Очакват се още фалити на туроператори и още изоставени туристи
Правителството е длъжно да създаде достатъчно гаранции, за да не бъде нарушен икономическият интерес на потребителя, смята Румен Драганов, председател на Института за анализи и оценки в туризма
- Г-н Драганов, за по-малко от месец две туроператорски агенции обявиха фалит. Кои са основните фактори, които пораждат проблем при туроператорите?
В момента основният фактор, които поражда проблем, е липсата на доверие от страна на туристите, които желаят да пътуват организирано. Липсва сигурност у туриста за това, че когато той е в чужбина, всички услуги, които е предплатил, ще бъдат коректно изплатени от туроператора. Това е най-големият проблем. Той възниква вследствие на това, че имаме осем случая от септември насам на изоставяне на туристи – чуждестранни, на територията на страната, и български, изоставени в чужбина. Това е видима катастрофа на българския Закон за туризма в частта му, която защитава потребителите и Закона за защита на потребителите.
- След тези случай отново на дневен ред се почви идеята за създаването на единен гаранционен фонд за туроператорите. Работи ли се след всички тези случай за осъществяването на това предложение?
Още в началото на 2011 г. от името на Националния борд по туризъм предупредих лично зам.-министър Иво Маринов за това, че се очаква до края на 2011 г. и през 2012 г. да има несъстоятелност, неплатежоспособност и фалити на туроператори, което ще постави в изключително тежка ситуация чуждестранни туристи на територията на страната ни, както и български туристи извън границите на България.
Тогава посочих публично, по време на туристическото изложение „Ваканция 2011“, че в Закона за туризма и Закона за защита на потребителите няма механизъм, който да бъде задействан и туристите да бъдат удовлетворени веднага при настъпване на такова събитие. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма ми беше отговорено, че няма никакъв проблем по отношение на действията на Закона за туризма и за защита на потребителите.
Веднага след това обаче станаха факт изоставените руски туристи през септември, след това около Нова година пък бяха изоставени български туристи в Мароко, малко след това родни туристи бяха изоставени в Сърбия, през лятото видяхме фалит на наш туроператор и накрая фирма, която изостави хората в Испания и Турция. Във всички тези случаи на нито един български турист не стана ясно какво трябва да прави, за да може да се спаси. Този въпрос към днешна дата няма отговор нито от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, нито от която и да е асоциация на туроператори и туристически агенции.
Това поставя в изключително тежка ситуация както състоянието на туроператорите и туристическите агенции, така и състоянието на българските хотелиери, които едва ли не бяха принуждавани да настаняват туристи, без да им е платено, защото туроператорът, които ги е довел в страната, е фалирал.
Липсата на механизъм в тези ситуации е очевидна. Ако в близко бъдеще правителството, което е длъжно да изработи такъв механизъм, и туроператорите и туристическите агенции не проведат дискусия и не изяснят на гражданите какъв е механизмът за пътуване в чужбина и какво да правят в случай на фалит, ще имаме една много тежка финансова година.
- Това ли е единственото, което може да помогне в тези ситуации – създаването на единен гаранционен фонд?
Ние говорим за механизъм, който в един държави е решен като гаранционен фонд, а в други като застраховка, която действа като гаранционен фонд. И сега у нас има застраховка, но както виждаме, тя не помага при такива ситуации.
Българската застраховка за неплатежоспособност и несъстоятелност доказа липсата на какъвто и да е механизъм, който може да извади за часове туристите от такива неприятни ситуации. Това, че ние казваме на всички, които са завършили медицина лекари, не означава, че всеки може да извършва трансплантация на черен дроб. Тук трябва да бъдем абсолютно наясно, че става въпрос само за туроператори, които извършват чартъри, а те са 3% от всички туроператори. В същото време всички други 97% абсолютно безсмислено плащат застраховка в случай на фалит или несъстоятелност, при положение, че никога при тях не може да настъпи такова събитие, тъй като не извършват чартърна дейност.
Преди време беше предложено туроператорите да бъдат разделени в две групи – категория А и категория B, а туристическите агенции да минат в категория C. Целта туроператорите в категория А, които извършват чартърна дейност, да създадат единен гаранционен фонд или друг механизъм, който в рамките на часове да може да реагира ефективно и да няма изоставени нито български туристи в чужбина, нито чужди туристи у нас.
