Африка застава сериозно на новата енергийна карта

Жаждата на Европа за петрол и газ, които да заменят санкционираните руски доставки, съживява интереса към африканските енергийни проекти. Това са заявили индустриални ръководители и африкански държавни служители, цитирани от Reuters. Досега инвеститорите избягваха континента заради високите разходи, политическият риск и опасенията за изменение на климата.

Енергийните компании обмислят проекти в Африка на обща стойност 100 млрд. долара, според изчисления на Reuters, базирани на оценки на публични и частни фирми.

Африканските страни, които в момента имат малък или почти никакъв добив на нефт и газ, могат да получат милиарди инвестиции в енергетиката през следващите години. Сред тези държави са Намибия, Южна Африка, Уганда, Кения, Мозамбик и Танзания.

Само Намибия може да осигури около половин милион барела на ден ново производство на петрол след обещаващи проучвания през последните месеци, според непубликувани оценки на двама консултанти в индустрията.

Африка като цяло може да замени до една пета от износа на руски газ за Европа до 2030 г., според оценки на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Базираният в Париж надзорен орган каза, че допълнителни 30 млрд. кубически метра африкански газ годишно може да текат към Европа дотогава.

„Тъй като светът се стреми да замени обемите на руски петрол и газ, индустрията сега се фокусира върху облагодетелстваните барели, които Африка може да предложи“, каза Гил Холцман, главен изпълнителен директор на канадската петролна компания Eco Atlantic Oil & Gas, която има интереси да придобие петролни лицензи за близо 30 хил. квадратни километра площ край бреговете на Намибия.

Групите изграждаха по-големи позиции, конкурентно наддаваха за проучване, разработване и производствени площи“, каза Холцман, цитирайки проучвателната дейност в нефтените басейни край Намибия и Южна Африка.

Европейските санкции срещу доставките на руски петрол и намалените газови потоци доведоха до скок на цените и до 40-годишен рекорд на инфлацията в някои страни. Суровият петрол Брент през март достигна близо 15-годишен връх от 139 долара за барел.

Инвестициите в африканската енергетика все още не са се възстановили от спада на цените на петрола и газа през 2014 г., заявиха от МАЕ в доклад през юни, подчертавайки потенциала на Африка да облекчи кризата в доставките.

Намираме се в средата на първата наистина глобална енергийна криза и трябва да намерим решения, за да заменим загубата на руски петрол и газ“, каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол в интервю за Reuters през юни.

МАЕ шокира петролната индустрия миналата година, като препоръча да не се правят никакви инвестиции в нови проекти за изкопаеми горива, за да се постигнат целите за нетни нулеви емисии до средата на века.

“Компаниите и страните, които се интересуват от инвестиции в петрол и газ в Африка, са наясно, че трябва да действат бързо, за да спечелят от неизползваните резерви, преди глобалният преход към нисковъглеродна технология да направи много проекти за изкопаеми горива нежизнеспособни”, казаха ръководители и служители, тъй като местното търсене на гориво и енергия също нараства.

Миналия месец Танзания подписа рамково споразумение за втечнен природен газ (LNG) с норвежкия държавен енергиен гигант Equinor и англо-холандската петролна компания Shell, което ускорява развитието на експортен терминал на стойност 30 млрд. долара.

Патрик Пуян, главен изпълнителен директор на френския петролен гигант TotalEnergies, каза при посещение в столицата на Мозамбик през януари, че ако сигурността в страната се подобри, компанията възнамерява да рестартира проект за LNG на стойност 20 млрд. долара тази година, който беше спрян преди.

Pouyanne каза през май, че TotalEnergies трябва да компенсира спада в производството и санкционираните руски доставки, и да ускори дейността си в Намибия.

Сега има много активност, ще се опитаме да насърчим тези проекти. Очевидно има усещане за възможност да ги подсилим“, каза Гонсало Фалкао от световната правна кантора Mayer Brown, която съветва фирми в африканското енергийно пространство, цитирайки източноафрикански газови проекти на стойност десетки милиарди долари.

Раждането на новите находища

За новия африкански петрол няма нищо по-голямо от Намибия. Страната, която все още не е производител, има водещи компании, които пресяват географски данни и изследват водите ѝ в продължение на десетилетия, докато през февруари Shell не достигна до „окуражаващи“ доставки на лек петрол – видът, желан за производство на бензин и дизел.

