Санкциите тласкат Русия към заем от Китай за "Южен поток"

Санкциите на САЩ могат да накарат Москва да търси пари за финансирането на неоправдано скъпия проект за газопровод „Южен поток” в Пекин. Това пише партньорът в консултантска компания RusEnergy и главен редактор на седмичника The Russian Energy Михаил Крутихин в анализа си за опозиционния икономически сайт Slon.ru.

Авторът пише, че за финансирането на „политизираните проекти трябват колосални средства – около 70 млрд. долара за „Южен поток”, включително и руската му част”. Той коментира, че руското ръководство „проявява настойчивост в прокарването на непосилно скъпите проекти, които имат съмнителна или дори отрицателна рентабилност”.

„Реалната или мнимата геополитическа целесъобразност на подобни начинания загърбва съображенията от икономически характер и като тежко бреме ляга върху държавния бюджет, изпразвайки джобовете на данъкоплатците”, пише Крутихин.

Според енергийния експерт може със сигурност да се каже, че „от амбициозните си проекти Кремъл няма да се откаже”. „Само че капиталите ще трябва да се заемат там, където руските ръководители не веднъж получаваха помощ, когато останалите не искаха да дават назаем - тоест в Пекин”, пояснява той.

В тази връзка авторът припомня, че широко отразеният от медиите по света 30-годишен договор за доставки на синьо гориво между „Газпром” и китайската China National Petroleum Corporation (CNPC) всъщност означава залагане на бъдещия добив на нефт и газ в Източен Сибир срещу 25 млрд. долара за разработването на находищата.

„След него ще последват нови заеми, тъй като първата порция пари за проекта „Силата на Сибир” няма да стигнат. Всъщност, това е финансово робство, тъй като Китай става единствен купувач на далечния край на руската газотранспортна система и ще може да диктува свои условия и по цените, и по обемите за доставки”, обяснява Михаил Крутихин.

Според него след като Кремъл наистина започна да се сблъсква със санкциите на Москва, най-реалистичен изход е постепенното „отплаване” на Русия в посока на „колонизатора” в лицето на Китай.

Той припомня, че един от вицепремиерите на Китайската народна република (КНР) след подписването на „договора на века” за оставки за 400 млрд. долара, се изказа на Петербургския икономически форум за „създаване на общи икономически зони” между Китай и Русия. Идеята е в Сибир да се обединят незаселените територии с евтината китайска работна ръка за създаване на съвместни предприятия. „Може би, първите крачки в тази посока вече се правят? Да се плаща по сметките ще се наложи рано или късно”, констатира авторът на анализа.