5 неща, които да ви ориентират в хаоса след изборите във Франция

Гласоподавателите във Франция отново се мобилизираха, за да спрат крайната десница на Марин льо Пен да вземе властта. Но победата на обединените сили срещу „Националния сбор“ беше на косъм и може да се определи като Пирова.

Изборите произведоха хаотичен резултат, като никоя партия не взе достатъчно места за мнозинство в парламента, което потопи френската политика в смут, който може да продължи месеци.

Макрон свика предсрочни избори през юни в опит да спре набиращия сили крайнодесен „Национален сбор“ на Льо Пен. Но нейната партия подобри профила си и спечели 50 места повече, отколкото през 2022 г., докато собствената либерална коалиция на президента отстъпи.

Премиерът Габриел Атал каза, че ще предложи оставката си, но далеч не е ясно кой може да поеме поста.

Нищо от това очевидно не помрачи настроението на френския президент. На частна среща със съюзниците си в неделя вечерта Макрон беше оптимистичен, като им каза: „Нашите идеи са все още живи и (ние) не сме загубили гласоподаватели“, според присъстващ човек, който говори с Paris Playbook.

Тъй като френската политика е в каша, ето какво трябва да знаете за случващото се, представено от POLITICO.

Управлението на Франция сега ще бъде ад

577-местното Национално събрание, долната камара на законодателния орган на Франция, не е красива гледка – разделено между леви, центристи и крайнодесни. Нито една група не е дори близо до мнозинство, като на всички не им достигат 200 депутати.

Не е възможно да управлявате Франция, ако нямате 240 до 250 законодатели“, каза Силвен Майар, депутат от партията на Макрон „Ренесанс“. „Бях председател на група с коалиция от 250 членове на парламента и тогава беше много сложно.“

Въпреки че левият алианс и либералите на Макрон се съгласиха да си сътрудничат и да гласуват тактически, за да спрат победата на „Националния сбор“ на Льо Пен, по-дълбока коалиция между двете групи за управление на Франция изглежда малко вероятна.

Непокорна Франция“ на крайнолевия ветеран Жан-Люк Меланшон, една от партиите в рамките на левия алианс, изключи управлението с либералите на президента. По същия начин министър-председателят на Макрон, Габриел Атал, каза, че неговата партия никога няма да сподели властта с Меланшон.

В неделя вечерта Атал отвори вратата за ръководене на служебно правителство, което да осигури известна стабилност по време на Олимпийските игри по-късно този месец.

Каквото и правителство да се роди от бъркотията, то едва ли ще бъде стабилно за дълго. Преговорите за бюджета тази есен ще бъдат първата потенциална възпламенителна точка. Франция е подложена на натиск да намали дефицита си, след като не изпълни целите си по-рано през годината. Има много идеи, по които левите, либералите и крайната десница никога няма да се споразумеят. Фискалната политика е някъде в началото на този списък.

Льо Пен падна, но не е аут

След първия кръг на гласуването „Националният сбор“ на Льо Пен беше напът да спечели властта за първи път в историята. Тази мечта обаче беше разбита в неделя вечерта, след като центристите на Макрон и левият алианс си сътрудничиха, за да задържат крайната десница извън управлението, за радост на проевропейцте.

Мрачното настроение след изборите говори много, като активисти освиркваха Меланшон, а президентът на партията Джордан Бардела осъди елитарното сближаване на центъра и левицата като „неестествен съюз“.

Въпреки цялата горчивина партията драстично увеличи броя на своите депутати в Народното събрание.

Това е политическо сътресение, дори ако „Националният сбор“ не управлява страната“, каза Бенджамин Морел, политически анализатор в университета Panthéon-Assas в Париж.

„Движението на Льо Пен е големият победители от изборите“, каза Морел. „Милиони гласове се превръщат в голяма финансова печалба“, каза той във връзка с държавното финансиране, което ще дойде с резултата.

