Нараства износът на машини и оборудване

Двигателят на възстановяването на българската икономика през последните години беше и продължава да е износът на стоки и услуги. В периода 2010-2013 г. реалният ръст на БВП е 3,8%, докато износът нараства с близо 40% и по предварителни данни за 2013 г. представлява 70% от БВП на страната. Доброто му представяне едва ли би било възможно без гъвкав подход от страна на компаниите към променящата се икономическа среда, който води до известна промяна в структурата на износа по отношение както на стоките, така и на търговските партньори на страната.

Челните пазари за българския износ на стоки през 2008 г. са Гърция, Германия, Турция, Италия, Румъния и Белгия. През 2013 г. тези страни продължават да заемат първите места, но водещо място вече заема Германия, следвана от Турция, Италия, Румъния и Гърция. Прави впечатление, че през 2008 г. търговският баланс на България с тези страни, с изключение на Гърция, е отрицателен, като дефицитът с Германия надминава 3 млрд. лв. През изминалата година търговските дефицити с три от тези страни са почти стопени – с Румъния и Италия са съответно 1,5 млн. лв. и 0,3 млн. лв., а този с Германия е едва 95,7 млн. лв. Дефицитът от 111 млн. лв. с Турция от 2008 г. се превръща в излишък от 947,4 млн. лв. през 2013 година. С други думи възстановяването на българската икономика е свързано с увеличаване на износа към основните ѝ търговски партньори по-бързо в сравнение с вноса от тях, което свива негативното салдо, а в случая с Турция дори го превръща в излишък.

Други страни, които запазват водещо място като експортна дестинация, са Франция, Русия, Холандия, Испания, Великобритания, Австрия и Полша. В периода 2008-2013 г. САЩ и Сърбия губят позиции, а страни като Украйна и Китай се изкачват в класацията. Украйна се намира на 28-о място през 2008 г. по стойност на изнесена продукция от България, а Китай е на 26-о. През 2013 г. Украйна вече е на 13-о място, като изкачването се състои основно през 2013 г., а Китай – на 7-о. Повече от половината от износа за Украйна през изминалата година са нефтени продукти и медикаменти, а близо 90% от износа към Китай –метали и метални руди (основно мед).

По отношение на стоките, които се изнасят, водещ дял продължават да държат суровините с 30,7% от общия износ през 2013 г., което представлява лек спад в сравнение с 2008 г., когато достигат близо 33%. С други думи, макар да има лек спад в дела на износа на суровините, водещата му роля се запазва и икономиката продължава да изнася предимно стоки с традиционно ниска добавена стойност. В същото време се наблюдава свиване на дела на изнесената продукция от минерални горива и масла от 16,4% през 2008 г. до 15% през 2013 година. Това се дължи изцяло на по-ниските международни цени на нефта и рафинираните нефтени продукти, тъй като през 2013 г. България изнася над 700 хил. т повече нефтени продукти в сравнение с 2008 година.

Добрата новина идва от растящия дял на износа на машини, оборудване и превозни средства, които от 15,7% през 2008 г. достигат 17,9% през 2013 година. Ръст има не само в левовата равностойност на изнесената продукция, но и в обема ѝ, измерен в кг, който се увеличава с близо 50%. Скокът в обемите изнесена продукция може да се обясни с навлизането на пазара на чуждестранни компании, които инвестират в производствени мощности за компоненти за крайни продукти. Такива например са „Иксетик Пловдив”, които произвеждат компоненти за камиони и автомобилните марки Mercedes, BMW, Audi, Honda и др. Други примери са "СЕ Борднетце", която разработва кабелни комплекти, "Граммер", която произвежда автомобилни седалки, „Костал България”, която започва дейността си с производство на кормилни ръчки за автомобили, а впоследствие я разширява до производство на части за Audi, Fiat, Ford, Mercedes и VW.

Независимо че суровините запазват своя висок дял в цялостния износ на страната, те отстъпват за сметка на стоки с по-висока добавена стойност като машини, оборудване и превозни средства. Тази трансформация се случва именно в периода 2009-2013 г., когато светът продължава да се бори с ефектите от финансовата и икономическа кризи. По-високият износ на машини и оборудване е следствие от производствени инвестиции в страната, което означава, че България най-малкото има сравнителни предимства на фона на други потенциални инвестиционни дестинации. Ако управляващите наистина искат да подпомогнат индустрията в страната, това може най-лесно да стане чрез насърчаване на сравнителните предимства, които са привлекли нови инвестиции именно след кризата от 2009 г. и да намали пречките пред тях.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www.ime.bg