България и Европа 2013-2014: Растеж чрез реформи

Общото действие на започналата бюджетна консолидация, забавените структурни реформи и нерешените проблеми в банковия сектор в Европа доведе до икономически спад през 2012 и първото тримесечие на 2013 г. - съответно с 0.3% и 0.7%. Това се казва в редовния доклад на "Индъстри Уоч" за макроикономическата ситуация в България и Европа.

През миналата година в рецесия навлязоха Италия, Холандия, Финландия. В началото на 2013 г. се вижда, че тя засяга вече и Австрия, Германия и Франция. В почти всички страни динамиката се влошава. През първото тримесечие силен ръст отчитат само Балтийските републики, а Румъния, България, Полша и Словакия - минимален. В ядрото на "Стара Европа" вече няма растяща икономика.

Независимо от декларираните политически намерения за фокусиране върху политики за растеж вместо за икономии, очакваме бюджетните дефицити като цяло да продължат бавно да се свиват, като по-голяма тежест този път ще се отдаде на ограничаване на ръста на разходите. Това ще задълбочи кратко- и средносрочното подтискане на вътрешното търсене, движено от публичния сектор. Едновременно с това, банковият сектор ще продължи да действа под натиска на пазара за заздравяване на балансите си, което ще изисква консервативна кредитна активност. Следователно, единственият потенциал за растеж е в задълбочаване на едва започналите структурни реформи.

Бавната реакция на българската икономика към кризата се изрази в продължителна стагнация на инвестициите и значителна загуба на работни места през периода 2009-2012 г. Адаптирането към новите условия едва сега започва да се проявява в макроикономическите показатели. Последните данни дават някои основания за оптимизъм, но те не са категорични за близък изход от стагнацията. Те са сигнали от частния сектор, който е започнал да се ориентира по-добре в новите пазарни условия.

Според данните за БВП реалният растеж беше 0.6% за 12-те месеца до март. Тази бавна динамика се дължи на мудното възстановяване на инвестициите в основен капитал. Инвестициите все пак ускориха своя ръст през последните две тримесечия. Номиналният обем на инвестиции в основен капитал е близо 30% по-малък отколкото преди кризата, но трябва да отбележим че тяхното свиване също спря през 2012 г., подобно на динамиката на заетостта.

Преди година това ни даваше повод за оптимизъм - тогава видяхме и съвземане на притока на чужд капитал в съчетание с ръст на вноса на инвестиционни стоки. Тази динамика обаче не се затвърди през последната година. Възстановяването, ако изобщо може да говорим за такова, е изключително крехко. Положителните данни, които цитираме тук, може да бъдат повод за умерен оптимизъм, но все още икономиката е замръзнала на едно място и няма достатъчно фактори, които да предопределят бърз и стабилен растеж. Увеличаването на чуждите инвестиции е важно условие, за да започне да се съвзема и банковия кредит към бизнес сектора. Сегашното състояние на банковата система позволява бързо разширяване на бизнес кредита при наличие на достатъчно собствен капитал у предприемачите.

По отношение на бюджетния дефицит, предходното правителство, макар и бавно, успя да върне страната в пътеката на стабилността, след 2 години на свръх дефицит в началото на мандата (т.е. над 3% от БВП). От гледна точка на източниците на финансиране, голяма роля изигра натрупаният до 2008 г. значителен фискален резерв - около 60% от натрупания касов дефицит бе покрит от резерв и едва 40% от увеличение на държавния дълг. Както няколко пъти предупреждавахме, тази възможност се изчерпа през втората половина на 2012 г. и към момента единственият вариант за по-голям от планираният дефицит е ползване на нови заеми.

В началото на годината изпълнението на бюджета бе изправено пред промени в редица данъчни закони, което постави под риск навременното събиране на приходи, и същевременно - пред политически протести и несигурност. Трябва да се отбележи, че въпреки това, дефицитът до април е 286 млн. лева (при 217 млн. до април 2012 г.). Нивото на бюджетния дефицит за последните 12 месеца до април е същото, като нивото за 2012 г., което е значително под планирания за годината 1.3% от БВП. От гледна точка на финансиране на допълнителни разходи обаче трябва да се отбележи, че фискалният резерв има съвсем малък буфер над минимално изискваното в закона за бюджета  - около 300 млн. лева, след отчитане на нуждата от погасяване на 6-месечния краткосрочен заем от 800 млн. лева, който бе използван през февруари за авансово плащане на земеделските субсидии.

Трудни за предвиждане са няколко риска, свързани с потенциални допълнителни разходи. На първо място, финансовото състояние на редица държавни предприятия е влошено. Засега е неясна стратегията на новото правителство за реформи - като отказът от реформи, може да доведе до поемане на значителен нов дълг за покриване на финансовите загуби както в компании като БДЖ или ВМЗ - Сопот, така и в държавните енергийни дружества. Същевременно, пазарът на труда е изключително депресиран, а акцизните ставки вече са на нива, силно стимулиращи неплащане. Следователно, допълнителни приходи могат да се търсят само по линия на повишена събираемост, но не и на увеличение на данъчната тежест.

Индъстри Уоч, www.iwatchbulgaria.com