Защо терминалът в Александруполис е толкова важен за България (снимки)

40-минутно пътуване с лодка навътре във водите на Бяло море отвежда до внушителния терминал за втечнен газ в Александруполис. Плаващото съоръжение с височина малко над 26 метра, дължина от 44 метра и ширина над 288 метра е от изключително значение за България, тъй като с него страната ни си осигурява доставки на газ, при това с неруски произход – цел, към която цяла Европа се насочи след войната на Русия в Украйна. Казано накратко: с 20-процентовото си участие в терминала България все по-уверено крачи към своята енергийна независимост.

Не само размерите на плаващото съоръжение обаче са впечатляващи. От технологична гледна точка в перфектна симбиоза работят редица елементи, които са решаващи за оперирането му – нещо, което и служебният енергиен министър Владимир Малинов отбеляза в четвъртък, когато посрещна първите количества газ за октомври, осигурени от френската компания TotalEnergies Gas and Power Ltd. след търг на „Булгаргаз“.

Това е исторически момент за България, доста емоционален дори, поне в личен план, исторически момент за целия регион, тъй като след едно визионерско решение, което взехме преди няколко години, днес вече получаваме реалната диверсификация на природен газ за България и за целия регион“, заяви той.

Значението за България и региона

Всъщност служебният министър има участие в проекта още от самото му начало. Като изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ именно той положи подписа си през 2020 г. под споразумението с Gastrade A.E. – съвместната компания оператор – за участие в терминала.

Така България си подсигури резервиран капацитет от 1 млрд. куб. м годишно до 2034 г. Това означава, че ако търговете на „Булгаргаз“ за доставки на суровината вървят своевременно и без проблеми, страната ни ще има осигурено количество за зимните периоди, когато обикновено цените на енергията скачат значително.

Нещо повече – Малинов заговори, че е важно и осигуряването на дългосрочни договори с търговци и производители, които биха дали още по-добро ценово предимство.

В дългосрочен план се надявам и други български компании, но и от целия регион, да се възползват от това уникално съоръжение. Знаете, че имаме проект и за втори кораб, който да бъде терминал за регазификация. Надявам се в средносрочен или дългосрочен план и тази инициатива да се реализира и България да бъде отново част от нея“, заяви служебният енергиен министър.

Малинов напомни, че съоръжението е първа стъпка от цялостната концепция за Вертикален газов коридор.

Природният газ от терминала в Александруполис влиза в енергийния микс на страната от октомври заедно с доставките по дългосрочен договор с Азербайджан. Количества идват и от турската „Боташ“, с която България също има договор за достъп до терминали, но условията по него са спорни.

Терминалът  в Гърция е от ключово значение и за региона. Освен за двете съседни страни, той може да осигури доставки на втечнен газ за Румъния, Северна Македония и Сърбия, за Молдова и Украйна на североизток, както и за Унгария и Словакия на северозапад. Все страни, които не могат да разчитат на руския природен газ. Това се видя много ясно в началото на войната в Украйна, когато Русия реши да спре внезапно доставките, включително и за България.

Кой управлява терминала?

Gastrade е компанията, която проектира, изгради, а вече и управлява терминала. Директорът Костис Сифнайос присъства в четвъртък по време на първата доставка за България, която бе и първата, която въобще прие съоръжението, откакто влезе в експлоатация на 1 октомври.

Искаме тази инфраструктура да е еталон за съвършенство“, каза Сифнайос на официалното събитие по откриването на терминала.

Освен българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“, акционери в компанията са още гръцкият газов доставчик с държавно участие „ДЕПА“, гръцката газопреносна компания „ДЕСФА“ (DESFA), както и гръцката компания за транспорт на втечнен газ по море „Газлог“. Елмина Копелузу е сред основателите на дружеството.

Важно е да се отбележи, че проектът е съфинансиран и от Европейския съюз чрез Европейския регионален фонд за развитие.

В началото на 2022 г. Gastrade взе окончателното инвестиционно решение за терминала. След това започнаха строителни дейности по суша и море. В началото на 2023 г. пък стартира същинското строителство на терминала в Сингапур. През ноември същата година големият червен гигант отплава от корабостроителницата там, а месец по-късно пристигна във водите край гръцкото море, където акостира на постоянно. Закотвен е чрез постоянна система за закрепване с 12 точки.

Как работи?

Цялото съоръжение е сложно, тъй като се състои освен от плаващата инсталация за съхранение и регазификация на втечнен газ, но и от подводен (дължина от 24 километра) и сухоземен газопровод. Така се свързва първо с националната система за пренос на газ на Гърция. Суровината стига до България чрез газопровода IGB.

Терминалът разполага и с четири резервоара за съхранение на LNG с общ капацитет до 153 500 куб.м, три блока за регазификация, всеки с капацитет 315 000 кубични метра природен газ/час.

Целият процес се управлява и следи от множество системи, които са автоматизирани. Въпреки това човешкият фактор е запазен в цялостния контрол, за да е сигурно, че системата оперира правилно“, разказа помощник-капитана на кораба.

Процесът на регазификация е доста интересен. Първо пристига кораб с втечнен природен газ, като в първата доставка за България той носеше името SeaPeak Magelan. Прелива се в криогенни резервоари на плаващия блок. След това постепенно се изпомпва към трите регазификационни единици, като две от тях са със затворен цикъл, а една е с отворен.

При тези със затворен цикъл регазификацията се случва чрез изгаряне, докато при този с отворен цикъл втечненият природен газ се нагрява с помощта на морска вода, подадена към блока чрез смукателни помпи.

След регазификацията суровината се насочва към измервателен уред, а по-нататък, чрез гъвкави тръби, към крайния колектор на тръбопровода, където влиза в подводния тръбопровод за преноса му на сушата.