АдиАрт и изкуството на гостоприемството
Вилата, която художничката Андриана Маринова развива, привлича със своя неповторим интериор
Светът се променя, променя се начинът на живот, мисленето, но и отношението към изкуството. Днес се усеща едва доловимо ехо от хилядолетните традиции в тъкането на килими и на елементи за бита и облеклото. Текстилът се превърна в синоним на индустриални тъкани и конфекция. Съществена част от изкуството е сведено до… сувенири.
Школа
В края на 50-те години на миналия век проф. Марин Върбанов създава Катедрата по текстил и мода в Националната художествена академия. Новатор и експериментатор, с обаянието си той привлича последователи и формира своя школа в декоративния текстил. Андриана Маринова попада в този кръг, завършва “Текстил” в НХА и се усъвършенства в ръчната изработка на стенни гоблени от вълна и коприна. Преди повече от 20 години подарява на президентството тъкан вариант на българския герб. Но постепенно тъканите пана остават назад в едно друго време. Сега тя се е посветила основно на интериорния дизайн и най-добрата възможност за среща с творческите ѝ постижения е вила АдиАрт в родопското село Горна Арда.
Корен в Родопите
Андриана е многофункционален артист… Щом вече „не се търкаля камъкът“ на онова, в което се е специализирала, тя в движение придобива нови умения и става от онези „железни“ хора, за които няма невъзможни неща. Къщата в Горна Арда е на отдалечено място, затова от години прави почти всичко сама. Но уверява, че за нея създаването и управлението на вила АдиАрт не е бизнес, а е изпитание за собствените ѝ възможности: „Целта не е да печеля, а да доставям радост на гостите, както и смисъл за себе си“. АдиАрт е плод на любовта ѝ към Родопа планина, някак случайно влязла в нейния живот. От няколко години насам тази вила е пристан, където работи и твори. Артистизмът и индивидуалният почерк на Андриана е във всичко – дали ще готви и тъче, дали ще боядисва стените или ще лепи тапети, съвършенството е крайна спирка. И затова в тази къща, превърната в одухотворено пространство, артистът „диша“ чрез всичко, което е в нея.
Пътят към Горна Арда
Дипломната работа на Андриана в НХА е текстилно пано за Родопския драматичен театър в Смолян, който по онова време се строи. И тя отива там, за да усети мястото, после създава внушителната работа. Родопите я покоряват и макар да е израснала в центъра на София, там тя намира своя нов „център“. Преди повече от 10 години нейното семейство харесва един терен в Горна Арда, в близост до гръцката граница. Разстоянието от София до там е 300 км, но това не е преграда. Теренът е сложен, същевременно липсват добри майстори и построяването на вилата, а после и нейните довършителни работи, не са лесни за изпълнение. Но и това не е преграда. В момента трудно се намират точните хора за конкретната работа, затова Андриана разчита основно на себе си – поставя гипсокартон и ламинат, боядисва, лепи тапети, реставрира и дори сама прави някои от мебелите. Посреща гости в четири стаи и работи върху обзавеждането на още две.
Цветно многообразие
Текстилката Андриана Маринова се показва от стените, мебелите, от всеки детайл в къщата. Събрала е престилки, шевици, носии и други елементи, които превръща в част от интериора, убедена, че мястото им не е в някоя ракла, далеч от човешки поглед: „Тези цветни родопски носии създават настроение, а днес сме безлично облечени в конфекция и живеем в стаи, обзаведени по каталог“. Във вила АдиАрт обаче всяко помещение има свой дух и е елемент от цялостната хармония на къщата. „Само жена е в състояние да постигне това“, възкликват някои от туристите.
Всъщност изграждането на вилата започва от идеята за арт територия, в която да се правят работилници по текстил, за да се покажат технологиите от боядисването на тъкани до създаването на готово произведение. Приливната вълна на обученията по декоративен текстил предстои, но идва моментът Андриана да разкрие минибутик, в който да предлага на гостите „сувенири“ – малки авторски произведения и домашно приготвени изкушения в буркани. В букета от ангажименти е добавила кулинарията. Към нея тя също подхожда творчески и променя някои от традиционните местни рецепти, за да ги адаптира към вкуса на съвременния човек, свикнал с храната от големите вериги.
Няма безполезни неща
Ангелите, Пеперудите, Рапсодия в синьо, Цикламено ухание – така са наречени четирите стаи за гости. Дневна джунгла е трапезарията, предвидена за творчески и кулинарни ателиета. От пътуванията в чужбина всички от семейството са носили рекламни брошури и снимкови материали. Като част от живота на фамилията те са деликатно превърнати в апликации и декупаж и са код към спомена. Пеперудите са „долетели“ от Париж с Айфелова кула от фолио – там е учил синът ѝ арх. Александър Василев. Весел момент е, когато пристига семейство от Париж и Андриана ги настанява в студиото с Айфеловата кула в Горна Арда. Като домакин на къщата тя пребивава в Китайската стая, за която е използвала материали, донесени от дъщеря ѝ арх. Марина Василева, докато е учила в Китай.
Втори живот
В АдиАрт ухае на история. Повечето от предметите са реставрирани от Андриана стари вещи, оказали се някому ненужни. Тя е вложила много усилия, за да ги съживи и да им вдъхне втори живот. Устояли на времето, те излъчват сила и създават особена атмосфера. Тук хората започват да разбират, че и вещите, които те изхвърлят, може да имат друго приложение, стига да им се даде шанс да попаднат в ръце, като тези на Андриана.
Напред
Андриана Маринова намира нови форми в своята творческа дейност, тъй като художникът у нея няма как да натисне спирачките. Изложбите според нея вече са начин творецът да покаже, че не се е предал. В тези динамични времена парите имат доминиращата роля, но малцина инвестират в изкуство. Затова родената да твори Андриана Маринова прави интериорен дизайн, а не текстилни гоблени.
Никога не се връщай назад - е принцип, към който се придържа. Научила се е да минава през трудностите и да продължава напред, където винаги я чака нещо ново, с което да се заеме.