България на горещия стол
Любомир Кючуков Директор на Института за икономика и международни отношения
Българското председателство на Съвета на ЕС ще бъде успешно. При това – отчетено единодушно като такова. Защото досега няма неуспешно председателство.
Европейските
досиета
Реалният принос на всяко председателство се оценява по
броя на затворените европейски досиета, т.е. тези проблеми, които са тема на
няколко поредни председателства и касаят ключови за Съюза сфери. Като тук ролята
на България да модерира дискусиите и намира съвместни решения е изцяло функция
от позициите на отделните страни и готовността им да направят компромиси в
името на общия интерес. Нещо, което напоследък се постига доста по-трудно. Към
момента в дневния ред има близо 120 досиета, като се очаква да бъдат отворени
още около 20. Освен всичко друго, досиетата не се затварят поотделно, а в
тематични пакети. Би било постижение, ако по време на българското
председателство се затворят няколко пакета, включително този по проблемите на
миграцията и правото на убежище (съдържащ 7 досиета, като най-сложното от тях е
предоговарянето на Дъблинския регламент) или по енергийната политика на ЕС.
Българският
приоритет
Западните Балкани бележат сериозно изкачване нагоре в
приоритетите на ЕС. Защото Европа се бои от Западните Балкани, но и се
притеснява за тях. Най-вече поради опасността от засилване влиянието на външни
фактори (Русия, Турция, радикалния ислям) – което до голяма степен се дължи и
на дезинтересирането на ЕС през последните години от региона. Постижимата цел
за българското председателство би било да се реанимира стратегията (т.нар.
Солунски дневен ред, приет по време на гръцкото председателство през 2003 г.,
даващ евроинтеграционни перспективи за целия регион), да се генерират нови
процеси, да се динамизират политики. А в по-амбициозния си вид – да се приеме
Софийска пътна карта за евроинтеграцията на Западните Балкани.
Проблемите
Контекстът: По време на българското председателство ще тече интензивен дебат за бъдещето на ЕС на базата на предложенията на Юнкер, ще се състои ключовата фаза от преговорите за Брекзит, ще започне дискусията по бъдещата Многогодишна финансова рамка (бюджета) на ЕС.
Всичко това на фона на
няколко допълнителни казуса:
Германия: Трудностите при съставяне на правителство
намаляват германската активност в ЕС и реално ще доведат до забавеното
разглеждане и евентуално затваряне на някои евро-досиета – защото е логично да
се изчака определянето на националната позиция от новото правителство.
Полша: Задействането на процедурата за отнемане правото
на глас на страната (безпрецедентно) ще предизвика ново напрежение по оста Изток-Запад
в ЕС, както и между Комисията и някои страни-членки (на първо място Унгария).
Вероятно ще се наложи провеждането на извънреден (и изключително тежък) Съвет
на ЕС в началото на 2018 г. (председателстван от България) на който ще се реши
съдбата на предложението.
Каталуния: Позицията на ЕС е еднозначна – непризнаване на
независимостта на областта. Но политическото напрежение в Испания ще се отрази
на дейността на Съюза като цяло, като същевременно импулс получат сепаратистките
тенденции и в други държави.
Въпросът е
председателството не само да бъде отчетено като успешно, но то да бъде и
запомнено като такова.