Цената на тока в България е убийствено висока спрямо доходите

Георги Миков в момента е генерален мениджър на "Електрик сити". Бил е главен изпълнителен директор на Националната електрическа компания (НЕК), изпълнителен директор на Столично Електроразпределение - преди, по време и малко след неговата продажба на "ЧЕЗ Груп". След това е член на борда на директорите на "ЧЕЗ България"

- Г-н Миков, вие сте пряк свидетел на приватизацията на  Електроразпределителните предприятия (ЕРП) в страната. Бяхте изпълнителен директор на най-голямото от тях - Столичното Електроразпределение и на НЕК. Как според вас се стигна до толкова отрицателното отношение към чуждестранните собственици на ЕРП-тата? Защо и как приватизирахме дружествата?

Една от целите на концепцията за либерализиране на енергийния сектор е да се оптимизират разходите. А никъде държавата не е доказала, че е по-добър стопанин от една фокусирана частна структура, която има ясно определена цел.

От друга страна в Европа и в цивилизования свят ЕРП-тата работят при строга регулация, защото при мрежовата структура, в частност електроснабдителната мрежа, не може да има паралелни мрежи на различни доставчици на електроенергия, които да се конкурират помежду си. Електроразпределителната мрежа е част от инфраструктурата на града, а компанията, която я поддържа и управлява е естествен монопол. Този монопол, за да бъде полезен за обществото и да не забравя за какво е създаден, защото има такъв уклон, трябва да бъде контролиран.

Когато Европа пристъпва към приватизацията на държавните компании в основни отрасли като енергетиката, виждането е, че държавата като стопанин, трябва да се грижи за сигурността, реда, защитата на гражданите и други функции на по-високо ниво. А цялата стопанска дейност трябва да се развива чрез инициативата на хората, за да бъде по-ефективна. Заради това се извърши приватизацията в България.

Освен това, ние се нуждаехме от пренасяне на успешна практика на интегриране в европейската инфраструктура. Да участват в приватизацията на българските ЕРП-та бяха поканени големи европейски компании, не азиатски, африкански, американски, Европейските енергийни компании са естественият интегратор на част от нашата икономика в икономиката на ЕС.

Не забравяйте, че приватизацията на ЕРП-та  започна през 2003-2004 г. и приключи през 2005 г., преди да влезем в ЕС. Критериите бяха такива, че не можеше всеки да ги купи. Търсеше се не само опит, реноме и да са европейски, но и конкурентни ценови оферти.

Най-големият проблем на ЕРП-тата в България, особено на някои от тях, бяха т. нар. технологични разходи. Имаше ЕРП-а, които имаха много висок разход, много високи загуби на енергия  по пътя от закупуването й от НЕК и производителите, докато стигне до краен потребител. Физическите загуби в мрежата, които са присъщи и размерът им зависи от структурата на мрежата - дали се пренася високо напрежение, каква е концентрацията на потребителите на определена територия. Имаше загуби от неотчетена енергия, заради стари, повредени или компроветирани електромери. Голям дял имаха многото кражби на електроенергия. Електроразпределителните предприятия бяха  в разично технологично състояние. Дружеството, което снабдяваше с електроенергия Стара Загора и района, имаше 12-15% загуби. Пловдивското беше по-зле. Загубите в София бяха около 15%, но товарът беше концентриран, което е благоприятно за електроснадяването. ЕРП "София област" обаче беше с 25% загуби.

Затова за приватизацията се направиха три пакета, в които на регионален принцип влязоха по-добри и по-слаби електроразпределителни дружества. Стратегията за приватизацията е приета от Народното събрание, не е прищявка на някого. Освен всички очаквани бъдещи ползи, в резултат на приватизацията през януари 2005 г. след подписване на сделката, държавата получи около 700 млн.евро. за 67% от ЕРП-та.

 

- Какво се случи след това?

