България ще е най-губеща от „зелената сделка“ на ЕС

Втора част от интервюто с Васил Велев, председател на АИКБ.

- От края на миналата година с правителството и синдикатите обсъждате тристранно споразумение, състоящо се от 40 мерки за реформи в редица области, включително пазара на труда, трудовата миграция, енергетиката, демографията и др. Можете ли да коментирате конкретно какви са предложенията и има ли някакви непреодолими разногласия със синдикатите около приемането им?

- Нека първо обърна внимание на подхода, който предприехме този път. Този път ние всъщност решихме да постигнем съгласие между работодатели и синдикати и тогава заедно да предложим на правителството набор от предложения за реформи, които ние бихме подкрепили. Много дълго време вече, от късната пролет на миналата година до ранната есен, ние водихме преговори със синдикатите, при това на ниво лидери на организациите. Постигнахме съгласие за тези 40 мерки, предоставихме ги на правителството и сега започнаха консултации с него. Ние вече направихме две обсъждания, бързо напредваме, има редица мерки, които са одобрени от всички страни, има и други мерки, по които правителството е предложило редакции, има и трети, по които предстои дебат на секторно равнище. Намеренията са до края на месеца да финализираме предлаганите мерки.

Това ще бъдат мерки за реформи, които синдикати и работодатели ще подкрепят, ще участват в изпълнението им и ще носят солидарна отговорност. Такова споразумение не е нещо ново и непознато в Европа, национални тристранни споразумения се подписват често. В България впрочем също се е случвало. Последното такова беше за пенсионната реформа и то се изпълнява успешно, макар че всички страни бяха по малко недоволни от това, което договориха.

- По кои теми вече имате постигнато съгласие и мерките засягат ли теми като удължаване на максимално допустимия извънреден труд в България?

- За необходимите реформи в образованието имаме съгласие. Имаме съгласие и за мерките за подобряване на бизнес средата. Относно извънредния труд – това, за което сме постигнали съгласие със синдикатите и с което не виждам защо правителството да не се съгласи, е че трябва българското законодателство да се приведе в съответствие със съответните конвенции на МОТ и директиви на ЕС, т.е. да изпълняваме международното законодателство, по което сме страна. Оттам насетне обаче започват някои трудности по прилагането на това споразумение, защото то се тълкува по различен начин. Позицията на работодателите е, че ние сме против този текст, останал от далечното минало, че извънредният труд е забранен. Нито конвенцията на МОТ, нито директивите на ЕС, забраняват извънредния труд. Нещо повече – ние в България сме се самоограничили. Тоест у нас работниците полагат извънреден труд по изключение в много малко сфери, което не е адекватно спрямо днешната действителност, особено при наблюдавания недостиг на човешки ресурс.

- По-рано, когато имаше висока безработица, синдикатите много остро възразяваха на идеята извънредният труд да се разреши. Но сега, когато има недостиг на кадри, ситуацията е различна. Очевидно е, че е по-добре, ако може, да не се полага извънреден труд, защото и за предприятието е по-изгодно да няма извънреден труд, все пак той се заплаща по-скъпо. Но когато се налага, когато и работодател, и работник, са съгласни и искат да се трудят извънредно, то защо някаква трета страна трябва да им пречи?

- Разбира се, трябва да се спазват безопасните за здравето граници и затова има международни норми за минимална междудневна почивка и минимална междуседмична почивка. Ние в България обаче, освен че имаме ограничение за извънреден труд на дневно, седмично и месечно равнище, имаме и годишно ограничение. Това е абсолютно безсмислено и ненужно и такова ограничение няма в конвенции и директиви.

- Като говорим за извънреден труд и почивки, знаем, че е много наболял проблемът с хората, които използват болнични листове с цел почивка. Как ще коментирате последните данни, изнесени от социалния министър Деница Сачева, че всъщност най-много болнични около коледните и новогодишните празници са ползвали държавните служители?

- Макар и да има изключения, индустриалните предприятия по правило работят до последния петък преди Коледа. Това е всяка година, не само тази. Просто българската индустрия е експортно ориентирана и никой в ЕС между Коледа и Нова година в Европа няма да приеме продукцията ни. Така че хората са в планирана платена отпуска, предприятията като цяло се затварят, остават да работят само някои производствени участъци или само някои дежурни работници. Тоест хората използват годишния си отпуск и съответно няма смисъл да си пускат болнични. Но това не важи за държавната администрация и затова се получава такъв висок процент на болничните около коледните и новогодишните празници. Ако обаче видим данните около Гергьовден например, там картината ще е съвсем различна – много висок брой на болничните от частния сектор. Но не ни беше показан Гергьовден.

