Атанас Буров – банкерът родолюбец

Малко пари правят малко нещо. Многото пари — много нещо, казва прозорливият Атанас Буров, емблематична и енигматична личност с разностранни качества и висок дух. Той е сред големите имена в първата половина на миналия век и остава в паметта като Банкера Буров, но наред с това е предприемач и политик, философ и идеолог.

„Пари при пари отиват, но не многото при малкото, а малкото при многото. Най-доброто разузнаване се прави с търговията и търговците“, казва той. И уверява, че „в България най-сладко се печелят пари, когато си умен и пестелив, когато умееш да разиграваш парата, а не да я държиш като баба си във възела“.

Визионер

Неговите идеи за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика остават актуални: „Аз продължавам да имам дълбока вяра в демокрацията и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно – че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да отговори… на нуждите на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи“.

Житейски път

Атанас Буров е роден през 1875 г. в Горна Оряховица. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен заради организирана от социалистите стачка. Взема изпитите си за матурата като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи образованието си в престижни висши учебни заведения в чужбина. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903 г., учи в Швейцария и Англия. В чужбина се запознава със знакови имена на епохата, оставили трайни следи в световната история – британския политик Лойд Джордж, станал по-късно министър-председател на Англия, Жорж Клемансо – френски политик, министър-председател на Франция от 1917 до 1920 г., Жул Анри Поанкаре – един от най-значимите математици на ХХ век, а също с руските революционери Ленин, Плеханов, Троцки. След завръщането си в България започва активна предприемаческа и банкерска дейност. Той е организатор на банковото дело и банковото разузнаване в България. И всичко това не е случайно, тъй като основател на Българската търговска банка в Русе е именно бащата на Атанас и Иван, Димитър Буров. Банката е създадена през 1895 г. и по традиция бизнесът на бащата трябва да бъде поет от синовете му: „Търговията е преди всичко психология и прозорливост. Тя не търпи наивници, глупаци и хора, които „я карат през пръсти". Затова тя се предава по наследство“.

Семейство

„В парата, в бизнеса се влиза с три неща - с взлом, с ум или с женитба”. Буров с ум върти бизнеса и множи парите. Към семейното „богатство“ той добавя изисканата си съпруга Смарайда Салабашева - родена през 1895-а, потомка на известния старозагорски род Салабашеви. Нейният чичо Иван Салабашев е бил финансов министър на България. С Атанас Буров се запознават на прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на престолонаследника Борис III. Тогава Смарайда, или както всички я наричат Майда, е на 17 години. Облеклото й винаги е изискано, в тон с модата, самата тя излъчва спокойствие и сила. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България. Двамата се женят в края на април 1913 г. Свързва ги голяма любов и той неведнъж в писмата си до нея споделя своите чувства: „Обичам те с цялото си сърце и душа“. Имат две деца – Стефан и Недялка.

Политик

Атанас Буров е човек с огромен размах, затова полето на банковото дело бързо му отеснява и той започва да се занимава и с политика и журналистика. Става член на Народната партия, създадена от банката на баща му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи става вестник „Мир“, на чиито страници са изложени едни от неговите най-запомнящи се мисли, показателни за отношението му към обществения живот в България. Буров става един от най-известните политици на своето време. Десет пъти е избиран за народен представител, бил е зам.-председател на Народното събрание, министър в четири кабинета и дипломат. В българския политически живот са влизали какви ли не неподготвени хора, но не и Буров: „Не знаеш ли като мене арабски, турски, не четеш ли поверителните доклади, ти не знаеш нищо“. Политик, който не приема компромиси и отклонения от демократичните принципи, предприемач, чийто поглед далече стига: „В България винаги е имало излишък на чиновници и кандидати за министри и недоимък на мислещи икономисти и търговци“.

Офицер

Самият той е мислещ и действащ. Още в ранна възраст се включва в дейността на Народната партия и от 1899 г. многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911-1912 г. е зам.-председател на Народното събрание. Фактът, че е от виден и богат род не спира Атанас Буров от участие в Балканската война. След нейното обявяване големият предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. После е награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си в парламента.

Капиталът

Една от най-модерните за онези времена негова идея е акционерната форма на предприемачество и ролята на държавата в подкрепа на капитала. В своя статия Атанас Буров пише: „Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Същият този капитал, който в даден момент може да действа като спекулативен, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките“. Широкият международен авторитет на Атанас Буров води до избора му за член на политическата комисия на Обществото на народите, заменено по-късно от ООН.

Търговец

„Много пари – много грижи и опасности за имащия. Парите… са твои, само когато съумееш да ги опазиш. Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло“ – казва банкерът. Той е сред малцината в Европа, които излизат по-заможни от Голямата депресия на 30-те години. Той проправя пътя на българските стоки до европейските пазари и е един от онези, които държат основния дял от износа на тютюн за Германия. И още: „По време на Първата световна война изнасях цялото производство на шипки – сладко, сушени за чай, даже шипково вино изнасяхме за Германия. Аз съм първият, който намери пазар за диви гъби в Европа. Франция купуваше без ограничения. Направих пробив на пазара с луканки, пастърма и суджуци. По време на войната се търсеха трайни продукти и нашите бяха незаменими“. В една от черновите на Атанас Буров от 1922 г., описващи развитието на страната, пише: България стоеше на първо място по отношение на своята стопанска независимост. Ние се гордеехме, че в младата България, с български капитали, с български инженери, с български работници направихме пристанища, направихме железници, създадохме материалната култура на България. Построихме фабрики и тръгнахме към интензивно стопанско развитие“.

Венец от тръни

Още един важен епизод: В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов световен конфликт. Според него той ще е с много по-сериозни последствия от Първата световна война и предлага идея за създаване на антифашистки фронт, но не успява да убеди политическите лидери. Приема да влезе в правителството на Константин Муравиев - сформирано на 2 септември 1944 г., то управлява само няколко дни. Идва Девети септември. Буров е осъден от Народния съд и лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден на 20 години затвор. Отношението на управляващите към него е унизително и обидно, отива си от този свят отритнат от новата власт. На 79-годишна възраст умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г.

Патриот

От едната страна на „монетата“ е банкерът и политикът, който казва: „Нацията ни никога няма да успее, ако не се отърве от най-долното си качество – да не си плаща и да се опитва винаги да мине метър“. А от другата страна е Човекът Атанас Буров, който високо цени родолюбието и националното достойнство: „Ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми - по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля. Заклевам ви, никога не я изоставяйте“. С прозренията си Атанас Буров прехвърля пределите на своето време и е добре да си припомняме и този негов завет: „Не се насажда родолюбие и сцепление в един народ, ако не се култивира у него съзнанието на общността и ценността на неговото битие. Не се подготвя едно добро бъдеще, като на едро се отрича миналото“.

Към банкера, предприемача, дипломата, политика Атанас Буров може и днес да се обърнем за съвет, след като ни е оставил богато наследство.

Текстът е част от бр. 115 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.