ВВС: България събира парчетата от „Южен поток“

Застанете на брега до пристанището на Варна и ще видите струпани пред вас части от "Южен поток". Стотици дълги черни тръби, някои все още натоварени на товарните кораби.

Те трябваше да бъдат положени под мрачните води на Черно море и заобикаляйки Украйна да извеждат руския газ директно към Югоизточна Европа. Но внезапно и едностранно руският президент Владимир Путин обяви прекратяването на проекта, като заяви, че газът ще преминава през Турция, пише в свой коментар Би Би Си.

"Не е съвсем ясно какво ще се случи с всички тези тръби", призна Спас Спасов, местен журналист от Варна, който отразява проекта за строителството на газопровода от самото му начало. Никой на пристанището не е готов да говори за захвърлените тръби, а местното представителство на "Южен поток" беше затворено в деня, в който го посетихме.

България казва, че все още не е получила официално уведомление от Москва, че проектът е отменен, а Европейската комисия иска още "яснота" по въпроса. "Винаги е имало малко мистерия около проекта", каза Спасов. "Например никога не бе разкрито, ако България подпише договор с руската компания "Газпром", каква би била цената за транзита на газ", допълва Спасов.

Корупционни страхове

Докато Русия искаше "Газпром" да има достъп до тръбопровода, ЕС каза "не". Тази задънена улица в отношенията беше допълнително изострена от несъгласието с руските военни действия в Украйна. Но във Варна хората се притесняват за други неща. "Разбира се, че знам за газопровода, но за да бъда честна, имам много по-важни неща, за които да се тревожа", казва Веселина Нечева от Варна. "Ние всички знаем, че напрежението между Запада и Русия ще продължи, а България е на стратегическа позиция. Така че двете страни ще се опитат да имат по-голямо влияние", смята Нечева.

Още няколко души на пазара за плодове в морската столица говорят за липса на икономическо развитие в района. "Може би "Южен поток" можеше да промени нещата, но нямаше как да сме сигурни. Винаги е имало подозрение за корупция в търговете за изграждане на газопровода. "Всичко е за корупция, в България няма нищо друго освен корупция", казва ядосана Събка Димитрова. "Но се надяваме, че ЕС ще ни помогне. Ние би трябвало да сме част от едно и също семейство", казва варненката.

Лидерите на ЕС вече заявиха, че ще работят с българските власти за намирането на решение за алтернативни източници за енергийна сигурност и привличане на приходи. Има няколко теории за това защо Москва внезапно се отказа от "Южен поток". Някои смятат, че е блъф, с който да се окаже натиск върху България и да се убеди Брюксел да промени курса. Според други обаче заради ефекта от санкциите, сривът на рублата и други икономически проблеми, Русия вече не е можела да си позволи този проект. "Мисля, че те пресилиха способностите си да предлагат съществени финансови стимули за политическия елит тук", твърди Илиян Василев, енергиен специалист и бивш български посланик в Москва." Отклонявайки проекта към непознати води на изток, Путин показва, че е загубил способността си да променя хода на българската политика и история", допълва Василев.

Споделената съдба

Но местните връзки с Русия са дълбоки, независимо дали става въпрос за влияние на руския бизнес или хилядите руски граждани, които притежават втори дом по бреговете на Черно море. Има нещо повече – общо културно наследство. Малко хора присъстват на службата в православния храм "Свети Николай" в центъра на Варна, но въпреки това православието е дълбоко вкоренено. "Много хора в България не се идентифицират с ценностите на Западна Европа", казва местният свещеник отец Василий. "Те гледат на изток, към Русия. Не става въпрос за Владимир Путин или руската политика. Българите и руснаците имат много общи неща", казва отецът.

Всичко това прави спора за съдбата на мултимилиардния газопровод по-сложен. Дори тук, във Варна, "Южен поток" се е чувствал по-скоро като политически проект, отколкото като икономически надежден. Но играта все още не е приключила, а последните 12 месеца промениха сметките на цяла Източна Европа. ЕС казва, че Русия вече не е стратегически партньор, а стратегически проблем. А Черноморието се чувства като още една фронтова линия.