Антон Петров, представител на VIOHALCO за България и член на СД на „Стомана-индъстри“

Предстои жури от 33-ма икономисти, финансисти, експерти и досегашни носители на наградите "Мистър Икономика" да определи имената на победителите тази година.

Преди финала на състезанието "Икономика" ви представя хората, които ще се включат в надпреварата за отличията.

Роденият на 13 август 1966 г. Антон Петров е член на съвета на директорите на "Стомана-индъстри" АД. От 1999 г. до момента е изпълнителен директор на "Темпо метал" ЕАД. Управител е на "Стийлмет" ООД, Анимет" ЕООД "Леско" ООД и "АМ - Антон Петров" ЕТ.

Освен в борда на "Стомана-индъстри" Антон Петров е в управата и на редица други дружества, сред които "София мед" АД, "Сигма-ИС" АД и "Айфорос България" ЕАД. Член е на управителния съвет на БСК, а от 2007 г. е председател на Браншовата камара черната и цветна металургия.

- Г-н Петров, как оценявате изминалата година за "Стомана-индъстри" и предприятията от групата на SIDENOR S.A.?

2012 беше колеблива година – с по-добро начало и неясно второ полугодие, което е дължи на случващото се в Централна и Западна Европа.

Оценявам изминаващата вече година като колеблива за излизане от кризата.

- Какви бяха най-големите трудности през 2012 г. и кой беше най-големият успех?

Най-големите трудности бяха и си остават пазарите – колебанията им; ниските ценови разлики на продукцията, което води до влошаване на финансовите резултати и намалява инвестициите.

Надяваме се това да са последните трудни етапи по пътя към излизането от тази 4-годишна дълга и изтощителна финансова и икономическа криза.

Предизвикателства и трудности много – от различен характер. Сякаш обаче се прокрадва лек оптимизъм, ако не за по-добро, то поне за по-ясно и стабилно бъдеще.

- В този ред на мисли очаквате ли следващата 2013 г. да е по-добра?

Да. Категорично да!

- Всички трудности, които изброите за вашите предприятия, валидни ли са и за брашна, в който работите?

Да, донякъде. Браншът металургия може да се раздели на два подотрасъла. При добивните - "Аурубис", КЦМ Пловдив и ОЦК Кърджали, където се правят първичните метали нещата са малко по-добре. При преработвателната индустрия, която произвежда проката и полуготовите продукти нещата са малко по-зле. Металите като борсова стока са по-лесни за прогнозиране и реализация. Докато продуктите от тези метали се разклоняват към много клиенти и пазари, всеки от които специфичен. Реализацията при тях е малко по-различна.

Ако трябва да сложим всичко под общ знаменател – да, всичко, което казах досега за "Стомана-индъстри" е характерно и за цялата металургия, въпреки че преработвателната част от бранша е в малко по-тежко състояние.

- Кой е най-големият Ви успех през годините, в които се занимавате с този бизнес?

Най-големият успех без да се замислям и без да искам да прозвучи като клише е създаването на екипа, който работи в предприятията.

Много е трудно да създадеш екип, да задържиш и поддържаш неговия дух и желанието му за развитие на бъдещето, когато се работи във време на изтощителна и продължителна криза. 4 години са много време в този случай. Тази дълбочина, в която влезе кризата изтощава финансово и морално, и всяко човешко качество се подлага на изпитание.

В такива времена да успееш да задържиш екипа е голям успех. Нашите предприятия могат да се поздравят с това, че основният екип, ядрото, хората, които утре ще могат да поведат фирмите към ново начало, бъдеще и перспективи, останаха с нас.