България е на опашката в Европа по продължителност на трудовия живот (графика)

Сред често обсъжданите проблеми на Европа е застаряването на населението. То оказва влияние както върху размера на работната сила (заради по-ниската раждаемост), така и върху натовареността на здравните и пенсионни системи. На този етап дефинитивно решение на тези проблеми не е открито. Някои са на мнение, че привличането на имигранти ще има положително влияние, а други твърдят, че по-продължителният трудов живот може да смекчи ефектите от застаряването. Тук ще проследим особеностите около втората теза, през призмата на данните за очакваната продължителността на активността на трудовия пазар, публикувани от Евростат.

Кой работи най-дълго в Европа?

Разпределението на средната продължителност на трудовия живот в ЕС през 2015 г. показва ясно географско разграничение. Докато в източната и южната част на Европа хората работят средно между 30 и 33 години, то в северната част на континента средната продължителност на трудовия живот е доста по-дълга (37-40 години). Най-дълго работят шведите (41,7 години), следвани от холандците (39,9 години), а най-кратко италианците (30,7 години), следвани от българите (32,1 години).

Географското разпределение се нарушава единствено от естонците, които работят средно по 37,2 години (най-дългият трудов живот в източната част на Европа), и Белгия, където средната продължителност на трудовия живот е едва 32,6 години.

Поради значителните разлики в пенсионната възраст между мъжете и жените в много държави са налице значителни разлики между продължителността на трудовия живот при двата пола. Най-голямо равенство в този аспект е успяла да постигне Финландия, където разликата в продължителността на трудовия живот е едва 1 година, а най-голяма е разликата между половете в Малта – 13,2 години. Жените в островната държава работят средно едва 26,2 години.

В Италия разликата между половете е 9,7 години, в Ирландия – 8,2, като най-вероятно в тези държави освен разликите във възрастта за пенсиониране се намесват и други, най-вече културни фактори. Няма страни, в които жените да работят по-дълго от мъжете, а изводите за разпределението по страни важат и за разбивките по пол.

Продължителността на трудовия живот в България

През 2015 г. България е с втората най-кратка очаквана продължителност на трудовия живот в Европа, като по-малко време се работи единствено в Италия. През годините, за които Евростат изчислява показателя, в България той е нараснал с 3,1 години – от 29 години през 2000 г. до 32,1 години през 2015 г., като този темп на ръст е малко по-бърз от средния за ЕС. В България се наблюдава относително малка разлика между дължината на трудовия живот между мъжете и жените – едва 2,6 години в края на разглеждания период, като с годините разликата намалява.

Заключения

Продължителността на трудовия живот е полезен измерител на способността на дадена страна да се справя със застаряването на населението си (и съответно да поддържа икономическата си активност) въпреки спада на раждаемостта. До голяма степен тя е знак за качеството на здравната система и навиците на населението, тъй като запазването на добро здраве за по-дълго време е сред ключовите фактори за задържането на активните на пазара на труда. Показателят обаче не е непременно обвързан с производителността на труда, тъй като не взема предвид средния брой часове, прекарани в работа или произведеното от отделните работници.