Пет мита за китайската икономика
Пророците на западния апокалипсис избягват да уточнят някои важни подробности
Много се говори за икономическото чудо Китай – както обосновани твърдения, така и теории, приети за истина единствено благодарение на многократното им повторение.
Руският сайт vestifinance.ru се опитва да развенчае пет от най-разпространените мита за Поднебесната империя.
Мит номер 1: Китай ще стане водещата световна икономика, а САЩ и Европа - периферия
Дори и китайската икономика да догони американската по редица показатели, мнозина забравят една много важна подробност – от гледна точка на брутен вътрешен продукт на глава от населението, азиатският гигант си остава далеч по-беден от САЩ. Да не говорим, че колкото по-мащабен ставаш, толкова по-трудно ти е да продължиш да нарастваш. Този неотменим природен закон важи и за Китай – да си спомним отличникът Япония, чиято икономика печелеше овации, докато не изпадна в стагнация през 90-те.
Мит номер 2: Федералният резерв може да си печата колко си иска долари, а китайският юан е къде-къде по-надеждна валута
Това е едно популярно, но далеч не вярно становище. В съвременния свят, стойността на валутите се определя на пазарен принцип – от търсенето и предлагането. А търсенето зависи от това, какви стоки можеш да си закупиш срещу притежаваните авоари. В свят, в който няма златен стандарт, не е коректно да се говори за необезпеченост на която и да било валута. Що се отнася до Китай, там ръстът на паричната маса е един от най-бързите на глобално равнище – парите в обръщение се увеличават с по около 30% вече четвърта година подред.
Мит номер 3: Икономиките на САЩ и Европа са обречени, защото са затънали в дългове. Китай неминуемо ще ги надмине
Ето още един ярък пример за нелогично съждение. Едни и същи проблеми (както в развитите, така и в развиващите се страни) се коментират като плюс за Китай и бедствие за Запада. Решението на дълговите проблеми обикновено е свързано с мерки за жестоки икономии. Ако погледнем към Поднебесната империя обаче, тя също взима заеми и харчи, както всички останали страни.
Освен това, Китай разполага с по-големи парични ресурси, от порядъка на $1 трлн, които може да използва, за да поддържа ръста на брутния си вътрешен продукт. Забележете обаче, че никой не съчинява апокалиптични сценарии за азиатския гигант, както правят гробокопачите на Америка и Европа. Решението на дълговата криза се крие на само в стягането на коланите, но и в правилната монетарна политика.
Мит номер 4: Китай може да стимулира икономиката си, така че да се измъкне от всяко затишие, докато монетарните мерки на Европа и САЩ не са ефективни
Мнозина са уверени, че всичко, което е лошо за Запада, е добро за Китай. Изказват се мнения, че САЩ и Европа вървят по пътя на Япония, които не успяха да постигнат стабилен икономически ръст въпреки безкрайната серия стимулиращи мерки.
Струва си да отбележим, че Китай също може свободно да печата пари. И ако включи печатните преси, разбира се, ще избегне продължителния икономически спад. Парадоксално обаче, ако аналогично Федералният резерв изкара нови долари, всички възприемат това като негативна новина.
За съжаление, никой не споменава, че днес Китай много напомня на Япония от края на 80-те или САЩ от 20-те години на миналия век. Тогава тези две държави се отличаваха с излишък на търговския си баланс, раздут пазар на недвижимите имоти, застаряващо население и огромни резерви в чуждестранна валута.
Мит номер 5: Златните резерви на Китай, на стойност 3.18 трлн. долара, са свидетелство за това, че жителите на Поднебесната империя са невероятно богати
Хората, които твърдят, че златните резерви са свидетелство за богатството на жителите на определена държава, пропускат да споменат редица детайли. Например, че тези запаси не са събрани от гражданите на страната.
Мащабните валутни резерви се обясняват с факта, че китайските монетарни власти прибягват до интервенции на международните форекс пазари, за да поощрят родния износ. За да успеят обаче да понижат стойността на юана, им трябва чужда валута. За придобиването й, Централната банка отпуска допълнителни парични средства. Това е всичко.
Размерът на валутните резерви не говори нищо за благосъстоянието на гражданите на дадена държава – да не говорим, че той по-скоро е свидетелство за необмислено прибягване до печатницата за пари.