Време е общините да получат част от данъчните приходи

В навечерието на местните избори в България, Институтът за пазарна икономика отправи поглед към потенциала за бъдещето развитие на общините в България. Водещ мотив на събитието беше променящата се индустрия в България през последните 10 години и възможността на общините да провеждат адекватни политики в бързо променящата се среда. Официално беше представена и кампанията на ИПИ за преотстъпване на 1/5 от приходите от облагането на доходите към общините.

Кампанията ни за фискална децентрализация е още по-важна в контекста на протичащата дълбока трансформация на българската икономика. В десетилетието след глобалната криза и присъединяването на страната към ЕС измеренията на промяната бяха най-общо две – все по-активна интеграция на бизнеса към международни вериги на добавена стойност чрез нарастване на износа и постепенно свиване на разчитащи на много ръчен труд производства с ниска производителност за сметка на разрастване на дейности с по-висока добавена стойност.

Един от индикаторите, който добре илюстрира тези процеси, е пренасочването на работната сила между икономическите отрасли. За по-малко от десетилетие заетите в строителството се стопиха почти наполовина, а в производството на облекла и обувки – с една трета. Работещите в хранителната и мебелната промишленост също постепенно намаляват, въпреки нарасналата стойност на произведената продукция. В същото време растат заетите в производството на превозни средства, лекарства, електроника и електрически съоръжения. Като цяло преработващата промишленост произвежда и изнася значително повече отпреди десет години с около 100 хиляди по-малко заети. Структурата на износа също е много различна – утрои се делът на автоиндустрията, двойно нарасна делът на електрическите съоръжения, нарасна значението на машиностроенето, химическата и фармацевтичната промишленост,  производството на метални и пластмасови изделия. Постепенно намалява ролята на износа на горива, базови метали, текстил и облекла.

Въпреки бързия ръст потреблението и активизирането на банковото кредитиране в последните години, наетите в търговията и финансовия сектор остават под нивата от 2008 г. За сметка на това постепенно се повишава заетостта в аутсорсинга на поддържащи бизнес услуги, който постепенно се превърна в ключов работодател за хора с относително високо образование и добро познание на чужди езици. Безспорен лидер по ръст на заетостта в последното десетилетие обаче е IT секторът. Създаването на софтуер и информационните услуги са и дейността с най-високи средни заплати в страната – вече и над максималния осигурителен праг. Тази динамика обаче се концентрира предимно в София – ръст от над 30 хил. работни места – и в известна степен в Пловдив и Варна. Макар през последната 1-2 години да се чуват добри новини от различни места, другите икономически центрове все още не успяват да привлекат достатъчно на брой компании в сектора на информационните технологии, които да натежат на местния пазар на труда.

При очакваното свиване на населението в трудоспособна възраст, сериозната конкуренция за работна сила в отворения и все по-мобилен общ европейски пазар на труда и достигнатите вече рекордни коефициенти на заетост, предизвикателството е да се увеличават инвестициите в такива производства и услуги, който създават по-висока добавена стойност. Това са най-общо дейности, които създават високо ценени от глобалния потребител продукти с модерни технологии и висококвалифицирани и производителни работници. Такива работодатели могат да предложат устойчиво дългосрочно нарастване на заплащането на труда и да допринесат за общо увеличение на доходите на българските домакинства.

Описаната трансформация на цялата стопанска структура обаче е процес, включващ стотици, дори хиляди, отделни инвестиционни намерения. Започва се с избор на България като място за правене на бизнес, а после идват решенията  за изграждане на завод или стартиране на услуга в конкретен български град, община и регион. Общините трябва да са особено активни в този процес, тъй като от тях зависят условията на място за потенциалните инвеститори. Именно това, наред с качеството на живот по места, трябва да бъде в центъра на дебатите по време на местните избори.

Въпреки подобреното състояние на общинските бюджети през последните години, оценките на ИПИ показват, че общините остават в капаната за зависимостта от трансфери и субсидии. Парадоксално, в период на икономически растеж и поредни бюджетни излишъци, общините нямат ресурс да провеждат адекватна местна политика и не могат да променят ефективно публичната среда. Ако изключим столицата София и някои от курортните общини в страната, то всички други са почти изцяло зависими от трансферите от централното правителство.

През 2018 г. разходите на местно ниво в България възлизат на 7.2 млрд. лв. Данъчните приходи на общините обаче са едва около 1 млрд. лв. На практика, от всеки 7 лева похарчени на местно ниво, едва 1 лев е собствен данъчен приход на общината. Другото са трансфери от държавата, европейски субсидии и неданъчни приходи. Липсата на адекватен собствен ресурс и зависимостта на трансфери и субсидии са основен проблем пред регионалното развитие в България. Проблем, който още по-ясно се вижда в добрите години за родната икономика.

Назрял е моментът общините в България да получат част от това, което така или иначе се генерира като данъчен приход от местното население. Дискусиите през последните 10 години ни убедиха, че най-правилният ход за решаването на този проблем е като се преотстъпят част от приходите от подоходното облагане към общините. Така общинският бюджет започне да зависи от  състоянието на местната икономика, броя на заетите и техните заплати - какъв по-голям стимул за местните власти да работят за повече инвестиции и работни места?

Предложението, което през годините е широко изказвано и от много други експертни общности и е познато в обществото, е 1/5 от приходите от облагането на доходите да бъде автоматично преотстъпвана към общините, като парите следват личната карта – щом по лична карта си жител на дадена община, то 1/5 от твоя подоходен данък ще отива именно там. По наши изчисления това е ресурс в рамките на 800 млн. лв., който почти ще удвои собствените данъчни приходи на общините.