Възходът на вдовиците: Малко известната история на шампанското

В покрайнините на североизточния френски град Реймс криволичещи пътища се събират близо до затворен замък. Във въздуха се носи спокойствие, но истинският екшън се развива почти 20 метра под земята, пише BBC в свой специален материал.

Издълбани в този подземен свят са повече от 200 км изби, с милиони бутилки шампанско, без етикети и маркирани с думите „Бях тук“ от туристите в праха, който ги покрива. Някои са с главата надолу, оковани във вериги, светещи в полумрака на мазетата на фона на тунели, които сякаш водят до никъде. Други са подредени в малки пещери, охранявани от порти от ковано желязо.

Това е началото на световния пазар на шампанско. Тези изби са били управлявани и ръководени от вдовици.

Някои от най-големите иновации на шампанското се свеждат до изобретателността на няколко жени. През 19-ти век Наполеоновият кодекс забранява на жените да притежават бизнес във Франция без разрешение от съпруг или баща. Въпреки това, вдовиците са освободени от правилото, създавайки вратичка за Барб-Никол Клико-Понсарден, Луиз Помери и Лили Болинджър – наред с други – да превърнат лозята в империи и в крайна сметка да трансформират индустрията на шампанското, променяйки трайно начина, по който се прави и продава.

Барбе-Никол Понсарден и навлизането в Русия

През 1798 г. Барбе-Никол Понсарден се омъжва за Франсоа Клико, който тогава ръководи малкия текстилен и винен бизнес на семейството си, първоначално наречен Clicquot-Muiron et Fils в Реймс. Превръща се във финансова катастрофа. Когато Клико умира през 1805 г., оставяйки я вдовица на 27 години, тя прави нетрадиционния избор да поеме компанията.

Това е било много необичайно решение за жена от нейната класа“, казва Тилар Мацео, историк и автор на „Вдовицата Клико“. „Би било изключително необичайно за нея да има бизнес, защото няма нужда от това… Можела е да прекара живота си като светска домакиня.“

Отчаяно нуждаеща се от пари за бизнеса, тя иска от тъста си днешната равностойност на около 835 000 евро.

„Удивително, нейният свекър казва „да“, обясни Мацео, „което винаги смятам, че трябва да покаже нещо наистина важно за това коя той смята, че е тя и на какво смята, че е способна като жена без бизнес опит.“

От самото начало Барбе-Никол използва статута си на вдовица като маркетингов инструмент, даващ положителни резултати. Така фабриката на шампанско се превръща в Veuve Clicquot-Ponsardin – френската дума veuve се превежда като „вдовица“.

По онова време „Veuve“ внушава известен вид уважение към напитката… някои от тези напитки са асоциирани с разврата и дивите партита на кралските дворове, обяснява Колийн М Гай, автор на „Когато шампанското стана френско“. Маркирането на „veuve“ върху бутилка донася печели обожатели и много скоро след това други производители на шампанско – като Veuve Binet и Veuve Loche –последват примера.

Въпреки че Барбе-Никол завършва четиригодишен стаж при местен винопроизводител, за да научи по-добре как да разрасне бизнеса, той отново е на ръба на колапса в началото на 19-ти век. Тя иска още 835 000 евро от тъста си, за да го спаси. Да се постигне това по време на Наполеоновите войни в континентална Европа не е лесно, тъй като затварянето на граници затруднява движението на продукта.

Но до 1814 г. Барбе-Никол знае, че опциите й се изчерпват. Изправена пред фалит, тя се насочва към нов пазар - Русия. Докато границата на Русия все още била затворена към края на Наполеоновите войни, тя решава да пробие блокадата.

Тя играе хазарт като знае, че ако успее да внесе продукта си в Русия преди Жан-Реми Моет, който е неин върл съперник, тя ще успее да завладее известен пазарен дял“, казва Мацео. „В противен случай, след като границата е законно отворена, шампанското Moët щеше да продължи да бъде доминиращият играч на този много важен руски експортен пазар.“

И така, Барбе-Никол пренася нелегално хиляди бутилки през границата. Рисковете са големи, тъй като жегата може да съсипе шампанското. Освен това ако бъдат хванати, бутилките ще бъдат конфискувани, което ще допринесе за още по-големи финансови проблеми. За щастие, шампанското пристига в перфектно състояние в Русия и превзема пазара като буря.

За 90 дни тя се превръща от неизвестен играч в Русия във „Вдовицата“, разказва Мацео.

