Защо основателката на успешна компания не взима заплата 9 години

През 2009 г. Вики Сай напуска работата си на Уолстрийт, продава годежния си пръстен и се връща у дома в Сан Франциско, за да създаде собствен бизнес. За шест години нейната компания Tatcha успява да се превърне в една от най-бързо развиващите се организации, ръководени от жени. 

Луксозната марка продукти за грижа за кожата печели вниманието на знаменитости като Меган Маркъл и Ким Кардашиян. Още по-голямо свидетелство за популярността ѝ са продажбите – през 2018 г. те се равняват на 70 млн. долара. През лятото на тази година Tatcha бе придобита от Unilever. 

През по-голямата част от времето на растеж на компанията обаче Сай не е взимала заплата и вместо това е реинвестирала всяка печалба обратно в своя бизнес. По думите ѝ това решение е било фундаментално за старта на проекта. 

„Дори и да исках, не бих могла да събера пари по институционален начин“, разказва Сай пред CNBC Make It. Част от причината за това е, че не е имало прецедент за типа компания, който тя е искала да създаде. Продуктите на Tatcha са вдъхновени от ритуалите за красота на японските гейши и се основават на принципа „по-малкото е повече“. 

Личната история на Сай е в основата на идеята за тяхното създаване. По време на пътуване до Япония, когато тя страдала от остър дерматит, вниманието ѝ било привлечено от ефективна рецепта със съвсем простички съставки. Така се родило и желанието да създаде подобен продукти – без парабени, синтетични аромати, минерално масло и други потенциално дразнещи съставки. 

Сай си спомня, че в началото азиатската красота и чистите формули не са означавали нищо в съвременния свят. В добавка на това трябва да се отбележи и фактът, че жените основателки на компании се сблъскват с по-големи бариери за финансиране на своите бизнеси. Неотдавнашно проучване от Crunchbase установи, че през 2019 г. за всеки 100 долара, инвестирани от фирми за рисков капитал, само 3 долара отиват за организации, основани от жени.

Затова и самофинансирането се оказва ключово за старта на Tatcha. Сай успява да събере близо 1 млн. долара, включително от останалата ѝ сума от студентския ѝ заем, кредитни карти и пр. 

За известно време тя работи на четири допълнителни места, в това число чистейки и показвайки апартаменти, докато съпругът ѝ не успява да осигурява необходимия доход за семейството. Голяма част от парите им отивали в Tatcha. 

Това, че не се е наложило да зависи от инвеститори обаче позволява на Сай да контролира процесите по свое усмотрение. Така тя е приоритизирала научно-изследователската дейност например. А бизнес моделът е разработен с фокус към клиентското обслужване, а за всяка направена покупка Tatcha отделяла финансиране за обучение на момичета в партньорство с организацията с нестопанска цел Room to Read. 

Едва наскоро Сай започва да взема заплата и това се случва след търговския успех на продуктите ѝ. „Всеки път, когато получавам заплата, усещам, че съм спечелила лотарията“, възкликва тя и добавя: „Това е невероятно“. 

Тя обаче не харчи парите си за неща. „Намирам „нещата“ за огромно бреме, така че не си купувам неща“, коментира тя. Сай предпочита да плаща за преживявания, смятайки, че така ще помогне и на своята дъщеря Алея да види света. 

Двете пътуват из различни страни, където има училища, финансирани по програмата на Room to Read. Вдъхновена от въздействието на проекти като този, малката Алея решава да инвестира пари, които сама е събрала, в собствена библиотека в Камбоджа. „Това е филантропия и преживяване в едно“, разсъждава Сай за смисъла на парите.