ЧЕЗ влезе с наблюдатели в трите ЕРП-а, които съставяха пакета "Западна България" през декември 2004 г., а през януари 2005 г. подписа приватизационната сделка и стана мажоритарен собственик. Запази мениджмънта на съществуващите компании до юни 2005 г., като предложи различни позиции на хората, които управляваха компаниите, за да ги  интегрира. Аз бях изпълнителен директор на Столично Електроразпределение до август 2005 г. След това чешкият собственик учреди компанията ЧЕЗ България и бях поканен в нейния Борд на директорите, като отговарящ точно за частта на регулирания бизнес на ЧЕЗ и отговарях за връзките с държавата. Бях служител на ЧЕЗ България, което е 100% чешко дружество.

Тяхната концепция беше такава - прави се компетентен център, а не три към всяко Електроразпределение - Столично, София-област  и  Плевен. А Услугите общи за трите дружества (информационно обслужване, покупки на услуги и материали, административни услуги, обслужване на клиентите) се предоставят от ЧЕЗ България. Докато доставка и разпределение на електрическа енергия като основна дейност е към дружествата лицензианти.

 

- Какво различно в управлението въведе ЧЕЗ?

ЧЕЗ въведоха много интересни неща по отношение на управлението от гледна точка на ефективността. Реформата, свързана с третия либерализационен пакет в енергетиката на ЕС изискваше мрежовите оператори да се отделят от снабдяването и продажбата на електрическа енергия. В България това отделяне трябваше да се направи от 1 януари 2007 г., когато влязохме в ЕС. ЧЕЗ имаше визията за това преструктуриране и през 2005-2006 г. направи цялото преструктуриране на дружествата като ги интегрира с единен мениджмънт и изчистване на административни звена.

От гледна точка на управление чешкият мениджмънт е далеч по-ефективен от нашия. Собственикът знае всичко и контролира в доста голяма степен дружеството, за разлика от много български дружества, които не се управляват добре.

 

- Защо се получи такъв проблем с цената на тока у нас? Контролът ли беше слаб или нещо друго сбъркахме?

ЕРП-тата купуват електроенергията за бита по регулирана цена. Няма как да изберат от кого да купуват освен от НЕК (Национална електрическа компания ЕАД).

Преди няколко години, когато бях директор на НЕК писах едно писмо, в което исках да  оптимизираме енергийния микс, точно за да се създаде либерализация на пазара на електроенергия. Държавата през цялото време е закопчавала микса. С нейните решения, тя е принуждавала микса да бъде такъв, какъвто е, не защото никой не иска да бъде друг, а защото са взети решения, които са предупределили да бъде така.

В микса има много източници с преференциални цени на електроенергията, която е задължителна за изкупуване. Това са зелената енергия от ВЕИ и кафявата енергия от топлофикациите комбинирано производство, която е най-големият бич за всички. 340 лева струва мегаватчас от топлофикационните дружества. Топлофикациите произвеждат със скъпия газ топлина и през електроенергията се избива, поносимостта на цената на топлинната енергия. Тях не ги интересува дали ще продадат топлиннната енергията, защото електроенергията се задължително се изкупува на висока цена покриваща разходите и за производство.

 

- Освен тях, на врата ни висят и заводските централи…

Случващото се със заводските централи е пълно безобразие, според мен. Има преференциални цени за изкупуване на тока от централи, за които не трябва да има преференциални цени. Защото производството им е топлинна енергия, и не е свързано с никакво друго производство.

 

- Кой е виновен за това?

Това е грях на регулатора. Решенията на ДКЕВР са публични. Регулаторът като е сбъркал, кой досега е казал, че не трябва да е така. Никой да сега не е критикувал обективно решенията на регулатора. Има недоволни. Недоволни сме, защото сме го търпели досега в микса да има централи които обективно не трябва да са с преференциални цени.

 

- Къде са другите големи грешки, които в момента надуват цената?

В дългосрочните договори. Преференции, преференции, преференции. Структурата на Електропроизводството е лоша. Няма какво да се продава на свободния пазар. Поне да остава нещо, което да има икономически смисъл да се търгува.

Когато ЧЕЗ купиха "ТЕЦ Варна", си мислех, че ще направят микс с цената на тока от него и ще предложат по-ниска цена на своето ЕРП.

