AFP: Работещите бедни в България се борят да свържат двата края

„Тя е инженер-химик, а той художник, работещ като охранител – Колешеви са скритото лице на „работещите бедни” в България, най-бедната страна в ЕС.” Така започва репортажът на AFP от Бухово, в който става дума за тази категория хора, които се борят за оцеляването си.

„Нашите заплати са около 950 лева (485 евро) на месец”, казва 49-годишната Катя Колешева пред AFP в семейния едностаен апартамент в град Бухово, където живеят с 24-годишния си син. „Когато платим месечната си вноска по кредита и сметките, оставаме с 200-220 лева за храна. Това е всичко за нас тримата”, допълва тя.

Според проучване в ЕС, 48% от 7,2-милионното българско население живее в „материални лишения”, което означава невъзможност да си позволят такива неща като нормално отопление или месо всеки втори ден. 7 до 8% от тях са т.нар. „работещи бедни” като Колешеви, които се трудят, но се борят да свържат двата края.

Семейството казва, че е трябвало да пропусне вноската по заем от 8000 евро, изтеглени за цигулка на сина им студент по музика, за да купят дърва за огрев миналата зима.

„Въобще не може да става въпрос за ваканция. От 26 г. сме били на почивка 2 пъти”, казва съпругът на Катя – Мирчо. Да отидем на кино, на театър, или на кафе е „немислимо”. Сивокосият мъж на 60 г. с диплома от Националната художествена академия в София работи като нощен пазач в местното читалище, където също води курс по рисуване за деца.

Националните статистически данни показват, че един на всеки петима българи е „относително беден” – преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност. Друго проучване на ЕС от март установява, че България е най-нещастната страна в ЕС.

Трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните семейства, особено сред 10-процентното ромско малцинство, са най-тежко засегнати. Но те не са единствените. Около 170 хил. души, или 8% от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро, също са близко до бедността, след като си платят осигуровките и данъците.

Експерти твърдят, че тази ситуация е наследство от няколко поредни правителства след края на комунизма през 1989 г., които не проведоха реформите, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.

България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 г. се присъедини към ЕС. Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около ½ млн. работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.

„Други източноевропейски страни успяха да се изравнят с тези в ЕС, но те започнаха реформите по-рано”, казва експертът от Института за пазарна икономиката Петър Ганев пред AFP. „Другите причини са структурни - традиционно ниска икономическа активност, най-ниска в Европа, с много малко работещи хора, и застаряващо население”, добавя той.

Проблемите на Колешеви започнали в края на 2008 г., когато най-големият завод за стомана на Балканите, където Катя е работила като инженер-химик в продължение на 18 г., банкрутира и бяха уволнени над 5600 души. Дължат й повече от 6000 евро неплатени заплати и компенсации, но тя е загубила надежда, че някога ще получи тези пари.

Сега печели само около половината от предишната й заплата и пътува по 2 часа всеки ден до и от работата си в една лаборатория в София, и се труди като детегледачка в събота, за да свърже двата края.

„През 25-те години на прехода от комунизъм, хората загубиха надежда, че има шанс нещата да се оправят и че можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и недоимък”, казва тя. „Човек не се нуждае само от хляб, или кисело мляко, или храна. За последен път съм си купила чифт ботуши през 2007 г.!”, допълва още тя.