Код Червено за Еврото
The Economist излиза с песимистичен коментар по горещата тема с еврото. Кризата на Стария континент хвърля хлад върху възможна слънчева икономическа картина
Доскоро, пролетните заседания на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка се характеризираха с цъфтеж на оптимизъм за световната икономика. Кризата на еврото възпира по-нататъшните светли прогнози.
Нещата все пак изглеждат по- добре, отколкото преди няколко месеца. Крехкото възстановяване на Америка продължава, а след катастрофалната 2011, Япония е на път да отбележи 2% растеж през 2012. Интервенциите на Европейската централна банка в банковата система в края на миналата година спомогнаха за това, еврозоната да отстъпи с няколко крачки от ръба на пропастта.
Инфлационният натиск от глобалното забавяне на икономиката през 2011г. повлия и на нововъзникващите икономики, което позволи повече място за парична политика. На 17 Април Резервната банка на Индия изненада пазарите като намали основния лихвен процент с 50 базисни пункта, въпреки прогнозата на МВФ от 8,2% инфлация през 2012г.. Добре управлявано забавяне на растежа наблюдаваме и в Китай, където фондът повиши прогнозата си за китайския ръст на производство до 8,2% за 2012г..
Въпросът как се развива Китай е от решаващо значение за световните пазари. Скорошно проучване на Междумериканската банка за развитие показва, че за последните 20 години въздействието на китайското производство върху латиноамериканските икономики се е утроило, докато ефекта от колебанията в САЩ дават отражение и влиянието им е намаляло на половина. Америка все пак остава от изключително значение и все още е най- големият партньор, като помагат на растежа в Мексико, Централна Америка и Карибския басейн да изпревари този в Бразилия.
Но небето е всичко друго, но не и ясно. Въпреки че, цените на петрола тези дни се успокоиха след разговори относно ядрените амбиции на Иран,очакванията са за по- високи цени (от около $115 за барел),което може да намали световното производство през следващите две години с 1.25%. Неизбежно, Европа е най-големият облак на хоризонта. Надеждите, генерирани, когато ЕЦБ осигури на банките 1 трилион евро при тригодишна ликвидност, са избледнели. Обявената рецесия в Испания е една от причините за несигурните нива, но трябва да имаме и в предвид закъснялата зимна прогноза на МВФ, която не успя да отчете действията на ЕЦБ, и съществува вероятност да посрещнем пролетта в по- добро настроение.
Много зависи от това, колко добре Европа ще използва времето, закупено от ЕЦБ. МВФ скицира 3 възможности. При сегашната политика, задълженията в еврозоната се очаква да спаднат с 1,7% до края на 2013г.- изразявайки се в плитка рецесия тази година и връщане към растеж през 2013г.. По- добрият вариант на развитие предвижда кредитът да се свие само с 0,6% през 2012г. и еврозоната да нарасне още тази година. Най- мрачните прогнози вещаят кредит 4% или повече, което неизменно ще доведе до дълбока рецесия. Испанските затруднения, включително и бавния и разочароващ напредък по отношение на фискалните цели, правят този грозен сценарий все по- вероятен.
Ако грозния сценарий все пак се случи, Фондът смята, че растежът в Америка, Япония и нововъзникващите икономики в Азия може да бъде намален през 2012г. и 2013г.. Най- застрашени обаче са страните от Централна и Източна Европа и някои от допълнителните средства на МВФ може да бъдат насочени именно тук. Финансовите връзки са по- малко важни в страните от Близкия изток и Северна Африка, но по- дълбока рецесия в еврозоната ще повлияе на износните производства и там.
Надеждите са, че усилията на ЕЦБ ще дадат резултат и Европа няма да изпита шок като "Lehman", но развитията на нещата все още са в зародиш и е твърде рано за прогнози- особено за лятото.