Бизнесът настоява за по-евтин ток, а не парно

По-евтиният газ трябва да намали значимо цената на електроенергията, изкупувана от топлофикациите, а не ефекта да се насочи към намаляване на цената на парното. За това настояват в отворено писмо четирите национално представени работодателски организации - Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на индустриалците в България.

Очаква се през тази седмица Комисията за енергийно и водно регулиране да вземе решение за поевтиняване на природния газ с над 23%. Намалението на цената ще влезе в сила от 1 април. Бизнесът настоява и очаква намалението на цената на природния газ този път да се отрази единствено в намаление на цената на електроенергията, произвеждана от когенерациите на топлофикациите, което ще облекчи и бита и индустрията чрез намаление на таксата „задължение към обществото”.

Каква беше практиката досега?

Всяко поскъпване на газа се отразяваше основно в повишаване изкупната цена на тока, която топлофикациите произвеждат паралелно с топлонергията. В същото време се задържаше или съвсем леко се повишаваше цената на парното. След 2006 г. цената на природния газ се изменяше във възходяща тенденция и до 2014 г. поскъпването достигна повече от два пъти по-високи нива спрямо 2006 години. През всичките тези години поскъпването на газа по гореописаната схема наду цената на електрическата енергия от когенерациите на топлофикациите до нива от 294 лв. за мегават часа. Това е четири пъти над пазарната цена на електроенергията. Междувременно цената на парното в същия период се увеличи само с около 20% и стигна нива от 80 лв. за мегават часа.

Електроенергията от топлофикациите не се продава на свободния пазар, а се изкупува от НЕК по преференциални цени и точно затова беше възможно да се стигне до нива от 294 лв. за мегават часа. Тези преференциални цени се заплащат от всички потребители на електроенергия – битови, обществени и стопански чрез фиксираната такса „задължение към обществото”, която участва в крайната цена на тока. Всичко това се правеше, парното да остане по-атрактивен начин на отопление спрямо алтернативните начини на отопление. Така през годините се получи значително „кръстосано субсидиране”. Всички потребители на електроенергия, както битови, така и стопански осигуряваха евтино парно на жителите в топлофицираните градове. В България обаче около 11% от населението се отоплява с централизирано топлоснабдяване, а всички плащат сметката чрез скъпата електроенергия, допълват бизнес организациите.

Проблемът с това непазарно изкривяване и нелогично товарене на едни потребители за сметка на други многократно е поставян на вниманието на предишни състави на енергийния регулатор, но така и не се решаваше. Затова сме категорични, че днес поевтиняването на природния газ трябва да бъде насочено единствено към поевтиняване на цената, по която се изкупува електроенергията от топлофикациите и незначително да се отрази в цената на топлоенергията.

Работодателите  категорично подкрепят намерението на енергийния регулатор да премахне кръстосаното субсидиране и да прекрати „подпирането” на цената на парното, чрез цената на електроенергията. Няма как да се приема за нормално отоплението в топлофицирани домове да се „доплаща” от всички потребители на електроенергия.

По-евтиният ток за бита и индустрията означава икономическа справедливост, по-голяма конкурентоспособност на българската икономика, повече приходи в бюджета, повече работните места и достойни доходи за българина.