Търговският дефицит на България продължава да расте
Страната ни все още не може да се върне към рекордните стойности от 2022 г.
Търговският дефицит на България продължава да се разширява и за деветмесечието достига 3.5 млрд. евро, или 3.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). За сравнение, през съпоставимия период на 2023 г. той е бил 2.3 млрд. евро (2.4% от БВП), показват данните на Българска народна банка (БНБ).
Дефицитът означава, че страната ни внася повече стоки и услуги, отколкото изнася, а разрастването му се дължи донякъде на високата база през 2022 г. Тогава статистиката показа, че средно на ден България е изнасяла стоки за по 260 млн. лв. и е внасяла такива за по близо 300 млн. лв. Тази висока база за сравнение обаче допринесе за продължително влошаващи се резултати вследствие на дефлацията при определени стоки и намалелия обем поръчки.
Само за месец септември 2024 г. търговският дефицит на България е отрицателен в размер на 539.8 млн. евро при отчетени 287.8 млн. евро дефицит през август. За сравнение, през септември 2023 г. сумата е била 228.2 млн. евро.
Причина за движението е ръстът на износа, който значително надминава този на вноса – през септември износът на стоки е 3.4 млрд. евро, което е с 6.7% по-малко спрямо година по-рано. Вносът, същевременно, е 3.9 млрд. евро, или с 1.7% повече за година.
Картината не е по-различна, що се отнася до преките инвестиции у нас, показват още предварителните данни на централната банка. Според тях нетният поток на преките инвестиции до края на третото тримесечие е 1.2 млрд. евро, което е с 2.1 млрд. евро, или 63.3% по-малко спрямо година по-рано. В същото време няма особена разлика в основните страни източници на въпросните средства. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за разглеждания период са от Австрия, Нидерландия и Гърция.