Българският бизнес трябва да се възползва от кризисната ситуация

Г-н Таков, епидемията от коронавируса вече засегна и България. Ще пострада ли малкият и среден бизнес от разпространението ѝ и готов ли е българският бизнес да се справи с тези обстоятелства?

Със сигурност всички икономики ще пострадат, те вече страдат от положението с коронавируса, в това число няма как и нашите МСП да не изпитат затруднения. В момента е много трудно да се прецени какви ще бъдат щетите, тъй като никой не може да каже, колко време ще продължи тази вирусна криза и най-вече е трудно да се преценят точно първичните и вторични последици за икономиките. Виждаме с каква динамика се случва всичко, затварят се граници, има недостиг на материали, други идват с голямо закъснение, ежечасно се променя ситуацията. Ние сме обявили на нашия уебсайт и призоваваме всички фирми изпитващи затруднения да се обръщат към нас и ние ще им оказваме съдействие с каквото можем. С колегите от Министерство на икономиката, с нашите търговски представители в чужбина и с другите ведомства сме в постоянен контакт.

Паниката вече се настани и сред обществото, и сред бизнеса. Какви съвети може да дадете на малките и средни фирми, за да минимализират негативните ефекти от ситуацията?

Паниката е може би най-лошият съветник, затова съветът, който всички дават е, да не се изпада в паника. Разбирам, че е лесно да се каже, а в действителност не толкова лесно да се направи. Пак казвам и приканвам МСП да ни търсят при затруднения и ние ще им съдействаме. Проблемите са различни за различните сектори и е трудно да се дават общи съвети, а и най-вече ситуацията се мени ежечасно. Виждаме в туристическия сектор и то не само в България, че положението се влошава. Има проблеми и в други сектори, следим ситуацията. Един от съветите, които искам да дам е компаниите да се мобилизират, във времена на криза може да се извличат и ползи. Български компании могат да намират нови ниши, нови пазари и нови перспективи. Страхотен пример са двете български компании, които откликнаха и произведоха защитно облекло за кратък срок, и не само те, има и други с които сме в постоянен контакт и искат да се включват и те в производството на защитно облекло, маски и др. материали, които са в глобален дефицит в този момент.

Заедно с Българска академия на науките (БАН) организирате събитие, на което целта е науката да се срещне с бизнеса. Разкажете малко повече за него?

Събитието ще е първо по рода си от гледна точка на сътрудничество между ИАНМСП и БАН, като амбицията на Агенцията е да помогне процеса на свързване между науката и бизнеса. Искаме да покажем последните разработки на Академията, както и добри примери. Надяваме се да предизвикат интерес в бизнес средите и те да поглеждат по-често към институтите на БАН с цел партньорство. Поради възникналите обстоятелства с коронавируса ще проведем събитието при първа възможност, като разбира се когато обстановката позволява ще обявим дата. Радостно е, че имаме над 420 регистрирани представители на научните и бизнес средите.

Говорейки за наука в България, рядко я асоциираме с бизнеса. Вие обаче искате да промените това. Изостават ли българските фирми с технологиите и как подобни инициативи могат да променят посоката?

Не бих искал да твърдя, че българските фирми изостават с технологиите, но със сигурност има много компании, които биха могли да се възползват в по-голяма степен от предизвикателствата на индустрия 4.0 и въобще новите технологии. Със събитие като предстоящото искаме да покажем на бизнеса, че в лицето на БАН може да намери партньор за технологично развитие и иновации. Академията би могла да играе ролята на развоен център за бизнеса. На събитието ще покажем много интересни разработки, технология за оптимизация на индустриални задачи, последно поколение генератори на водород и устройство за пречистване и компресиране на водород, екологична батерия магнезий-въздух, използваща солена вода за електролит, средство за растителна защита за лозарството, както и иновативни средства за комплексно лечение на рани и др.

Вече има ли проекти на БАН, от които фирми са се възползвали?

Да, има такива проекти и то в най-различни сфери. На събитието ще покажем няколко примера, както за съвместни проекти между фирми и БАН, така и за трансфер на проекти от Академията към бизнеса. Гостите на събитието ще могат да видят приложение на биотехнологиите в козметиката, безотпадна технология за оползотворяване на целулозни отпадъци за производство, обогатяване, компресиране и смесване на биогаз, оползотворяване на топлина от димни и технологични газове и понижаване на вредните газове в атмосферата и др.

Говорим за 3D цифровизация, енергийна ефективност, водородни технологии и др., но какви са начините да ги реализираме? Имат ли достъп българските фирми до финансиране за такива проекти?