Близо два месеца след кризата в Украйна – с цени на петрола близо до рекордните нива – Shell стартира „последователни“ проучвания на няколко петролни кладенеца за първи път в почти 150-годишната история на компанията, според два източника от индустрията, които отказаха да бъдат назовани, тъй като проучването продължава.

Shell каза, че бързият напредък е последвал "обещаващите" резултати от първия кладенец, но предупреди в изявление за Reuters, че поради ангажиментите си към климата ще напредва само при проекти "с надежден път към бързо развитие, т.е. да са устойчиви и конкурентоспособни в сценарии на ниски и високи цени".

TotalEnergies завърши проучвателен кладенец в близкия петролен проспект Венера през март, който нарече „значителен“, като сондажът за по-напреднала оценка трябва да бъде извършен през третото тримесечие.

Що се отнася до Намибия, от TotalEnergies заявиха, че "все още ще трябва да определят дали обемите са търговски възстановими, но инвестициите остават необходими за задоволяване на търсенето".

Високопоставен служител на Shell изчисли, че ще са необходими около 11 млрд. долара за развитието на блоковете на двете компании.

Откритията могат да доведат до производство на петрол от около половин милион барела на ден, според прогнози на фирмата за данни IHS Markit и оценки на консултантската компания за природни ресурси Wood Mackenzie. И двете фирми предупредиха, че прогнозите са предварителни.

Маги Шино, комисар по петрола в Министерството на мините и енергетиката, каза, че времето може да изтича, тъй като глобалният преход към чиста енергия се задава.

Има възможност Намибия да бъде последният африкански гигант“, допълни тя.

„В резултат на успеха в сондажите край Намибия идва войната в Украйна - това, което виждаме е, че в момента повечето компании искат да инвестират в Намибия в търсене на въглеводороди“, обясни Шино, добавяйки, че страната се надява да започне производство от проекта Shell до 2026 г.

Прогнозите

Усилията са ехо от първите десетилетия на постколониалната ера, когато европейски правителства и големи енергийни компании като Total, Shell и Eni работеха в по-тесен тандем, за да поставят арабска Северна Африка и група от държави на юг от Сахара на енергийната карта.

Според консултантската компания Rystad, подновената жажда на Европа за газ изглежда ще помогне за издигането на африканския добив до връх от близо 500 милиарда кубически метра до края на 2030 г., спрямо 260 млрд. куб. м през 2022 г.

По-малко оптимистична, МАЕ прогнозира пик на добива на природен газ в своя „сценарий за устойчива Африка“ под 300 милиарда кубически метра през 2024 г. Според МАЕ добивът на петрол ще достигне връх през това десетилетие при около 6 милиона барела петрол на ден през 2022 г. – спад от над 10 милиона през 2010 г. , което показва по-дълъг живот на газовите проекти в сравнение с петрола.

Повече от половината от производството на италианската петролна компания ENI идва от Африка и над половината от инвестициите й през последните четири години са там. Стремежът на компанията да увеличи добива там, след покачването на цените на петрола, предизвикано от войната в Украйна, се съгласува с инициативите на Рим.

Главният изпълнителен директор на Eni Клаудио Дескалзи, заедно с висши правителствени делегации, пътуваха до Алжир, Габон и Ангола през април и подписаха споразумения за увеличаване на износа за Европа.

Сега Африка има огромна възможност. След неотдавнашната криза в Украйна, глобалният контекст на енергийните пазари и доставките бяха радикално променени – не за няколко години, а за десетилетия“, каза главният директор по проучване на Eni Лука Бертели пред Africa Energies.

„Инерцията трябва да бъде уловена сега“, заяви той на среща на върха в Лондон през май.

Най-големият европейски вносител на газ - Германия - засили усилията си да ухажва Сенегал с държавно посещение на германския канцлер Олаф Шолц през май, предлагайки помощ за извличане на огромни газови ресурси, въпреки че не беше договорен конкретен проект.

Първото нещо, което Германия и Европа могат да направят, е да купуват нашия газ“, каза Абд Еселам Улд Мохамед Салах от Министерството на петрола, мините и енергетиката на Мавритания, която споделя огромно газово находище със съседен Сенегал, което трябва да бъде пуснато през следващата година.

„Ние приветстваме засиления интерес, който виждаме от страна на европейските страни и компании към разработването на нашите ресурси, което е в наш взаимен интерес“, каза той, цитирайки продажбите на блокове за офшорни проучвания.