Еврокомисията опроверга Борисов и Петкова за приватизацията на „Булгартрансгаз“
ЕК никога не е настоявала газопреносната система да стане частна, обясниха от ЕК за Economic.bg
Европейската комисия категорично не е искала приватизацията на българския държавен газопреносен оператор „Булгартрансгаз“. Това отговориха от пресофиса на еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер на въпроси, изпратени от Economic.bg във връзка с наложената глоба от 77 млн. евро на Българския енергиен холдинг (БЕХ). С този отговор Европейската комисия на практика опровергава министър-председателя Бойко Борисов и енергийния министър Теменужка Петкова, които обявиха, че ЕК е настоявала България да приватизира „Булгартрансгаз“.
Комисията напълно зачита избора на държавите членки по отношение на собствеността върху газопреносната инфраструктура – дали да е частна или публична. В основата на този случай обаче е съществуващият конфликт на интереси между снабдителя "Булгаргаз" и оператора на инфраструктурата „Булгартрансгаз“ – и двете компании под шапката на БЕХ. Ефективното решение изисква структурно отделяне на дейността по управлението на инфраструктурата и на снабдяването с газ. Така всяко дружество ще има възможност да взима самостоятелни решения, независими от интереса на другия оператор, се казва в позицията на еврокомисаря Вестагер.
Припомняме, че няколко часа след обявяването на глобата енергийният министър Теменужка Петкова заяви на пресконференция, че ЕК по време на цялата преговорна процедура е настоявала „Булгартрансгаз“ да бъде приватизирано. „За да бъде постигнато такова споразумение, трябва да е налице възможност българският оператор „Булгартрансгаз“ да бъде на практика приватизиран и в него да влезе чужд оператор“, каза тогава Петкова. В последствие тя даде няколко интервюта, в които повтори тезата, че ЕК е настоявала за приватизацията и по тази причина не се е стигнало до споразумение.
Българският премиер също се включи в темата, повтаряйки думите на Петкова, че „Булгартрансгаз“ е трябвало да се приватизира по искане на ЕК. „Нашето усещане за собствеността на газопреносната система е, че ако не е собственост на българските граждани и на българската държава, би било предателство. Представете си нашето правителство да беше вкарало решение и в тези приватизационни конкурси да дойдат най-големите руски, турски и какви ли не компании“, коментира тогава Борисов.
От Комисията обаче са категорични, че при воденето на преговорите винаги е било изтъквано, че изготвянето на адекватно предложение, което да позволи постигането на независимост между газопреносния и газоснабдителния оператор е зависело изцяло от БЕХ.
Комисията даде достатъчно време на БЕХ да представи подходящо решение, но всяко решение, предложено от БЕХ, имаше недостатъци и следователно нямаше как да бъде прието, пише в отговорите на Комисията.
ЕК опроверга и друга теза на премиера и енергийния министър – че благодарение на тежките преговори и посочените от България аргументи, глобата е била намалена от 300 на 77 млн. евро.
Размерът на глобите, които се налагат от Комисията, са нейно независимо решение и съответстват изцяло с насоките за определяне на глоби от 2006 г. (Fining Guidelines 2006 г.) Само Комисията определя коя е подходящата глоба. Такъв беше и случаят при разследването на БЕХ в областта на антитръстовото законодателство, пишат от пресофиса на Вестагер.
Припомняме, че в официалното становище на ЕК, което беше изпратено при съобщаването на глобата се посочваха три причини за нейното налагане, нито една от които не беше приватизацията на „Булгартрансгаз“. Там бе посочено, че в периода между 2010 и 2015 г. групата БЕХ е блокирала достъпа на конкуренти до вътрешната газопреносна мрежа на България, до единственото газохранилище в България и до единствения газопровод за внос на газ в България, който е бил изцяло резервиран от БЕХ.