Ако Украйна бъде разбита
Украйна е независима страна-членка на ООН, чийто граници са признати включително от Русия. Затова всяко посегателство срещу нея би било посегателство и срещу Хартата на световната организация, пише "Ди Велт"
Според Москва, в Източна Украйна бушува гражданска война - според Киев, там е в ход антитерористична операция. Руският президент Владимир Путин добре знае какво означава това. Преди 14 години той започна първия си управленски мандат в Кремъл с подобна офанзива в Чечения. Путин представяше тази офанзива като законна борба срещу терористите и сепаратистите. С какво право сега може да обвинява украинското правителство, че действа по същия начин срещу въоръжените милиции в Източна Украйна? - пита "Ди Велт".
От друга страна, Путин отказва да признае легитимността на новото украинско ръководство след бягството в Русия на бившия президент Виктор Янукович. В такъв случай Путин би следвало много бързо да реши дали ще защитава руското население в Източна Украйна от една военна аперация, която в неговите очи е напълно незаконна. Ако наистина реши да се намеси в конфликта и изпрати руски войски на място, той би поел с това окончателно курс към конфронтация.
Предупреждението на Джон Кери
САЩ вече загатнаха недвусмислено какъв би бил техният отговор - те ще предприемат стъпки за изключването на Русия от световните финансови пазари. Вашингтон има подходящите ефикасни средства за това. САЩ могат също така да направят публично достояние обмена на информация между руските милиции в Източна Украйна и издаващите заповедите в Москва. Държавният секретар Джон Кери вече намекна, че САЩ разполагат с пълен запис на този информационен обмен. Оповестяването му може да стане например на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Тогава Путин, който винаги е отричал да има влияние върху въпросните милиции, би изглеждал в очите на света като държавен ръководител, чиято дума не струва пукната пара. Независимо по кой въпрос. Това би било доста неприятно и за Китай - единствената държава, за която Москва вярва, че е на нейна страна.
Украйна е независима страна-членка на ООН, чийто граници са признати включително от Русия. Затова всяко посегателство срещу нейната цялост би било и посегателство срещу Хартата на ООН, пише по-нататък "Ди Велт". Подобно нещо би представлявало зачеркване на една от основните цели на Америка във Втората световна война - създаването на Организацията на обединените нации, подготвено в основата си от демократа Франклин Рузвелт и осъществено от друг демократ - Хари Труман. Има ли въобще Владимир Путин експертни съветници по въпросите, отнасящи се до Америка? Такива, които да му кажат какво означава за демократ като Барак Обама един бивш офицер от КГБ де факто да си играе с ООН? И ако има, дали Путин е слушал внимателно какво му казват?
Путинизъм = автокрация
Барак Обама залага на дипломацията. Червената линия за него е източната граница на НАТО. Ако обаче срещу Украйна, а с това и срещу ООН бъде нанесен удар, настроението във Вашингтон много бързо ще се обърне, пише Торстен Крауел в "Ди Велт".
Пред същото издание британският издател и член на Горната камара на парламента лорд Вайденфелд предупреждава за авторитарния стил на управление, старателно изграждан от Путин през всичките 15 години, през които той вече е на власт. "Путинизмът не е нито идеология, нито начин на живот, той е еклектична автокрация", пише Вайденфелд. Тази система разрешава на обикновения руски гражданин широки права - например да ходи на църква, колкото често си пожелае, да тъжи за смъртта на руския цар или да се прехласва по Сталин. Стига тези негови права да не застрашават властта на Путин - всеки опит за подкопаване на икономическата или политическата мощ на президента и неговото обкръжение се наказва жестоко със задържане, показни съдебни процеси, затвор, отнемане на собственост. Бягството в чужбина също не е решение, тъй като дългата ръка на автократа Путин може да застигне всекиго навсякъде по света.
Основната външнополитическа цел на Путин е ясна: превръщането на Русия отново в световна сила. За постигането ѝ той се нуждае от връщането на "близката чужбина" отново в руската орбита - Крим, Източна Украйна, Приднестровието... А също и от заздравяването на съюза с Беларус. Една разединена Европа и една несигурна Америка, която се намира в отстъпление в Близкия Изток, само улесняват задачата на Путин.
Решението на украинския ребус постепенно навлиза в решителната си фаза. В състояние ли е Путин да се разбере мирно със Запада? Или ще реши да рискува, застрашавайки мира със северноатлантическия свят? Последното би застрашило обаче и неговия еклектичен автократски режим, пише още лорд Вайденфелд в авторска колонка в "Ди Велт".