„Ъпсурт”: Няма нужда от байганьовци в музикалния бизнес

Facing the Sun определено не е типична музикална компания. Както нейните основатели Пламен Кътев, Петър Денев и "Ъпсурт" споделят, тя е по-скоро „know-how hub”. Компанията се занимава пряко с консултиране, управляване на музикални проекти и съдържание, развитие на бизнес концепции и управление на участията на артистите. Така работата на FTS е по-встрани от класическите разбирания за "лейбъл" и "музикална компания". 

Връзката на FTS с "Ъпсурт" се заражда донякъде случайно. През 2004 г. Петър организира концерт на "Ъпсурт" в Мюнхен. Оттогава насам групата поддържа близки отношения с момчетата, а с годините се формира и добро приятелство. "Често разговорите ни се въртяха около нещата от живота, реалностите в България във и извън музикалния бранш" казва Петър. В случайни и не чак дотам разговори се ражда и идеята за Facing The Sun.

Пламен и Петър (Фото Стоян Йотов)

Вижте интервюто на музикантите за сп. "Икономика":

С какво се занимава Ъпсурт днес?

С това, което правим от доста години - изнасяме концерти из цяла България, експериментираме в студиото ни, но най-вече се наслаждаваме на живота.

Откъде и в какъв етап от развитието на групата дойде идеята за Facing the Sun?

Идеята беше на Венци и дойде преди четири години. Това беше момент, в който осъзнахме, че след близо хиляда концерта вече имаме толкова контакти и опит, че ще е глупаво ако оставим тази част от бизнеса на хора, на които силата им е предимно в яденето, пиенето и най-вече - в празните приказки.

Каква е ролята ви в развитието на лейбъла?

Като съдружници на FTS, всеки от нас е полезен с различни неща за фирмата. Истината е, че когато навлизахме в този бизнес, и през ум не ни е минавало, че има толкова много детайли за изпипване. Детайли, които години наред са омаловажавани или направо пренебрегвани от хората, наричащи себе си мениджъри, продуценти и т.н.

Какво ви провокира да се прехвърлите „от другата страна“ на музикалния бизнес?

Е, ние все пак сме преди всичко изпълнители, така че не твърдим, че сме „от другата страна”. Просто дълги години в този клет бизнес някакви абсолютни байганьовци налагат своя непохватен стил, и това се отразява и на музиката, и на всичко, свързано с нея. Елементарен пример - съвсем доскоро повечето от изпълнителите не знаеха какво е данъчна декларация, а хората, които ги „менажираха” - ами те просто си взимаха парите от процентчето на ръка, и чакаха поредната предизборна кампания, на която да лансират своите герои из градските площади.

От 2005 г. насам не сте издавали нов албум – промениха ли се насоките ви след развитието на Facing the sun?

Не, не са се променили. Макар да са минали десет години от издаването на „Quattro”, няма българска група или изпълнител, който да събира повече хора в дискотеките и клубовете - може и да звучи като самохвалство, но собствениците на заведения отлично знаят това, понеже иначе просто щяха да спрат да ни ангажират. Благодарни сме много на всички, които ни подкрепят, а най-хубавото е, че в огромната си част това са интелигентни хора, и то - вече от две поколения.

Имате ли нови планове за бъдещи проекти?

Работим по няколко проекта -  солов албум на Ицо Хазарта, албум на Мария Драгнева, както и, естествено, по албума на Ъпсурт. Ако нещата стават по-бавно, отколкото ни се иска, то е, понеже за всеки качествен авторски продукт е нужно вдъхновение и много, много работа.

Какво ви липсва от старите времена, освен че джойта беше левче и всичко беше с една идея по-лекомислено? Какво се измени от първия ви албум „Боздуган“ досега? В какви аспекти се променихте вие самите?

Нямаме склонност към превъзнасяне на миналото. Всеки е имал своите хубави и лоши моменти, но когато прекалено много гледаш назад, като че ли не ти остава време за нищо полезно, което да свършиш днес. Имали сме прекрасен живот, но настоящето дава много възможности, които ги е нямало преди време.

Държите ли народните ни представители да гарантират на „Чекай малко“ 0.05% процента от българския ефир?

Най-добре би било да се приложат нормалните европейски закони и практики, свързани с тази тема. Хубаво е да има някаква грижа за българските творци, но лошото е, че това е спасителният пояс, към който са се устремили всички некадърници. Истината е една в България - ако имаш хубава песен, тя става хит. Ако нямаш - е, тогава са виновни законите, медиите, илюминатите - всички други, само не и собствената ти тъпотия.

Как мислите, в последните години развива ли се хип-хоп културата в България?

Хубавата музика е магия, тя не може да бъде обяснявана. Нашето поколение слушаше хип-хоп преди 20 години, и от тогава все тоя въпрос се коментира. Има нещо много комично в това, не мислите ли?

Целия текст за Facing the Sun и "Ъпсурт" четете в бр. 48 на сп. "Икономика".