Начините за реализация започват винаги с познанието, затова трябва да се обръща голямо внимание на обученията, достъпа до информация, след това идва нуждата от средства. По мое мнение има не малко възможности за финансиране през оперативните програми, както и чрез преференциални продукти на финансови институции, фондове и др. Само преди дни бях в Кюстендил, където посетих две текстилни фабрики, които определено са на световно ниво, имат всичко - машини, пазари, само достатъчно хора нямат и в това се корени най-големият проблем. Има различни възможности за финансиране, но това не означава, че всичко се случва толкова лесно. Принципно няма еднозначни отговори на повечето въпроси, те зависят от комплексна информация.

Наскоро започна работа „Експортен хъб България“. Какви цели си поставихте в началото на проекта и постигате ли ги вече?

Целите, които си поставихме заедно с нашите партньори, са да предложим на компаниите обучения и конкретни менторски програми, които да им помогнат в намирането на външни пазари. Само преди няколко дни към съучредителите се присъединиха БТПП, АИКБ, Асоциацията по роботика (ПАРА), Института за икономическа политика, което дава много добавена стойност на инициативата. Малко със закъснение върви подготовката на програмата, но се надявам да наваксаме с времето и да стартираме съвсем скоро.

Кои са най-често срещаните проблеми пред малките и средни предприятия в България?

Има различни проблеми, които излизат в най-различни проучвания, анализи и коментари. Безспорно има немалко предизвикателства пред МСП, но идеална среда няма никъде - винаги има какво да се подобрява, всяка среда е подвластна не само на вътрешни, но и на външни фактори. Иначе проблемите са общоизвестни и се коментират постоянно. В момента ИАНМСП изготвя няколко анализа, като единия от тях е за състоянието на МСП и предизвикателствата пред тях. Трябва да е готов до месец, така че бих се радвал, когато излезе, да го коментираме и анализираме.

Последните месеци се вдигна голям шум около Наредбата Н-18 и въвеждането ѝ отново беше отложено. Защо в крайна сметка се стигна до протести от страна на бизнеса и трябваше ли да бъде отложена наредбата?

Наредба Н-18 не е в моята компетенция и не бих искал да се изказвам по същността и или по технически детайли от нея. До протести явно се стига, когато има несъгласие или неразбиране на нещо. Дали трябваше да бъде отложена могат да казват хората, които имат пряко отношение. В случая се прецени, че е необходимо повече време.

Накратко фирмите казаха, че Наредбата е шок за бизнеса – нов софтуер, още административна тежест и нови разходи. Какво е вашето мнение и запознат ли сте с преговорите, които се водят в момента, по промяната ѝ?

Присъствах на работна среща в Министерски съвет, където бяха представителите на НАП, министърът на финансите и представители на бизнеса. Видя се, че никой не е концептуално против наредбата, просто бизнесът иска да се изчистят някои технически детайли, да се доизяснят други, което би трябвало да стане в рамките на работните групи, които ще работят по Наредбата. След като има отворен диалог, няма причина да няма положителен краен резултат.

Страда ли малкият и среден бизнес от липса на кадри? Ще се задълбочава ли този проблем и имаме ли визия как да се реши?

За съжаление страда и при всички срещи с бизнеса от различни сектори се споделя този проблем като един от най-сериозните пред развитието на компаниите и като цяло на икономиката. Също така, за съжаление, считам, че ще има задълбочаване на проблема и трябва да се мислят различни варианти за справянето с предизвикателствата, на които са подложени компаниите. Определено трябва да се търсят комплексни мерки за привличане на кадри, преквалификацията на такива и оптимизацията на процеси. Има инициативи и на държавно ниво, и на частно ниво в тази посока, които трябва да се подкрепят. Проблемът не е локален, повсеместен е и за региона, и в световен мащаб. Не една и две икономики се задъхват от липсата на кадри и разбира се тези, които си решават проблема с привличането на хора, го правят за сметка на други, които губят такива.

Според класацията на Световната банка Doing business 2019, за 3 години България изостава все повече по отношение на лекотата за правене на бизнес (спад от 50-то на 59-то място по този показател). Защо вървим назад, а не напред?

Не смятам, че е правилно да се генерализират дадени твърдения по принцип. Лекотата за правене на бизнес според класацията на Световната банка се измерва по 10 показателя. Според същата класация, независимо че комплексната оценка дава по-малък резултат за България - EODB score 71.24, се отчита положителна промяна в следващата графа - EODB score change +0.11. Понякога в една класация можеш да бъдеш класиран на по-задна позиция, не защото се движиш в грешната посока, а защото някои друг се движи по-бързо. Много е комплексен въпросът относно леснотата на правене на бизнес, ние работим с много от участниците в нашата екосистема и виждам много добри примери за стартиращи компании, които се развиват впечатляващо. Считам, че има немалко предпоставки да се стартира бизнес в България и Агенцията работи и в тази посока, като наблягаме на обученията, защото предприемаческият дух трябва да се насърчава.