"ТЕЦ Варна" има добра цена на тока, защо да го продадат на ЕРП-то. Освен това не е разрешено. По закон не могат да си купят електроенергия от своята централа. По едно време поискаха, защото токът от "ТЕЦ Варна" беше по-евтин от микса на НЕК за регулирания пазар. Можеха да си оптимизират разходите. Но не може. Има регулация и цената на тока за регулирания пазар се определя по правила.

По закон либерализацията на пазара на ток трябва да доведе до реалната му цена.

Тези дни около дебатите за цената на тока прочетох една много добра статия. Авторът  констатира, че българските термични централи на въглища в момента получават по-висока цена, отколкото са цените на едро по едногодишните договори в Германия. Това означава, че българските централи с дългосрочни договори са в облагодетелствано положение с разни политико-регулаторни фокуси.

 

- Излиза, че ЕРП-тата нямат вина за високата цена на тока?

Не е заровено кучето при ЕРП-тата. Техният дял в цената на тока от 24% през 2000 г., в момента е паднал на 9%. А маржът на крайната цена за населението от януари 2000 г. до януари 2012 г. е  230%.

 

- Какъв е полезният ход към днешна дата? Ако бяхте председател на ДКЕВР от къде щяхте да вземете, за да намалите цената на тока за бита?

В момента дългосрочен приоритет №1 е търсенето на стратегически ход, с който България да си предоговори контрактите за двете американски централи - "ТЕЦ Марица Изток 1" и "ТЕЦ Марица Изток 3". След като се отказа от АЕЦ "Белене", нека да предоговори дългосрочните договори . Тяхното участие в микса за регулирания пазар трябва да се намали - по цена или по изкупувани количества.

Цената на тока от "ТЕЦ Марица Изток 3" не е чак толкова висока. НЕК я изкупува на по-ниска цена, отколкото е цената на тока от централите на Христо Ковачки, която е утвърдена от ДКЕВР и е включена в микса за регулирания пазар. Утвърдената цена на "ТЕЦ Марица Изток 2" е 67 лв. на мегаватчас, на "ТЕЦ Марица Изток 3" е 90 лв., а на "ТЕЦ Марица Изток 1" е много по-висока. За нея са признати много високи инвестиции и има възможност да се предоговаря.

Освен това трябва да има много широк обществен консенсус по ролята на енергийния регулатор. Третия енергиен пакет на ЕС, който е либерализационен, се опира върху изискването за силен и независим регулатор.  Не трябва да се крият всички далавери зад ДКЕВР, защото натиска от политиците върху регулатора е много силен и непрестанен. Така, че обществото трябва да контролира всеки ден. Гражданите искат. Ама гражданите трябва да реагират навреме.

Но голямата катастрофа при тока е заради голямата битка между конвенционалната енергетика и бъдещата енергетика, която е на разпределените източници и на производството електроенергия при потребителите. Води се "война за оцеляване" в момента. Тя изкристализира в протестите срещу сметките за ток. Но реално войната е в между конвенционалните централизирани източници на енергия и това което се задава - високоефективно потребление и производство от ВЕИ близо до потреблението.

 

- Висока, ли е цената на тока?

Висока е. Спрямо доходите е много висока. Не мога да си представя маса хора как го плащат. Наистина цената е и най-силният регулатор на ефективността, на пестенето на енергия. Но трябва да има баланс.

 

- Как да се намери балансът?

Имаше идеи за двустъпална тарифа. Примерно до 400 квт, цената да е една, а оттам нагоре - друга. Но защо да се дотира цялата енергия. Цената трябва да отразява обективните разходи за производство, каквито са близки до тези в региона. Не някакви необосновани разходи. Това трябва да са ни ориентирите. Има установени международни и регионални цени, и нашата не може да е много по-ниска, нито много по-висока.

На хората с ниски доходи, които не могат да платят определено базово количество енергия, трябва да се помага. Държавата го прави. Ако трябва да се помага на всички, значи катастрофата е пълна. Май сме в тази ситуация.