Вместо това по настояване на Асоциацията на българските туристически агенции такава промяна не беше извършена и това е поради лобирането на няколко туроператора, които извършват такава дейност. Те вкараха в този капан абсолютно всички други търговци, които са решили да извършват туроператорска дейност, независимо че голяма част от тях са земни оператори.
- Каква е разликата между гаранционен фонд и застраховка и кое е по-полезно?
Гаранционният фонд е организиран чрез асоциация, създадена между чартърните туроператори. Те са длъжни да подържат този фонд, като внесат 10% от оборота, който планират да имат през следващата година. Когато те заделят тези 10%, които са техни пари и седят в тяхна банкова сметка, гаранционният фонд разполага с тях по всяко време. Върху тези пари се начислява лихва и туроператорът може да намали цената на туристическите пакети на база на лихвата, която получава от тези пари.
При застраховката туристическата услуга се оскъпява, тъй като независимо дали ще се случи някакво събитие или не, туроператорът плаща пари. За тези, които извършват вътрешен туризъм, това оскъпяване е безсмислено.
Когато говорим за механизъм, съгласно сега действащото законодателство, изпълнител на този механизъм задължително трябва да бъде Комисията за защита на потребителите.
- Тези механизми, било то единен гаранционен фонд или застраховка, ще защитят ли ефективно туристите?
В Европейския съюз в края на 70-те и началото на 80-те и 90-те години е имало много подобни случаи. Точно тогава е изработена Директива 90/314. Гаранционният фонд трябва да запази доброто име на бранша. Затова те са най-заинтересовани да гарантират на туристите, че те винаги могат да се върнат у дома, без да бъркат в джоба си, без да търсят пари от близки, роднини и приятели.
Създаването на гаранционен фонд е в интерес на туроператорите и ако те не действат бързо, ще бъдат компрометирани и няма да могат да изпълнят програмите си за следващата година. Директива 90/314 е вменена на правителството и в момента то е отговорно да обясни на всички как ние ще се върнем от чужбина, без да търсим пари, без да бъдем захвърлени и унижавани.
- В тази ситуация кой трябва да поеме отговорността за случилото се и да помогне на туристите?
Ако имахме гаранционен фонд, той е този, който ще поеме отговорността и ще помогне на туристите. Но сега, тъй като този фонд не съществува, отговорността носи българското правителство, което е длъжно да създаде достатъчно гаранции, за да не бъде нарушен икономическият интерес на потребителя.
- Очаквате ли още фалити на туроператори и изоставени туристи?
Да, очаквам. В последните седмици от доста агенции се оплакват, че туристите се отказват от пътуванията си, искат си парите обратно и не желаят да пътуват. Изправени сме пред срив на цялата туроператорска дейност. Ако неправителствените организации и правителството не се задействат незабавно и не убедят родните туристи, че те няма да бъдат изоставяни в чужбина и в рамките на часове, без да търсят пари, ще бъдат върнати обратно в страната, но по ясен механизъм, ние ще продължим да имаме този проблем и фалитите ще се увеличават.
- Какви са очакванията ви за зимния туристически сезон?
На 13 октомври беше открит есенният туристически сезон. През този период страната ни ще бъде посетена от над 1.3 млн. чуждестранни туристи, от които близо 440 хил. с цел екскурзия. Около 220 хил. идват с цел бизнес, но те са потенциални клиенти на културния туризъм, и над 550 хил. с други цели. Очакваме първо един добър есенен туристически сезон, с ръст средно с около 4% спрямо миналата година. Този сезон генерира около 10% от приходите в туризма.
По отношение на зимния сезон записванията вече започнаха. От началото на септември в Западна Европа много силно вървят продажбите на зимни туристически пакети. Очаква се добър зимен сезон в цяла Европа, съответно и у нас.
Най-интересни са продажбите за Коледа и Нова година. Към 15 октомври бяха продадени 37% от леглата на балнео, СПА и уелнес хотелите. До 15 ноември се очаква да бъдат изчерпани над 90% от пакетите, които са за Коледа и Нова година. Усилено вървят записванията и за студентския празник, като повече се предпочитат къщите за гости.