Това поставя Льо Пен в мощна позиция – с недоволството, което да използва – преди вероятната кампания за френски президент, когато Макрон ще се оттегли през 2027 г. „Те имат страхотен разказ за 2027 г. – могат да кажат, че тяхната победа е била открадната и са истинската алтернатива“, каза Морел.

Можеше да бъде и по-зле

Преди седмица изглеждаше, че Макрон върви към катастрофа, като свиканите от него предсрочни избори не само не успяха да спрат Льо Пен, но и поставиха нейната партия на една крачка от властта.

В неделя вечерта центристката коалиция на президента успя да предотврати най-лошото, оцелявайки като парламентарна сила, макар и по-малка. Но малките успехи трудно биха скрили реалността, че крайната десница сега е по-силна, а либералите – по-слаби, преди президентската надпревара през 2027 г.

Преди предсрочните избори президентът командваше най-голямата група в парламента. Сега той вероятно ще трябва да работи с опозиционен политик като премиер. Авторитетът му у дома и доверието в чужбина са накърнени.

Но според Алберто Алемано, професор в HEC Paris, Макрон е бил прав да свика предсрочните избори, въпреки че завършиха с бъркотия.

Виждам много латентно напрежение във Франция, много проблеми, които не са разгледани“, каза Алемано. „Той отвори кутията на Пандора, страната не е доволна от макронизма и крещи за ново чувство за политическа принадлежност.“

Меланшон няма да е фактор

Ако има един победител, това е ветеранът и ляв радикал Меланшон, който спечели надпреварата за разпространяване на посланията. Той се появи на сцената по време на митинг на своята партия и поиска директно Макрон да назначи ляв премиер.

Готови сме за това“, заяви Меланшон. Трикратният кандидат за президент даде да се разбере, че не би имал нищо против сам да стане премиер на Франция.

Но това няма как да се случи.

Той е токсичен за много политици на първа линия, с увлечението си по силните латиноамериканци, избухливостта си и яростните си атаки срещу противниците. Съвсем наскоро критиците го обвиниха, че флиртува с антисемитизма, тък като омаловажи нападенията срещу евреи във Франция.

Меланшон дори не може да убеди други партии от хлабавия ляв съюз, от който е част, да го поставят на власт.

По-широката лява коалиция – под знамето на Новия народен фронт – вече се разпада. Неговите лидери в неделя вечерта изпратиха противоречиви послания относно целите си.

Докато Меланшон каза, че левицата ще приложи „нашия манифест, нищо друго освен нашия манифест“, евродепутатът Рафаел Глюксман, лидер на по-малка партия в алианса, изглеждаше по-примирен, предлагайки „разговор, дебат и промяна на политическата култура“.

Какво може да излезе от бъркотията?

Няма лесен отговор на този въпрос. Тъй като никоя партия не спечели категорично, е възможно президентът да даде период на охлаждане, който ще даде време на партиите да проведат коалиционни преговори.

След това Макрон би могъл да посочи лява фигура, която да състави правителство, като се има предвид, че левицата се очерта като най-голямата група в парламента.

Социалистическата партия, например, изобщо не изключи изграждането на по-широка коалиция, но е малко вероятно „Непокорната Франция“ на Меланшон да се съгласи да смекчи манифеста си.

Като алтернатива Макрон може да назначи служебно правителство, като запази Атал като премиер. Той дори би могъл да приеме италианския модел и да номинира технократски екип от експерти, водени от консенсусна фигура. Такава администрация би се въздържала от амбициозни планове и би се фокусирала върху поддържането на колелата на държавата в движение.

Такава ограничена администрация ще се основава на мълчаливо споразумение между диаметрално противоположни страни, които да се въздържат от свалянето ѝ, дори само за да успокои пазарите и международните партньори.

Но едно служебно или експертно правителство „рискува да бъде много разочароващо демократично“, предупреди Морел, политически анализатор. „Французите гласуваха масово, центърът беше победен и ако всичко приключи с оставането на Атал като министър-председател, това няма да е добре за френската демокрация.“