Вторият човек в Китай – „Господин Оправи проблема“

Ван Цишан е известен в Китай като "Господин Оправи проблема", надежден кадър, изпращан да се справя и с най-трудните кризи - от рухващи банки през епидемии от смъртоносни болести до корупция по високите етажи. Тези, които го познават, го описват като смел и задълбочен, умеещ да решава проблеми, обичащ философските спорове и невероятно чувство за хумор.

Като вицепрезидент 69-годишният Ван се очаква да играе ключова роля за осъществяване на програмата на президента Си Цзинпин за укрепване на властта на Китайската комунистическа партия и едновременно с това премахване на корупцията и бедността.

Ван има репутацията на почтен и компетентен човек, но избирането му в събота за вицепрезидент от церемониалния законодателен орган с формално гласуване и резултат от 2969 гласа "за" срещу 1 "против" според мнозина бе необичайно.

За да може Ван да остане във властта и след като е навършил пенсионна възраст, Си трябваше да го извади от Постоянния комитет на Политбюро на ККП и да го уреди на един сравнително маловажен и церемониален пост.

Това най-вероятно значи намаляване на влиянието на останалите политици от седемчленния Постоянен комитет, включително на съперника на Си, премиера Ли Къцян - смятан уж за втория по влияние човек в Китай - особено, ако на Ван бъде натоварен с важни задачи, даващи му власт над техните ресори.

"Това определено още повече ще маргинализира Ли Къцян", заяви Джун Тойфъл Драйър, експерт по китайска политика от Университета в Маями. "Съсредоточил толкова голяма власт, нормално е да се очаква, че Си ще иска да има помощник, на когото има пълно доверие."

Макар че още не е ясно какви ще са конкретните задължения на Ван, според китайската конституция той поема правомощията на държавен глава, в случай че Си не е способен да изпълнява задълженията си. Освен това, по непотвърдена информация, Ван ще има и право да присъства като наблюдател без право на глас на заседания на високо равнище, включително на ПК на Политбюро.

Показателно е, че Ван беше видян на събития като например церемонията в събота във Великата зала на народа (сградата на китайския парламент), седнал като осми по ред в йерархията, точно след седемте членове на ПК на Политбюро.

Ван и Си имат общи неща в миналото си, и двамата изглежда в доста голяма степен споделят възгледа, че твърдата партийна власт и строгата дисциплина са необходими, за да може да се направлява стопанското развитие на Китай.

Смята се, че двамата са се запознали като младежки активисти в бедната провинция Шенси по време на Културната революция 1966-1976 г. Ван, който е с пет години по-възрастен от 64-годишния Си, впоследствие отишъл да следва, а след това се занимавал с академични изследвания на китайската история от 19 и 20 век.

Бракът му с дъщерята на изгряващ висш партиен функционер му дава статута на "принц", както в Китай наричат роднините на хората от комунистическия елит. Кариерата на Ван върви нагоре успоредно с тази на неговия тъст, Яао Яилин, който като първи вицепремиер категорично подкрепя кървавото потъпкване с военна сила на продемократичните протести през 1989 г.

Скоро Ван показва, че има особен талант да се справя със закъсали държавни финансови институции. При един от важните си триумфи той е похвален, че е допринесъл Китай да не бъде засегнат от последиците от азиатската финансова криза през 1997 г. След това е назначен за партиен секретар на процъфтяващата островна провинция Хайнан.

Малко по-късно отново е потърсен заради уменията си да овладява кризи, този път при епидемията от загадъчна респираторна болест - тежкия остър респираторен синдром, известен като ТОРС. По време на смъртоносната епидемия през 2003 г. Ван е назначен за кмет на Пекин и помага да се уталожи паниката, като нарежда да се наложи карантина и обществеността ежедневно да бъде информирана за актуалната обстановка.

След това му беше поверена подготовката на града за Летните олимпийски игри през 2008 г., а след като беше назначен за вицепремиер - и на Световното изложение в Шанхай през 2010 г.

Може би най-известен обаче е като човека, който помага на Си след издигането си през 2012 г. за член на ПК на Политбюро, когато беше натоварен със задачата да проведе широкообхватна репресивна кампания срещу корупцията. Ван застана начело на дисциплинарния орган на ККП, Централната комисия за проверка на дисциплината, а в хода на кампанията бяха наказани около 1,5 милиона партийни членове, включително бивш член на ПК на Политбюро, който беше осъден на доживотен затвор, и генерал от висшето командване.

През последните години, донякъде и заради тази си дейност Ван, странеше от общественото внимание.

През септември обаче той предизвика учудване с участието си в 90-минутна среща с бившия съветник на президента Доналд Тръмп Стив Банън, по време на която, както се твърди, е разпитвал видния представител на антиглобалистките среди по теми като икономическия национализъм и популистките движения.

Сред по-традиционните му задачи бяха да въведе дисциплина сред партийните членове и да укрепи авторитета на ККП чрез срещи с различни чуждестранни представители, включително със сингапурския премиер Ли Сан Лун, шефа на Виетнамската комунистическа партия Нгуен Фу Чонг и съоснователя на американския инвестиционен фонд "Карлайл" Дейвид Рубенстайн.

"Тези реформи показаха доверието на обществото към ЦК", заяви Ван на срещата с Чонг миналата година.
Като се оставят настрана такива безопасни декларации, Ван определено прави впечатление със своя ум, характер и устременост. На една доста показвана снимка той разговаря с бившия президент на САЩ Барак Обама и в този момент държи баскетболна топка, сякаш получава урок как се вкарват кошове.

Бившият министър на финансите на САЩ Хенри Полсън изтъква познанията по история на някогашния представител на китайските академични среди, неговата "решителна и любознателна натура" и куража, с който преодолява пречките.

"Той се захваща с предизвикателствата, прави неща, които никога преди това не са били правени, и успява", написа Полсън в списание "Тайм" за класацията на изданието за най-влиятелните хора за 2009 г. Ван показва и "невероятно чувство за хумор", посочва още в текста си бившият министър на финансите на САЩ.
Освен от борбата с корупцията Ван се очаква да извлече ползи и от опита си като водещ участник в диалога с американците, за да помогне за преминаване на политическите отношения с Вашингтон през епохата на несигурност при Тръмп. Първото изпитание може да се окаже дали ще съумее да предотврати търговска война със САЩ, каза Чжан Лифан, политически коментатор от Пекин.

"Знаем, че е добър във финансите и икономиката и е смятан за човек, който добре умее да решава проблеми, но това още е под въпрос", каза Чжан.

Премахването на ограниченията за мандатите, което позволи на Си да управлява колкото поиска, ще позволи и на Ван да му бъде вицепрезидент за неопределен срок. Ван няма деца и няма да формира своя политическа династия, затова изглежда напълно отдаден на китайската политика.

Чжан обаче се съмнява дали си струва Ван и Си да предприемат такъв хазартен ход.

От политическа гледна точка "колкото и Ван наистина да е един от най-способните представители на висшето китайско ръководство", да му бъде поверен толкова важен пост в противоречие с установените норми е рисковано и до голяма степен говори за готовността на Си открито да пренебрегне партията си, каза Цан.

"Ако Си наистина пренебрегне това, то показва как той вече преминава в режим на силен човек от ленински тип по отношение на начина, по който ще провежда управлението си оттук нататък", заяви той.