Турция остави руските газопроводи наполовина празни

Новите данни за доставките на руски газ показват намаляване на дела му на ключови експортни пазари. Опитът от последните месеци показва, че вносителите все повече избират спот пазарите и купуват втечнен природен газ. В резултат „Газпром“ губи позиции на основните си експортни пазари. Значително намален, в частност, е делът на руския газ на пазара в Турция.

„Газпром“ обаче продължава изграждането на многомилиардни проекти въпреки рязкото спадане на цените на газа в Европа, поради което „дупката” в бюджета на руския монополист може да достигне 10 млрд. долара до края на годината.

Компанията все още не е решила проблема със завършването на „Северен поток 2“, през януари тържествено откри „Турски поток“, а в средата на май шефът на „Газпром“ Алексей Милер обяви началото на проектантска и проучвателна работа по газопровода „Силата на Сибир - 2 ”, който ще премине през Западна Монголия към Западен Китай.

Делът на руския газ в Турция е паднал от 52 на 33% за две години, според турския регулаторен орган за енергийния пазар (EPDK). Ако през 2017 г. Турция е внесла 28.7 милиарда кубически метра руски газ, то през 2019 г. турският внос възлиза на общо 45.2 милиарда кубически метра, от които само 15.2 милиарда са руски газ. През последните три години обемът на доставките на руски газ за републиката намалява с 47%, само през миналата година те паднаха с 35%. В резултат на това „Турски поток“ и „Син поток“ с общ капацитет от 35 милиарда кубически метра останаха наполовина празни.

Още през февруари 2020 г. Русия заемаше първото място по продажбата на синьо гориво за Турция, с дял от 21.1%, а през март се върна на пето място с дял от 9.9%. Азербайджан зае първото място с дял от 23.5%. Преди Русия са още Катар (19.9%), Иран (14.1%) и Алжир (13.7%). Така Русия се нарежда на пето място сред най-големите износители на газ за Турция през март тази година.

Според EPDK доставките на газ за Турция са повлияни от по-ниските цени на синьото гориво на световните пазари и увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия. Те отбелязаха, че миналата година 29% от общия внос на синьо гориво за Турция представлява втечнен природен газ. Като цяло през последните три години вносът на втечнен природен газ в Турция е нараснал с 20.7%. Именно през март тази година Анкара за първи път внесе повече втечнен природен газ.

Игор Юшков, водещ анализатор от Националния фонд за енергийна сигурност (NESF), обясни пред руското издание NG, че има няколко причини за спада на продажбите на руски газ в Турция. „Първо, турската икономика като цяло има проблеми, така че потреблението на газ в страната намалява. Второ, конкуренцията на турския пазар се увеличава, Азербайджан навлезе на турския пазар: през 2019 г. започна газопроводът Tanap, по който Турция трябва да закупи 6 милиарда кубически метра газ годишно. Трето, Турция се възползва от ситуацията на световните пазари на газ, за ​​да закупи евтин втечнен газ. Силната конкуренция на пазара на втечнен природен газ, както и топлите зими, доведоха до значително намаляване на цените на газа в хъбовете. Заедно с намаляване на потреблението заради коронавируса в Азия и Европа, всичко това понижи цените на LNG, който Турция активно използва в началото на тази година.

Според експерта Станислав Митрахович не само ценовата война и „перфектната буря“ на газовия пазар, свръхпредлагането на втечнен природен газ, коронавирусът и топлото време, но и спецификата на договорите влияят върху намаляването на руските доставки. „Договорите не са абсолютно идеални за„ Газпром“ и не биха могли да бъдат. Руската страна направи отстъпки предвид стратегическото търсене на Русия за Турция като партньор в „Турски поток “. Турският президент Реджеп Ердоган, разбира се, в тази ситуация не е против да покаже на Русия, че Москва зависи от Анкара повече отколкото Анкара от Москва. Той вярва, че по този начин е в състояние да укрепи позициите си в геополитически преговори с Путин за Сирия и Либия“, казва Митрахович.

Според него обаче, тъй като цената на LNG нараства, руският газопровод постепенно ще се върне към позициите си в Турция. „В допълнение „Газпром“ може да поиска допълнителна корекция на условията на договора в полза на купувача. Пълното отхвърляне на руския газ от Турция няма да бъде изгодно при никакви обстоятелства, с изключение на малко вероятния военен сценарий заради разногласия по отношение на Сирия “, каза експертът.

Юшков е съгласен, че политическите фактори в отношенията между Русия и Турция също влияят върху търговията с газ. „Може да се каже, че Анкара смазва Москва, като избира алтернатива на „Газпром“ от всички доставчици на газ, за ​​да направи Русия по-приветлива, особено по отношение на конфликта в Либия“, казва той.