Зелена ли е атомната енергия: хроника на европейския дебат

По данни на World Nuclear от 2019 г. атомната енергия допринася за 10% от общия дял на производство на електроенергия  в световен мащаб. САЩ, Китай и Франция са трите държави с най-голямо количество генерирана атомна енергия, като делът на трите страни взети заедно надхвърля 50% от общият дял на световното производство. През 2020 г. има над 50 допълнителни ядрени реактора в процес на разработка в света и още стотици планирани предимно в Азия.

Около 2/3 от ядрените реактори по света се намират в процес на експлоатация от повече от 30 години, предизвиквайки не само въпроси по отношение на времевата рамка за безопасно използване, но и притеснения относно съхранението на отпадъците и отработеното гориво.  Според Международната агенция за атомна енергия продължителността на живота на една атомна централа е между 20 и 40 години, макар че при определени условия и технически подобрения периодът на експлоатация може бъде удължен. САЩ, например, която към края на 2020 г. разполага с 94 работещи ядрени реактора, планира да удължи срока на опериране на част от тях, удължавайки жизнения им цикъл до 80 г., a Финландия от друга страна инвестира усилено в план за съхранение на ядрени отпадъци, отваряйки се към нови проекти за електроцентрали.

По отношение дял на ядрената енергия в електроенергийния микс на дадена страна, европейските страни доминират класациите.  Франция, Словакия, България и Унгария заемат водещите позиции с над 40% дял на ядрена енергия в общия си енергиен микс, предполагайки текущата им позиция по политическото решение за атомната енергия, а страни като Германия, Дания и Австрия с по-малък или несъществуващ дял ядрената енергия остават резервирани по бъдещи инвестиции или изграждане на нови съоръжения в атомната индустрия.

С цел осветляване на текущия енергиен дебат в ЕС, нека да разгледаме по-задълбочено настроенията на страните членки.

В края на 2021 г. Европейската Комисия публикува чернова на проектопредложение, според което някои от инвестициите в ядрена енергия и природен газ следва да бъдат разглеждани като благоприятни за климата и околната среда. Проектопредложението попада под рамката на  класификационната система на ЕС относно екологично устойчиви икономически дейности или т.нар. ”Таксономия на ЕС“. Този пакет от дейности представлява мерки за финансиране на устойчив растеж, включващ списък от технологии, имащ за цел подпомагане на инвеститорите да измерват въглеродния отпечатък на своите инвестиции. 

Проектопредложението, макар подтикнато от нуждата на ЕС да постигне целта си да превърне Европа в първия в света „климатично неутрален“ континент до 2050 г., провокира дебат между някои от страните членки. Държави като Франция, със силно изразена роля на ядрената енергия(близо 70% от общото производство на енергия в страната се генерира от ядрени централи) в енергийния си микс и Полша, която силно разчита на въглищата за добива на енергия (70% от електричеството в страната е произведено с помощта на въглища) напълно подкрепят решението на ЕК за „зеленото“ етикиране на природния газ и атомната енергия, докато други страни като Люксембург и Австрия, категорично възразяват срещу това твърдение. Най-силно изразена позиция в дебата имат германците, който са твърдо против проектопредложението на ЕК, позовавайки се на опасения относно безопасността и ядрените отпадъци.

Според Дойче Веле, причината ЕК да предполага разглеждане на  атомната енергия като „зелена инвестиция“  се крие в поетия ангажимент на ЕС към постигане на климатична неутралност. В този контекст на климатични дебати, критици изтъкват, че курсът на развитие по които е поела Комисията с „озеленяването“ на атомната енергия е опит за заблуждаване или т.нар. „greenwashing”, който излага цялата таксономия на ЕС на риск. 

