България трайно е ориентирана към Западния свят

За българската роля в европейските институции, позитивите и негативите в общите инициативи, стратегическите приоритети и потенциални опасности, Economic.bg разговаря с евродепутата от ЕНП Светослав Малинов.

- Господин Малинов, каква е ролята на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (ЕС)?

Имаме стабилна квота в европейските институции – евродепутати, еврокомисар, но ролята ни е такава, каквато сами си я направим. България, за разлика от това, което са учили в училище нашите майки и бащи, не е малка държава. Тя е средно голяма европейска държава като територия и население и статистиката го доказва. И като средно голяма държава, влизаме в една и съща политическа категория и тежест с Австрия и Швеция. Имаме по-голяма тежест и възможности за влияние във всички европейски институции от Дания, Ирландия, Словения или Словакия например. Ако българските граждани нямат усещане, че е така, то вината е изцяло на политиците ни.

- Какво е мнението Ви за политиката на ЕС в областта на конкуренцията?

Мнението ми е позитивно. Това са едни от най-добрите нива на европейско законодателство и мисля, че България печели от тях. Винаги, когато има конкуренция, някой губи. Въпросът е какъв е крайният резултат. България вече е трайно ориентирана към Западния свят – като търговия, обмяна на опит, споделяне на най-добрите практики и не съм чул някой да се оплаква от това. Напротив – в обществото ни по-скоро има мнения, че Западът има твърде голяма притегателна сила, привлича и приобщава много наши сънародници. Самите те изобщо не се оплакват от това, а голяма част от тях се връщат и общуват с България, споделят знания и опит и са от полза на държавата.

За конкурентната политика мога да кажа само добри неща. По-скоро съм притеснен от бавните темпове, с които се изграждат общите пространства и като всеки модерен човек очаквам общия дигитален пазар да се развие значително през настоящия мандат на европейските институции.

- Какво смятате за изграждането на т.нар. Енергиен съюз в рамките на ЕС? Доколко ще бъде от полза за крайните потребители?

Със сигурност ще бъде от полза. Не мога да гарантирам дали всеки европейски краен потребител ще бъде облагодетелстван, но съм убеден, че България ще спечели от тази мярка. Това е много рядък случай на пълно съвпадение на стратегически приоритет на ЕС и на национална държава, в случая България. Не мога да си представя дали има друга държава в рамките на съюза, която да спечели толкова, колкото нашата. И то, защото тръгваме от много ниска база – с високи цени на газа, енергийно неефективни жилища, липса на връзки с енергийната система на Европа, нямаме дори елементарни интерконектори със съседните ни Гърция и Румъния. Т.е. всички мерки, свързани с изграждането на Енергийния съюз, са само потенциални плюсове за България.

Единствената ми грижа е това намерение да не излезе от полезрението на ЕК, да не отслабне волята за този съюз, да не се случат други драматични събития, които да отклонят вниманието на европейско ниво. В България има консенсус за Енергийния съюз, почти никой не се е изказвал против, което е много хубаво.

- Каква е ролята на ЕС в консолидирането на позициите и общото икономическо развитие на страните от Западните Балкани? Какви са ползите от него за целия регион?

Ако около нас има само европейски граници, ще можем да се движим бързо, свободно и спокойно, ще имаме голяма близост в стандартите, ще имаме гаранции като европейски граждани в отношенията ни със страните от Западните Балкани. В момента нямаме такива, имаме добронамереност, добросъседство, но все още се делим на държави-членки и такива, които не са членки на обединена Европа.

Няма да има разширяване на ЕС по време на този мандат на европейските институции, със сигурност нито една държава няма да влезе в Съюза през следващите 5 г. Но това не означава, че няма да се работи в тази насока. Понякога хората се объркват, мислейки си, че щом в настоящия момент не предстои разширяване на ЕС, то процесът се спира или замразява. Напротив – ще се работи много, за да може през следващия или по-следващия мандат на европейските институции Сърбия, Черна Гора, да се надяваме и Македония да се приближат максимално до членство.

- Какво мислите за ситуацията на Гърция, очаквате по-скоро позитивна или негативна развръзка? Дали евентуален неин фалит би засегнал сериозно Еврозоната?

Фалит е едно, излизане от Еврозоната е нещо съвсем друго. Излизане на Гърция от Еврозоната няма да предизвика такова сътресение, което щеше да предизвика преди 3 г. Но със сигурност е нещо негативно и трябва да се положат необходимите усилия, за да се избегне. Един ден, когато свършат всички тези дълги и сложни преговори и нещата се изяснят, предлагам някой да направи график на събитията седмица по седмица. Ще видите как има седмица на блъф, седмица на арогантност, седмица на компромис, седмица на смирение. В момента те са в седмицата на компромиса и рационалността и сега се очаква да изпълнят обещаните от тях реформи. Преди 2 седмици бяха в периода на блъфирането и арогантността и позицията им беше напълно противоположна. Да следиш какво правят гърците, как преговарят, е отделна тема, full-time job (работа на пълен работен ден, бел. ред.). Аз имам и друга работа.

- Смятате ли, че е дошъл моментът и България да стане част от Еврозоната?

България все още не е готова да стане част от Еврозоната, но е дошъл моментът да започнем да се готвим усилено за тази стъпка. Аз съм категорично За подобно членство, но наистина все още не сме подготвени. Надявам се до 5 или 7 г. да бъдем. Ще ви кажа само 3 букви – КТБ. Мисля, че това е най-силният аргумент за членството ни в Еврозоната.

- Мислите ли, че Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТПТИ) ще бъде съобразено с правата на потребителите, а не само на корпорациите?

Темата е твърде обширна, затова ще се постарая да бъда кратък. Колкото повече изисквания се формулират, колкото повече професионални общности, бизнес асоциации и потребителски организации изкажат своите желания, мнения и опасения, толкова по-качествено ще бъде споразумението. То се договаря в момента и практически е отворено. Така че не бива да се произнасяме категорично. Трябва да мислим за него като за изключително важно, историческо споразумение, което обаче трябва да бъде договорено и сключено по най-добрия възможен начин. Малко е несериозно в момента да твърдим, че то е вредно. Както и не бива да сме категорични, че то със сигурност ще е полезно. По-скоро можем да твърдим, че в добрия си вариант то ще бъде полезно, а в лошия си – ще бъде вредно. Нека да го направим възможно най-добро.

- Бих искал да Ви поздравя за вашата образователна инициатива „Европейско междучасие“. Смятате ли, че българите имаме нужда от по-добра политическа култура и запознаване с дейността на европейските институции и основните ни права като европейски граждани, за да можем да повярваме истински в европейската идея?

Да, разбира се. Дори Франция в момента прави реформа в гражданското си образование, за да бъдат нейните граждани още по-близо до европейските ценности. Винаги ще има нужда от задълбочаване на подобни познания. Проблемът в България в момента е, че тази част от българското образование остана неразвита. Начинът, по който се подходи към гражданското образование през последните години, за мен бе крайно неубедителен. Въведоха се сегменти в различни предмети, вместо да бъде създадена нова отделна учебна дисциплина. Няма матура, дори не задължителна, а възможна, по този предмет и съответно той няма същия престиж, какъвто имат другите дисциплини. Гражданското образование в България остана извън кръга на важните неща. А за една демократична държава доверието на гражданите и тяхната компетентност за институциите е нещо ключово. Българското училище не насърчава, нито пък възпитава това. Така че въвеждането на гражданското образование е едно ново поколение реформи и аз се надявам то да се осъществи.