Енергетика и здравеопазване трябва да са приоритети през 2014-а

Г-н Стайков, как очаквате да се представи българската икономика през 2014 година?

Според мен развитието на икономиката през следващата година ще е в най-добрия случай близко до това, което видяхме през 2013 г., ако не и по-лошо. Липсата на оптимизъм е породена от продължаващото политическо напрежение и недоверието, при което работят сегашните управляващите. Към това трябва да се добавят и силно противоречивите политически решения и предложения за промени в редица сектори, които допълнително наслагват напрежение в икономиката. Следващата година крие и сериозен риск относно поемането на нов дълг - заложеният максимален размер е 4,4 млрд. лв. От една страна това е голямо количество на фона на брутния държавен дълг - близо 14 млрд. лв. към септември 2013, от друга страна продължаващата политическа нестабилност може да доведе до по-високи лихви по новоемитирания дълг. Ако инвеститорските сигнали при новите емисии са негативни, това може допълнително да повлияе и на представянето на икономиката. В международен план основният проблем остава кризата на публичните финанси на страните в Европейския съюз. Докато тя не бъде разрешена, едва ли може да се очаква по-висок икономически ръст.

Кои сектори очаквате да се представят по-добре?

Като цяло финансовият сектор се развиваше по-добре през 2013 г. в сравнение с предходната година, като темповете на растеж се увеличават. Ако възстановяването на инвестициите в дълготрайни материални активи продължи и през тази година, това ще има благоприятен ефект за представянето и на финансовите институции. Това обаче остава голямо "ако" на фона на споменатите рискове за икономиката. Положителни сигнали могат да се очакват и от страна на потреблението. Въпреки че през 2013 година ръстът му е по-нисък в сравнение с 2012 г., очакванията за 2014 г. са за по-добро представяне. Това се дължи на прогнози за минимален спад при заетите и повишаване на средните доходи в комплект със сравнително нисък ценови ръст. През 2013 г. има задържане на потреблението, въпреки увеличените доходи в икономиката. Ако това се дължи на по-високата несигурност на населението, предвид нестабилната политическа и социална обстановка, тази несигурност може да се прехвърли и в 2014 г., което означава и стагниране на потреблението, а от там - и на развитието на финансовия сектор.

Ще се запазят ли съществуващите проблеми?

Проблемите през 2014-а няма да са по-различни от тези, от които страна страда последните 10 години, сменят се само приоритетите. През 2014 г. това трябва да са енергетика и здравеопазване. През 2013 г. бяха натрупани големи дефицити в тези две системи без яснота как ще бъдат компенсирани през следващата година. Голям проблем продължават да бъдат социалната и образователните системи. Реално образователната система не произвежда нужните на частния сектор кадри, което много бързо се превръща в проблем на социалната система, а в последствие и на пенсионната.

Основен проблем за частния сектор продължава да е администрацията, която хем гълта огромен ресурс, който може да се използва за нещо по-продуктивно, хем не предоставя качествени услуги. Нужна е огромна воля и енергия да бъде насочена към оптимизиране на администрацията и повишаване на административния капацитет. В момента тези проблеми се маскират със законови промени, които единствено отлагат решаването им.

Има ли формула за растеж?

Ако формулата за растеж на икономиката през 2014 г. може да се събере в един израз, той е "единствената константа е промяната". След финансовата криза от 2007-2008 г. и последвалата икономическа криза от 2009 г. беше болезнено ясно, че моделът на икономически растеж до 2009 г. се променя. Частният сектор бързо се ориентира в новата икономическа реалност, докато публичният сектор не го направи, а продължава да го кара постарому. С две думи - нужни са реформи. При положение, че редица страни, включително Литва, Латвия, Естония, Словакия и дори Исландия бързо се завърнаха към сравнително високи нива на икономически растеж, наивно е да се мисли, че проблемите на България са циклични, т.е. свързани с икономическото развитие на страните в ЕС. Ако има трудности пред българската икономика, те са структурни и за решаването им са нужни реформи.

Четете цялото интервю и още прогнози за 2014 година в новия брой 33 на сп. „Икономика”, на пазара от 10 януари