Банките все повече разчитат на колекторските агенции

Българските банки през 2018 г. сериозно са увеличили обема лоши кредити, чието събиране възлагат на колекторските агенции. Това, наред с рекордна в исторически план сделка с небанкова кредитираща институция, е направила миналата година рекордна за колекторските агенции по обем изкупени лоши дългове. Данните са от доклад на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).

„Тази година се наблюдава сериозно увеличение на частта „банкови продукти“. Причините за това са няколко – от една страна е добрата икономическа среда и фактът, че хората са по-спокойни за своето финансово бъдеще и имат по-добри доходи, а от друга страна банките след успешно преминатите стрес тестове вече обръщат по-сериозно внимание на просрочените задължения и съответно се обръщат към нас по-бързо, между 30 и 60 дни след установяването на просрочването на плащанията“, обясни Лилия Димитрова, член на Управителния съвет на АКБГ.

Тя посочи още, че сериозно раздвижване се наблюдава при сделките за просрочени вземания при фирмите за бързи кредити. Въпреки че през 2018 г. спрямо 2017 г. при тях се наблюдава спад на възложените обеми дългове на колекторските агенции, това се дължи не на по-малко задлъжняване или желание за събиране на вземания, а на факта, че фирмите за бързи кредити вече се обръщат към колекторите много по-бързо.

„Обемът изкупен дълг през 2018 г. е 1.9 млрд. лв. в сравнение с 1.2 млрд. лв. през 2017 г. Трябва да кажем, че цифрата за обема изкупени дългове през миналата година отразява 85% от пазара, тъй като не всички колекторски агенции членуват в АКАБГ. Именно затова обемът изкупени лоши вземания би трябвало да е малко над 2 млрд. лв.“, каза Димитър Бончев от Асоциацията.

„През почти всяко тримесечие на миналата година имахме по една рекордна сделка. Освен това популярност набират рамковите договори с ежемесечни прехвърляния на лоши дългове. Тези ежеседмични прехвърляния са малки по обем, но на годишна база може да достигнат 15-20 млн. лв. за отделен кредитор“, добави той.

АКАБГ отчита спад във възложените на агенциите от Асоциацията междуфирмени задължения – от 71.5 млн. лв. през 2017 г. на 60 млн. лв. през 2018 г., обяви председателят на АКАБГ Райна Миткова. Тя обаче подчерта, че на вид добрата тенденция не се дължи на реален спад на междуфирмената задлъжнялост и на по-коректни отношения между компаниите, а на по-голяма незаинтересованост на фирмите да съберат дължимите към тях вземания.

„Българският бизнес е в изключително добра форма, времето, за което събира парите си, е намаляло, но все пак в години на икономически растеж фокусът винаги е повече върху това да произвеждаме и продаваме повече и по-малко върху това да събираме. Притесненията ни са, че при следващия икономически цикъл (на спад – б.р.), който е неизбежен, българският бизнес пак ще се окаже безкрайно неподготвен по отношение на своята ликвидност“, за тя.

Миткова отбеляза, че според данните на АКАБГ най-застрашени от загуба на ликвидност са компаниите в сектора на недвижимите имоти. „Въпреки бума в строителството, който виждаме, очевидно, както във всеки модерен сектор, в него има компании без необходимото „Ноу-хау“, при които нещата не се получават добре.

Председателят на АКАБГ коментира, че българските фирми все повече трябва да се обръщат към колекторските агенции при просрочия или несъбрани дългове, тъй като колекторите ще върнат липсващите средства по-бързо, отколкото биха се справили сами засегнатите компании. Миткова изрази съжаление, че дейността на колекторските агенции не е законово регламентирана и че те търпят обвинения, че работят извън закона. Именно затова Асоциацията в момента е в диалог със законодателите за регламентиране на дейността на колекторските агенции.