В обстойния анализ, който Националният осигурителен институт (НОИ) представи, съвсем добре се вижда, че не само държавната администрация има принос за скок от 57% на болничните в периода 2010-2018 г. при равен брой осигурени. За 2019 г. по всяка вероятност ще е още по-лоша картината, но просто отчетите за миналата година още не са приключили.

- От цитираните от Вас данни за големия скок на болничните става очевидно, че не само държавните, а и частните служители злоупотребяват с този вид документи. Четирите национално представителни работодателски организации заявихте, че няма да влизате повече в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) до обсъждането на проблема с фалшивите болнични. От решение на Министерския съвет стана ясно, че до месец НСТС ще разгледа този въпрос. За какво ще настоявате на предстоящото заседание - първите 3 или 1 ден от болничните да са неплатени, работодателите да поемат до 15 дни годишно от болничните листове на служителите си или имате идея за някакъв трети вариант?

- Няма да настояваме нито за едното, нито за другото. Очевидно, в България няма да може да бъде обяснено, хората не искат да слушат, за да разберат, че предложението за един или няколко дни отложено плащане на болничните е по-добре за самите тях, т.е. за коректните от тях. Затова ние се отказваме от тази идея, която само ще минира пътя към осъществяването на другите възможни мерки.

Няма една-единствена мярка, която да реши проблема. Сега ние сме предложили 16 мерки за ограничаване на злоупотребите с болнични листове. Горе-долу толкова предложения представи и НОИ, като някои от тях се припокриват. От тези 16 предложени от нас мерки не всички са наши, тъй като ние припознахме 3 идеи на Българския лекарски съюз (БЛС), както и 3 на Асоциацията по трудова медицина. Като цяло сме обобщили това, което смятаме, че ще работи.

Много е важно работодателят навреме да научава за това, че даден работник няма да дойде на работа, а не чак след 2-3 работни дни да разбере защо го няма. Според действащите в момента правила служителят може да уведоми своя работодател, че е в болничен, чак на втория работен ден. Ние искаме в момента, в който се издава болничен лист, както по електронен път информация се изпраща в НОИ, така тя да се изпраща и до работодателя. Другото много важно е, когато има нарушение, да има и санкции. В момента един човек, който се води в болничен, дори и да се снима на плажа в добра компания и добро здраве, болничният лист трябва да му се изплати. Няма норма, според която той трябва да бъде санкциониран, че не спазва предписания му от лекаря болничен режим „домашен стационар“. Санкции обаче трябва да има както за служителите, които злоупотребяват, така и за лекарите, които издават болнични листове на здрави хора.

Много различен е контролът при късите болнични, до 7 дни – тези, при които е отчетен най-голям ръст, и при дългите, между 7 и 30  и над 30 дни. Наблюдава се нарастване в броя на късите болнични, но пък се увеличават и дългите, които поради много си дни също утежняват ситуацията. Късите имат по-голям принос в ръста на листовете, а дългите – в ръста на дните общо.

При дългите болнични листове има време за контрол и проверка, там може да се стигне до ефективни санкции. Докато при късите е много трудно – ако в момента, в който издава болничния лист, чрез някакви нови специални разузнавателни средства лекарят не бъде заловен и изобличен, даже и след половин час да се установи, че „болният“ служител е в добро здраве и играе футбол, то и той и лекаря, изписал болничния ще твърдят, че изведнъж рязко и неочаквано се е подобрило състоянието на „болния“.

- Тоест занапред подходът към решаването на проблема с фалшивите болнични ще е по-скоро комплексен в партньорство с други институции и организации? Какви стъпки планирате да предприемете по тази нова стратегия?

- Ние ще се стремим да намерим съгласие за набор от мерки, които да спомогнат за решаване на проблема. Сред тези мерки е участие на работодателите в контрола. В съществуващите районни комисии към Регионалните здравни инспекции (РЗИ) няма представители на работодателите, тези комисии са някак си вътрешноведомствени. Ще искаме също така да се прави анализ на риска, да се отговаря на въпроси, като например защо болничните в едно предприятие са повече, отколкото в друго, в което се извършва същата дейност при същите условия на труд. Или защо в една административна област има, при равен брой осигурени два пъти повече болнични, отколкото в друга.

Искам да подчертая нещо, което като че ли не се разбира напълно. Проблемът не е само в това, че се „източват“ предприятията и НОИ чрез болнични листа. Когато здрав човек се прави на болен, то той краде – веднъж от своите колеги в предприятието, защото те изработват парите, които работодателят му ще му плати за първите три дни от болничния, и още веднъж от цялото общество, което колективно внася в НОИ за обезщетения след третия ден. Но това е само половината проблем. Другата половина, която не се осъзнава изцяло, е че когато масово се отсъства от работа без уважителни причини, без да е планирано това, то се нарушават работните графици. Вследствие на това предприятието не може да изпълни поръчки и по този начин всички работници страдат – хем непряко плащат за отсъстващите им колеги, хем изработват по-малко продукция, защото някои участъци не могат да бъдат пуснати. Стига се и до извънреден труд.

