Да погледнем тютюна в очите

Около ориенталския тютюн често става нажежено. Турция, Гърция, Македония и България произвеждат близо две-трети от продукцията в света и въпреки че суровината далеч не е най-разпространената в никотиновата промишленост, тя все още се ползва от редица компании като добавка в цигарите, която обогатява аромата им. В България това е основен поминък за около 100 000 души, голяма част от които живеят в райони, чиято бедна почва и климатични условия в немалка степен предопределят това занимание. По стечение на обстоятелствата заетите в този сектор не попадат сред най-образованата част от обществото, преобладаващо изповядват исляма и са обект на ухажване от една конкретна политическа сила...всъщност от няколко години – и от две.

На срещата при министъра на земеделието на 19 декември 2013 г. между производители и търговци стана ясно, че забавянето при изкупуването на ориенталски тютюни е заради неблагоприятните климатични условия, че разплащанията ще се извършат навреме и че крайният срок за изкупуване – 28 февруари, ще бъде спазен. Въпреки това началото на годината започна с протести на производители - оказа се, че хората са недоволни от изкупните цени и има спорове за качеството. Протестите бяха оглавени от създадената през 2010 г. Национална асоциация на тютюнопроизводители – НАТ-2010. Реакцията бе колкото мигновена, толкова и неадекватна. От ДПС излязоха с ред предложения, които целят връщането на държавата в сектора, който бе либерализиран с промени в Закона за тютюна през 2011 година. Захвърчаха обвинения, от една страна, че именно либерализацията е виновна за настоящите проблеми, а от друга (от бившите управляващи), че ДПС иска да си възвърне контрола  върху отрасъла. 

Понеже в случващо се, а и в готвените промени в Закона за тютюна, е трудно да се открие някаква икономическа логика, редно е да хвърлим един по-задълбочен поглед върху отрасъла.

Тютюнопроизводството в България е твърде неефективно. Средният размер на стопанството към 2011 г. е бил 5,5 декара, което е два пъти по-малко от съседна Гърция и близо 10 пъти по-малко от това в Италия. В свое изследване Институтът по аграрна икономика твърди, че минималната площ на стопанство, заето с тютюн, „което може да осигури приемливо ниво на доходи на производител (или неговото семейство), е 10 дка.” Очевидно е, че част от заетите в сектора трябва да се ориентират към друго препитание. Това, за съжаление, едва ли може да се случи без помощта на държавата. Но, не както досега, чрез национални доплащания за референтен период (2007-2009 г.), които уж трябва да служат за развитие на алтернативно занятие. А със средства, обвързани с постигането на конкретен резултат. За това би могла да се използва Програмата за развитие на селските райони, като се осигури пълно и безплатно съдействие по кандидатстването. Що се отнася до останалите, които са над прага на неефективност, те ще могат да печелят достатъчно добре от това занятие и занапред. Освен ако държавата не започне да „помага”.

Втори сериозен проблем се явява качеството при някои производители. Малцина са тези, които купуват качествени семена от сертифицирани производители, нещо, което бе признато от бранша на среща в Института по тютюна в началото на миналата година. Част от производителите работят със семена на търговците и при тях проблемите с качеството са рядкост. Проблемите са при тези, които отделят семена за сеитба от предходната реколта и така с времето започват да получават по-ниски добиви и такива с по-лошо качество.

Трети проблем представляват националните доплащания за тютюн, необвързани с производството. Доказано е, че субсидията потиска цената на продукцията и на практика облагодетелства не производителя, а търговеца. С други думи националните плащания заместват дохода, който българските тютюнопроизводители щяха да получат от изкупвачите на тютюн. Всъщност, ако пазарът бе напълно либерализиран (т.е. субсидията бе отпаднала от 2011 г.), е много вероятно днес постигната изкупна цена за килограм тютюн да не бе повод за протести. Статистиката показва ясно, че най-високата средна цена за последните десет години (за които имаме данни) е постигната именно в годините след премахването на държавните регулации върху производството и търговията със суров тютюн.