В центъра на дебата се намират двете най-големи и влиятелни страни членки – Германия и Франция, които все още запазват консултативен подход по обсъждане на темата, за разлика от Австрия, която заплаша Комисията със съдебни санкции. Леоноре Гевеслер , министърът на енергетиката и климата на Австрия смята, че няма правни основания за включване на ядрената енергия в таксономията на ЕС и ако се стигне до такава мярка, тя би оспорила решението на ЕК в съда.

Според Гевеслер, нито атомната енергия, нито природния газ нямат място в списъка с
„зелени“ инвестиции защото според нея те са вредни за околната среда и не влияят благоприятно на климатичните условия. Клод Турмес, министър на енергетиката на Люксембург, също намира проектопредложението на ЕК за „провокативно“ и смята, че то крие социални и екологични рискове.

В съвместно изявление против проектопредложението на ЕК се обединяват министрите на енергетиката на Дания, Люксембург, Австрия и Испания упреквайки го за липса на научни данни.

„Природният газ и атомната енергия не отговарят на правните и научни изисквания, заложени в таксономията на ЕС, които да ги класифицират като устойчиви икономически дейности.“

Според противопоставящите се държави, проектопредложението крие допълнителен риск да отклони инвестициите от възобновяеми източници и съветват Европейската Комисия да не застрашава този път на развитие.

Според министърът на околната среда на Германия Стефи Лемке включването на атомна енергия в таксономията на ЕС е „абсолютно грешно“ , а въздържането от обществени консултации „проблематично“. В последните дни на 2021 г. Германия спря работата на три от оставащите й шест ядрени реактора и до края на годината планува да направи това и с останалите. Макар в миналото атомната енергия да беше разглеждана като бъдеще на германската икономика, през 70-те години на миналия век се появи силно анти-ядрено движение, което успешно доведе до нейния край, а събитията във Фукушима са като последния пирон в ковчега.

От другата страна на дебата - Франция, със своя висок дял на производство на ядрена енергия, настоява ядрената енергия да бъде етикирана като „зелена“. Тя разполага с 56 ядрени реактора и освен че икономиката ѝ разчита изключително много на ядрената енергия, Франция също така е и най-големият износител на електричество, което допълнително засилва интереса й към „зеленото“ етикиране. 

Полша, Финландия, Чехия и Унгария са страните членки на едно мнение с Франция и защитават проектопредложението на ЕК като същевременно разглеждат ядрената енергия като нисковъглероден, стабилен и независим енергиен източник на енергия, който може да компенсира недостатъците на възобновяемите системи и да гарантира постоянни доставки на електроенергия. Според кореспондента на Дойче Веле Марк Зандер, държави като Полша, Финландия, Франция и Унгария са позитивно настроени към ядрената енергия и имат нужда от устойчиви „пари“ за инвестиции и поддръжка в контекста на енергийния преход, следователно логична е одобрителната им позиция.

В изявление, в което се настоява ядрената енергия да бъде разглеждана като благоприятна за климата и „зелена“, участват десет страни от ЕС, в това число България, водени от Франция. Според тези страни атомната енергия „предпазва европейския потребител“; „би била предпоставка за създаване на работни места“; и „ще има решаващ принос за енергийната независимост на ЕС“. Въпреки сериозните дискусии около темата, окончателното решение би било хубаво да бъде демократично и да се основе на това, за което се постигне мнозинство.

Остава да видим обаче дали такова съгласие ще бъде постигнато, но на фона на текущата дискусия, Европа за пореден път изглежда разединена. Докато Германия има силен вътрешен отпор по отношение на ядрената енергия, Франция напредва с планове за нови централи. Най-силната икономика в ЕС и нейните съюзници са изправени пред трудната задача да отменят и оспорят предложението на комисията, тъй като това ще изисква мнозинство от останалите страни членки. Твърде рано е да се каже как ще се развие конфликтът в следващите седмици, но едно е сигурно – към този момент не съществува и няма предпоставки за универсален и напълно съгласуван план за енергиен преход на ЕС.

Източник: ИПИ