Направили сме груби изчисления, че заради тези „сътресения“ в предприятията пропуснатите ползи за българската икономика са в размер на около 1 млрд. лв. брутен вътрешен продукт за година. С толкова може да се увеличи БВП за година, ако отчетеният ръст на болничните бе наполовина. И не говоря всички болнични ако бяха наполовина, а само тези, допринесли за регистрирания растеж през последните 10 години.

- Когато ЕК излезе с предложенията си за „единна минимална работна заплата“, Вие изказахте мнение, че повдигането на тази тема всъщност отклонява вниманието от т.нар. „зелена сделка“ и рисковете, които тя крие за българската енергетика. Какви са заплахите, които виждате в този нов пакт?

- България е държавата, която ще претърпи най-големи щети от тази „зелена сделка“. Това всъщност не е никаква сделка, защото тя не е договаряна, а ни е спусната. Според официалните данни делът на въглищните централи в енергетиката ни е 45%, което е четвъртото най-добро „постижение“, но с обратен знак, в Европа – ние сме сред четирите държави с най-голям дял на въглищната електроенергия. Това означава, че сме сред четирите страни, които ще трябва да извършат най-дълъг, мащабен преход за понижаване на дела на въглищата в енергетиката, което ще струва много пари. Според изчисленията на Министерството на енергетиката до 2030 г. за този преход ще са необходими около 20 млрд. евро. Финансовата помощ на ЕС за тази цел е под 0.5 млрд. евро.

Като тези сметки не са пълни, тъй като те не включват всичко. „Зелената сделка“  не засяга само енергетиката, а и селското стопанство и транспорта и др. сектори. Тоест ние сме страната с най-ниска производителност в ЕС, най-слаба икономика, колкото и да сме доволни от темповете, с които растем. Имаме най-нисък БВП на глава от населението, а в същото време трябва да извършим най-мащабен преход, за който обаче никой не плаща.

Големият въпрос е какво ще постигне Европа като цяло, защото на границата мръсния въздух няма кой да го спре. Понижението на замърсяването благодарение на спирането на въглищни централи в Европа само един Китай е успявал да го компенсира през годините досега, а какво остава ако вземем предвид и другите страни извън Стария континент. Ако преходът към по-екологични енергийни източници не се извършва в световен мащаб, то Европа още повече ще се деиндустриализира , ще изгуби икономическа сила и все по-малко ще може да влияе на световните дела.

Ние ставаме все по-дребни и незначителни – БВП на Европа расте с малко над 1%, а световната икономика расте с 3%. Нито САЩ ще се съобразяват с нас, нито Китай, нито Русия и как ние ще променим света, ако ставаме все по-дребни и незначителни? Освен това при 20% дял от световния БВП и при 7% от световното население, Европа прави  40% от световните социални разходи.

Така че за нас темата е как да увеличим продуктивността, икономическият растеж, да заздравим европейската индустрия, за да можем да влияем на световните проблеми, а и да можем да продължим да правим тези социални разходи. Тази „зелена сделка“ рискува съвсем да деиндустриализира Европа. За нас важните теми са изготвяне на нова индустриална стратегия, стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, докато темата за минималната работна заплата е една безплодна дискусия, която няма да доведе до резултат. Това се знае предварително и за нас това е лицемерие и демагогия на европейско ниво.

- Като човек, запознат отвътре със състоянието  на българската бизнес среда и икономика, според Вас постижимо ли е на този етап намерението на България да влезе във валутния механизъм ERM ІІ (т.нар. „чакалня за Еврозоната“) тази пролет?

- Да, напълно постижимо е това намерение и нашите очаквания също са тази пролет да бъдем допуснати до „чакалнята за Еврозоната“. Имаше преглед на активите във финансовия сектор, бяха ни дадени предписания, където имаше проблеми, въпросните предписания се изпълняват, а всички други формални критерии сме ги изпълнили отдавна. Направена е в законодателството необходимата промяна за публичните предприятия например. Разбира се, това е политическо решение, пак може да се случи нещо, но като че ли вече няма никакви причини да не се осъществи влизането ни в ERM ІІ. Това впрочем е една от 40-те мерки, които обсъдихме със синдикатите – национален приоритет за влизане на България в ERM ІІ, Шенгенското пространство и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Кога ще се влезе  от ERM ІІ в Еврозоната е въпрос на подходящ момент, но трябва да сме вече  в „чакалнята“, за да можем да влезем в Еврозоната когато дойде моментът.

Първа част на интервюто с Васил Велев: "БЕХ се държи неадекватно на пазара на електроенергия."