сталин започва бърза индустриализация и колективизация през 1930 г., които съвпадат с масов глад (включително Гладомора в Украйна). Свързан е с лишаването от свобода на милиони хора в трудовите лагери ГУЛАГ, и на "Голямата чистка" на интелигенцията, на правителството и въоръжените сили.

По време на Втората световна война сина на Сталин Яков бил заловен, или се е предал, тук историчите споря, на германската армия. Германците предложили на Сталин да разменят Яков за фелдмаршал Паулус, който бил заловен след битката при Сталинград. Сталин обаче отказва да прибере сина си,заявявайки, че никога няма да търгува фелдмаршал за редовен войник.

Броят на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. Липсват достоверни сведения за точния брой на загиналите, но по мнението на историка В. Н. Земсковте са 642 980 разстреляни и около 600 000 умрели в лагерите от глад и болести.

7. Адолф Хитлер

Адолф Хитлер е фюрер и едноличен ръководител на Третия германски райх, лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Под ръководството на Хитлер Третият германски райх провежда политика на геноцид срещу евреите, в резултат на което са избити поне 5,5 милиона евреи. Режимът на Хитлер също така е отговорен за смъртта на милиони други жертви, смятани за по-нисши поради етническата си принадлежност. След 1933 г. нацисткият режим избива между 500 000 и 750 000 немски граждани. Във войната германците дават убити към 3,5 млн. военни чинове, жертвите сред цивилното население до 9.V.1945 г. надхвърлят 1,56 милиона, в съветски и съюзнически плен загиват още 3,342 милиона. Общо най-малко 9 232 000, т.е. минимум 13,5% от немците, губят живота си като пряк резултат от политиката на Хитлер. Безследно изчезналите, тежко ранени и останали инвалиди доживот са няколко пъти повече. Нацията де факто физически е полуизтребена, а икономически и морално унищожена напълно.

6. Хорлоогийн Чойбалсан

Хорлоогийн Чойбалсан е монголски комунистически политик, ръководител на Народна република Монголия от 30-те години до смъртта си през 1952 г. Преди да стане премиер и председател на Президиума на Малкия хурал, той е военен министър. Чойбалсан следва политика, подобна на политиката на Сталин - от една страна налага култ към личността си и брутално отстранява политическите си противници, но пък изцяло модернизира страната си и полага големи усилия за ограмотяване на населението, от друга страна. Отличава се с голям национализъм и амбиция да обедини всички монголски народи под управлението на Монголската народна република. Днес град Чойбалсан носи неговото име, а пред Монголския държавен университет има негова статуя.

5. Франциско Франко

Франсиско Франко е действителен владетел и по-късно официален държавен глава, първо на части от Испания от октомври 1936 г. и след това на цяла Испания от 1939 г. до смъртта си през 1975 г. Познат е като каудильо - Caudillo de España (водач на Испания), и официално като Caudillo de España por la gracia de Dios (водач на Испания по Божията милост). Той председателства авторитарното правителство на Испания след победата си в Испанската гражданска война. Генералисимус.

По време на неговото властване са забранени неправителствените търговски организации с всички политически опоненти срещу политическия спектър, от комунистки и анархистки организации до либерални демократи и каталонски или баски националисти. За да построи единна испанска нация, публичната употреба на всеки език, различен от испанския кастилски (и по-специално каталонски, галисийски и баски) са строго забранени. Всички културни дейности стават обект на цензура, много са направо забранени. Във всеки град има непрестанно присъствие на Гуардиа Сивил, военна политическа сила, която патрулира по двойки със специални оръжия и упражнява всички средства на контрол. Самият Франко е непрекъснато преследван от мания за франкмасонски заговор.

4. Мао Дзъдун

Мао Дзъдун е китайски революционер, политик и теоретик на комунизма. Той оглавява Китайската комунистическа партия (ККП) през 1943 г., а от нейното основаване през 1949 г. до своята смърт през 1976 г. е начело и на Китайската народна република. Теоретичните приноси на Мао към марксизма и ленинизма и към военната стратегия, както и политиката, провеждана от него, днес са известни с общото наименование маоизъм.

В наши дни Мао Дзъдун продължава да бъде противоречива историческа фигура, като оценките за него все още предизвикват ожесточени спорове. Комунистическият режим в Китай официално го смята за велик революционер, политически стратег, военен гений и спасител на нацията. Много китайци смятат също, че със своята политика той поставя стопанските, технически и културни основи на съвременен Китай, превръщайки го от страна с аграрно общество във водеща световна сила. Освен това Мао е разглеждан като поет, философ и визионер, до голяма степен в резултат на култа към личността му, който е формиран, докато е на власт. Портретът на Мао продължава да стои на видно място на централния пекински площад „Тиенанмън“ и присъства на всички банкноти на китайския юан.

В същото време политическите кампании на Мао Дзъдун, като Големият скок напред и Културната революция, са осъждани заради милионите жертви и предизвиканите от тях масов глад и поражения върху китайската култура, общество и икономика. Според различни оценки управлението на Мао от 1949 до 1976 г. е довело до смъртта на 40 до 70 млн. души.

3. Пол Пот

Салот Сар, известен повече като Пол Пот (Pol Pot, съкращение от Politique Potentielle, „потенциална политика“ на френски) е водач на Червените кхмери и министър- председател на Камбоджа (официално Демократична Кампучия по време на неговото управление) от 1976 до 1979 г., бидейки де факто водач от средата на 1975 г. По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията в опит да пречисти камбоджанския народ като стъпка към комунистическо бъдеще. Средствата за това включват изтребването на интелектуалците и другите „буржоазни врагове“. Освен това започва и масово избиване на малцинствата в Камбоджа. Днес политиките на неговото правителство широко се обвиняват като причина за смъртта на може би 2 милиона камбоджанци. През 1979 г. той вкарва Камбоджа в катастрофална война с Виетнам, която води до падането на правителството на Червените кхмери.

2. Иди Амин

Генерал Иди Амин Дада Умей (между 1923 и 1928 — 16 август 2003) е военен диктатор на Уганда от 25 януари 1971 до 13 април 1979. При управлението си той задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки между 100 000 и 300 000 души, главно от племената аколи и ланго.

1. Аугусто Пиночет

Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г. Идва на власт на 11 септември 1973 г. след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде - първият социалист, избран за президент на Чили. Напуска президентския пост на 11 март 1990 година, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.

Арестуван в Лондон през октомври 1998 и екстрадиран в Чили на 2 март 2000 година. Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните (по някои данни по време на управлението му са унищожени около 3 хиляди другомислещи). Всички са отклонени поради "старческо слабоумие" и недобро здраве на Пиночет. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.