Естествено, цената е функция на търсенето и предлагането. През 2012 г. производството бе по-ниско от предходната година и това, заедно с конкуренцията при търговците, която либерализацията доведе, повиши средната изкупна цена с 15% по данни на Евростат. През 2013 г. производството нарастна, съответно цената се успокои. Това е първият важен урок за тютюнопроизводителите, които едва сега прохождат в пазарната икономика – не е задължително цената на дадена стока да расте постоянно. Впрочем, ползите от либерализацията на пазара се споделят и от НАТ-2010. В свое интервю председателят на асоциацията Цветан Филев казва: „Новите компании, които се възползваха от промяната в Закона за тютюна и тютюневите изделия, „обират” луфтовете на пазара...при тютюнопроизводството бе променен закон, за да се увеличат цените на стоката” (по-подробно виж тук).

Що се отнася до обвиненията в картел между търговските фирми тази година, първо, това е работа на КЗК, а не на политическата говорилня и второ, трудно е да се схване логиката в твърдението, че фирмите нарочно забавили изкупуването, за да влошат качеството и цената да падне. Все пак тези фирми също трябва да продадат качествена стока.

Вероятно не без значение е и друго – през 2013 г. плащанията за тютюн бяха увеличени с актуализацията на бюджета и също така стана ясно, че през 2014 г. ще достигнат 100 млн. лв. при 73 млн. лв. през 2012 година.

Тези плащания будят и други въпроси. В Наредба №2 на Министерство на земеделието и храните от 21.02.2011 е написано дословно:

„(1) Правонаподпомаганепосхематазанационалнидоплащаниязатютюниматземеделскистопани, коитосаотглеждалитютюнпрезкоятоидаегодинанареферентнияпериод 2007 - 2009 г., койтоеизкупенипремиранпореданаЗаконазатютюнаитютюневитеизделия (ЗТТИ), ипродължаватдаизвършватземеделскадейност.

(2) Помощта по схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на средногодишното количество изкупен качествен (1 - 3 класа) тютюн по сортови групи през референтния период по ал. 1, съгласно данните за изкупения и премиран тютюн, представени от Фонд „Тютюн” през 2010 г. Когато земеделският стопанин не е отглеждал тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за годините, през които е отглеждал тютюн.” (чл. 3)

(3) При подаване на общото заявление кандидатите за подпомагане заявяват участие в схемата, без да посочват количеството тютюн, подлежащо на подпомагане и декларират, че продължават да упражняват земеделска дейност по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители.” (чл. 3)

Логиката на наредбата (поне както ние я разбираме) повелява броят на получателите на национални доплащания за кампаниите 2010, 2011 и 2012 да е близък до броя на получателите на държавни помощи по схемите на вече несъществуващия Фонд „Тютюн” за периода 2007-2009 година. Това обаче не е така.

През 2012 г., между другото, броят на получателите на национални доплащания вече надминава броя на регистрираните тютюнопроизводители през две от референтните години – 2007 и 2008 г. - с 3000 души. За 2009 г. нямаме данни, такива не получихме от Министерство на земеделието. Не получихме отговор и на въпроса как там си обясняват стабилния ръст на получателите на национални доплащания за тютюн.

Но да се върнем на политическите намерения. Държавата или по-точно една партия изпитва силно желание да си върне контрола върху пазара на тютюн и бъдещето на хората, заети с тази дейност. Създаването на регистър на изкупвачите с конкретни изисквания създава възможности за корупционен натиск, ще ограничи конкуренцията, а това неминуемо ще доведе до по-ниски цени. Същото важи и за нелепата идея за държавни оценители, които да се месят в търговските отношения между производителите и изкупвачите. А връщането на минималните изкупни цени просто няма как да се случи в рамките на ЕС.

С други думи, идват избори.

Институт за пазарна икономика: ИПИ