Всички са статукво, само Слави Трифонов в бяло…

Проектокабинетът на Слави Трифонов, който той изненадващо обяви от офиса си в партийната телевизия 7/8, нокаутира политическите сили в парламента. Досега те не бяха изпадали в толкова глупава ситуация – някой да им каже, че всички са статукво, без разлика дали са десни, леви или център. Трифонов го направи нахално, самоуверено с набързо написани бележки на нещо като програма и без да се интересува какво мислят останалите. Грешката му е, че извади министър-председател, също представител на статуквото.

Детрониране на промяната

За да спечели общественото доверие в политиката, е най-важно коя партия се позиционира като носител на промяната в борбата срещу лошото и корумпирано управление и задкулисието. В 45-ото Народно събрание три партии се обявиха за носителите на промяната – партиите на Трифонов, коалицията около Мая Манолова и „Демократична България“. През изминалите месеци голямата драма беше къде по скалата „добри – лоши“ е БСП. Социалистите твърдяха, че „Има такъв народ“ (ИТН) не може да се кичи с ореола на протестна партия, като очакванията бяха, че Слави ще направи компромис и ще склони да приеме, че и БСП е партия на протеста, защото тя реално участваше в тях, а и беше парламентарна опозиция.

С обявяването на състав на самостоятелен кабинет, преди дори още да са обявени официалните резултати, Трифонов сложи точка на споровете кои са партиите на протеста. Най-интересното е, че по този начин зададе нов начин на морална оценка на парламентарно представените партии. За него само партията му е с ореол на неопетнени от властта. От фактологична гледна точка вероятно има някаква логика –  и Мая Манолова, и Татяна Дончева, и Христо Иванов са били част от управлението. За да подчертае тази разделителна линия между себе си и останалите, Трифонов  посочи резервната скамейка на всички партии, представени в служебното правителство. С ясното съзнание, че няма как да очаква подкрепа.

С готовност за протести

Вече заявихме, че няма да гласуваме, защото в деня, в който кажем „да“ на такъв кабинет, ще има протести и няма да можем да излезем от парламента, обобщи ситуацията депутат от левицата. Представителите на  това пространство не крият, че са сериозно обидени на „Демократична България“, които в деня на изборите ги нарочиха за основен враг, макар БСП четири години да играеше ролята на критик на управлението на ГЕРБ.

В готовност за излизане на улицата са и десните. Едно от знаковите лица на Демократична България – Методи Лалов, бивш председател на Софийския районен съд и общински съветник в София – пусна снимка от миналогодишните летни протести с многозначителното послание, че политиците трябва да умеят да слушат съвестта си и избирателите. „Скоро ще се видим на Орлов мост“, пише Лалов, а поста му е събрал стотици харесвания. Подобни нагласи са ясно предупреждение към лидерите на двете десни формации да не залитат в подкрепа на правителството на Трифонов.

Изглежда, че с ултимативния си ход лидерът на „Има такъв народ“ е напът да сътвори оксиморон, като „обединява“ старата десница и много по-старата левица у нас, презрително наричайки ги статукво. Факт е, че представителите на тези две политически формации са като България и Македония – имат обща история на протести срещу ГЕРБ, но не я признават.

Доволните в хаоса

Засега видимо доволни от този хаос изглеждат най-вече ГЕРБ, защото вече не са заплашени от изчегъртване. Очевидно е, че пред възможността да остане служебния кабинет на Радев, ГЕРБ горещо биха предпочели правителство с Николай Василев, независимо какво говорят към този момент. ДПС също не са недоволни. Засега партията мълчи или плахо отрича, но топлите връзки на някои от министрите с нея осветяват тази мъглявина.

Ситуацията е хаотична и в момента наподобява на нова политическа криза. Не е трудно да се прогнозира, че пак ще се опре до президента Румен Радев, който трябва да води консултациите с партиите за новото управление на страната. С хода си за собствен кабинет и с явната си конфронтация с всички, Слави Трифонов направо подаде топката за отговорността за властта към „Дондуков“ 2.  Да не забравяме, че именно президентът даде тон на протестите  с вдигнат юмрук и с думите: „Мутри, вън!“  и явно трябва да завърши мача.