С търсенето идва необходимостта от бързо увеличаване на производството. Процесът на отстраняване на дрожди от дъното на бутилките – необходима стъпка в производството на шампанско след процеса на стареене и ферментация – е досаден и вреден за качеството. Но Барбе-Никол има по-добра идея.

Тя в прав текст казва на всички да й донесат кухненска маса с няколко дупки в нея, за да се поставят бутилките с главата надолу. Така дрождите се утаяват на гърлото на бутилката и се вадят по-лесно“, казва Мацео.

Първоначално винопроизводителите казват, че не са съгласни с техниката, предложена от Барбе-Никол. Впоследствие се съгласяват, а въпросната техника и до днес е важна част от производството на шампанско.

Луиз Помери и експанзията на английския пазар

Втората вдовица, която прави революция в индустрията, е Луиз Помери. Родена през 1819 г., Помери навлиза в сцената на шампанското към края на живота на Клико. Когато е малка, майка й я праща на училище в Англия – необичаен ход, който по-късно се оказва в нейна полза.

Тя не е научена просто да шие. Майка й дава образование, което е необичайно по онова време за едно буржоазно момиче“, казва Ален дьо Полиняк, пра-правнукът на Луиз Помери.

След обучението си тя се жени за Александър Помери, който си партнира с Нарцис Грено през 1856 г., за да построи съществуващата си фабрика за шампанско, създавайки Pommery et Greno. През 1858 г. Александър умира. За Луиз Помери следващият ход е ясен. Осем дни след смъртта му тя поема управлението на бизнеса.

Съдбата дава шанс, а тя е готова да го приеме“, казва дьо Полиняк. „Тя има 15-годишен син и бебе в ръцете си и вместо да се върне в дома на майка си, тя решава да поеме бизнеса.“

Докато Барбе-Никол може да е завладяла Русия, Помери е решена да притежава английския пазар.

По това време шампанското е болезнено сладко – в някои бутилки има до 300 грама остатъчна захар в сравнение с по-типичните около 12 грама днес – и се сервират върху лед. Като такива, англичаните, които обикновено предпочитат по-сухи напитки, не проявяват вкус към него. Но Помери смята, че може да направи шампанско, което да ги привлече.

Нейното изкусно шампанско се появява на пазара през 1874 г. Стилът е отличително сух, свеж и жив, перфектно балансиран.

Идеята е била да се направи вино, което е много по-фино и по-дълго престояло в избите. Завладява пазара, защото англичаните това чакат“, казва де Полиняк.

Така се появява и туризмът, свързан с напитката. Докато повече производители на шампанско строят замъци с печалбите, Помери прави обратното – построява имение, с което привлича още внимание.

Лили Болинджър и триумфът в САЩ

В средата на 20-ти век на сцената се появява Лили Болинджър.Тя поема фабриката на Bollinger Champagne през 1941 г., когато Жак Болингер, нейният съпруг и собственик на марката, умира. По това време правата на жените да притежават бизнес все още са ограничени, въпреки че за вдовиците има изключения.

Тя решава да поеме управлението – можела е да продаде бизнеса“, обяснява големият й племенник Етиен Бизо.

Болинджър донеся своето шампанско в САЩ. В продължение на три месеца тя пътува сама из цялата страна, разнасяйки напитката. Според официалната история на Болинджър тя придобива такава популярност, че е обявена за „първата дама на Франция“ от чикагския американски вестник през 1961 г.

Няколко години по-късно Болинджър пуска реколта шампанско R.D. – дегоржирано (бел. р. - отделянето на утайката от вторичната ферментация) - техника, която тя обновява.

Мисля, че необичайното за вдовиците е, че не се женят повторно“, обясни Гай. „В известен смисъл мисля, че не са го направили, защото ако се бяха оженили повторно, щеше да трябва да предадат част от бизнеса на съпрузите си… Щяха да загубят правния си статут, така че в някои отношения това е било начин да запазят своята независимост.“

Независимостта и креативността на трите вдовици проправят пътя за следващите поколения жени, а техните иновации са увековечени в стъклени бутилки.

Тази група жени наистина промени нещо – те са пионери“, казва Мелани Тарлант.

Тя е дванадесето поколение винопроизводител и член на La Transmission, Femmes en Champagne, ръководена от жени асоциация на производителите на шампанско. Тя прави шампанско без дозиране (с ниско съдържание на захар), като отбелязва, че Помери е първата, която въвежда техниката, която тя използва и днес.

А можеше просто да се изгуби във времето.“