Проблемите пред икономиката: Корупция и опазване на собствеността
Страната ни може да се похвали със сравнително добри показатели при индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие
Корупцията и правото на собственост продължават да са сред най-големите проблеми на българската икономика и постигането на високи доходи. За пета поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ), с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман", прави преглед на редица международни индекси и анализира мястото на България в тях. Страната ни може да се похвали със сравнително добри показатели при индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие.
Прегледът на осемте индекса в тазгодишното издание еднозначно показва връзката между социалното и икономическо развитие на страните и тяхното място в класациите - първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението. Развитието на позицията на България подкрепя тази зависимост. Повишаването на икономическата и социална свобода, подобряването на защитата на правото на собственост, намаляването на корупцията и държавната намеса в икономиката води до по-високи темпове на икономически растеж и увеличаване на доходите. За съжаление, напредъкът в тази посока през последните години е бавен и несигурен, като не липсват сфери, в които дори се върви назад.
Къде е България
Резултатът на България спрямо останалите страни-членки на Европейския съюз показва доста разнопосочно представяне - в отделни класации страната се представя добре, но в други изостава значително:
- Слаби резултати (между 40-60%) - в индексите за възприятие на корупцията и този за право на собственост оценката на България е едва половината от максималната и далеч от тази на първенеца в ЕС и за двата индекса - Финландия.
- Посредствени резултати (между 60-70%) - индексите за конкурентоспособност, отворен бюджет, икономическа свобода (Херитидж) и условия за правене на бизнес класират България по-близо до първенците както в ЕС (Финландия, Великобритания и Дания за последните два индекса), така и в света.
- Добри резултати (70-80%) - в индексите за икономическа свобода (Фрейзър) и човешко развитие България се представя добре, като оценката й е около й от максималната и доста по-близо до тази на водещите страни в ЕС - Финландия и Холандия.
Как да стигнем първенците
Международният опит, както и този на страната, показва, че пътят към настигането на първенците минава през смелото реформиране на социално-икономическите взаимоотношения в страната.
Предложените 87 мерки в изследването целят скъсяване на дистанцията между България и лидерите в международните класации, което ще доведе до повече инвестиции, по-висок икономически растеж и в крайна сметка - по-високи доходи и подобряване на благосъстоянието на населението. Това е валидно в още по-голяма степен във време на криза или слаб икономически растеж.
Някои от възможните реформи, които биха спомогнали за по-добра позиция на България и по-бърз растеж, включват:
- Образователна реформа - заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране; ваучерна система за началното и средното образование;
- Премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове;
- Облекчаване на изискванията за полагане на извънреден/нощен труд;
- Премахване на държавните субсидии като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите;
- Премахване на данъци с ниска ефективност - данък дивидент, данък наследство, данък лихви;
- Отмяна на всички планове за въвеждане и/или повишаване на данъчната тежест;
- Предоставяне на избор на осигуряващите се в пенсионната система дали да се осигуряват в държавната система или чрез лични пенсионни сметки;
- Избор в здравната система - разбиване монопола на НЗОК;
- Цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност - например, датата на фалит да не предхожда откриването на процедурата с повече от 3 години;
- Реално прилагане на оценка на въздействието за всички нормативни актове;
- Повишаване на независимостта на съдебната власт;
- Масово предлагане на е-услуги от администрацията и санкции за институциите и административните служители при липса на такива;
- Намаляване на административните структури и наетите в администрацията;
- Незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускоряване на концесионирането на инфраструктурни обекти.