Само за 20 дни на Летище София са отменени 3900 полета
Авиосекторът в България няма да се възстанови и през 2022 г., а Омикрон усложни лошото му състояние
Авиосекторът бе най-силно засегнат от противоепидемичните мерки в световен мащаб. Новият вариант на коронавирус – Омикрон – удари допълнително сектора. Негативната вълна за отмяна на полети започна от САЩ още по Коледните празници, след което мрачната тенденция застигна и Европа, включително нашата страна.
В България първите положителни проби за Омикрон бяха регистрирани в началото на януари 2022 г., а след тях последва и отмяна на полети. Столичното летище отчита близо 3 900 заявки за отмяна на полети от и до София само в периода от 5 до 25 януари 2022 г. Въпреки усилията на мениджмънта и запазването на летищните такси на ниски и конкурентни нива очакванията за авиационната индустрия не са светли. Прогнозата е, че секторът в България няма да се възстанови през 2022 г. и броят на пътниците на столичното летище отново ще бъде под нивата отпреди кризата.
Възстановяването е все още далеч, макар да виждаме първи сигнали за подобрение. Независимо от пандемията, успяхме да запазим всички работни места засега – въпреки загубите, които отчитаме за 2021 г. и които очакваме и през настоящата година“, каза изпълнителният директор на летище София Хесус Кабайеро.
Последните данни за 2021 г. сочат лек ръст на пътниците от 14% спрямо 2020 г., но все още нивата са далеч от най-силната година за летище София – 2019 г., когато е обслужило над 7 млн. пътници.
Ситуацията в Европа
През 2021 г. европейските летища са загубили 1.4 млрд. пътници в сравнение с 2019 г. Спад регистрират всички портове без значение от големината и местоположението им, като Омикрон допълнително забави възстановяването, сочи анализ на Международния съвет на летищата ACI Еurope (б.р. – организация, в която членуват 427 летища).
Все пак през миналата година е започнало възстановяване на пътникопотока, като той е нараснал с 37% спрямо предходната 2020 г. Това обаче продължава да е далеч от нивата през 2019 г., когато броят на пътниците е бил с почти 60% повече. Пандемията е основната причина за състоянието на авиационния сектор, а кризата, причинена в резултат от нея, е най-големият шок за индустрията в нейната история.
След като загубихме 1.72 млрд. пътници през 2020 г., всички ние имахме големи надежди за силно възстановяване през 2021 г. Но миналата година се оказа още по-трудна, тъй като летищата в Европа загубиха още 1.4 млрд. пътници в сравнение с 2019 г. Това означава, че авиосекторът е под постоянен стрес, със системна финансова слабост“, коментира Оливие Янковец, генерален директор на ACI Europe.
По-малките – т.нар. „регионални летища“ – се възстановяват с по-бързи темпове от големите, но също са с над 50% по-лоши показатели спрямо 2019 г. Най-много пътници през изминалата година са обслужили аеропортовете в Истанбул, Москва-Шерметиево, Париж-Шарл Дьо Гол, Амстердам-Шипхол и Москва-Домодедово, сочат данните на ACI.
Товарният трафик през 2021 г. се е увеличил с 21.8% в цялата европейска летищна мрежа в сравнение с 2020 г. и oтчита ръст от 7.7% в сравнение с 2019 г.
Движението на самолети е нараснало с 23.3% в сравнение с 2020 г., но е намаляло с 48% спрямо нивата преди пандемията (2019 г.)
Прогнозата за 2022 г. – 788 млн. пътници по-малко
Настоящата година също няма да е лека за сектора. Пълното възстановяване няма да дойде преди 2025 г., сочи прогнозата на ACI Europe. През 2022 г. секторът се надява, че спадът по отношение на пътниците ще е по-малък от 2021 г. Прогнозата е за намаление от 788 млн. пътници спрямо 2019 г.
Генералният директор на ACI Europe заявява, че пандемията продължава да създава несигурност по отношение на прогнозите. Заради отслабеното търсене покрай Омикрон авиокомпаниите продължават да отменят полети.
Това означава, че първото тримесечие ще бъде разочароващо, но се надяваме, че трафикът ще се подобри с наближаването на пролетта. Дали това ще се случи по-рано зависи от темпото, с което ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати. Редица държави се движат в тази посока за разхлабване на мерките, но трябва да се направи много повече“, смята Янковец.