Бизнесът с изнесени услуги: Охлаждане на фона на рекорден брой заети 

Високотехнологичният аутсорсинг сектор в България записа поредна година на ръстове. През 2022 г. в индустрията вече са работили рекордните 105 хиляди души, а на годишна база  се отчита увеличение на приходите с 16.8% до почти 5 млрд. евро. Инерцията обаче се забавя, а сред факторите за това са както глобалната икономическа и геополитическа несигурност, така и добре познатите вътрешни, свързани с данъчната непредсказуемост и некачественото образование. А всичко това е на фона на силно ограничения пазар на труда.

Тези констатации бяха направени в сряда, по време на представянето на годишния доклад на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 г. Данни от него показват, че в сектора през миналата година са оперирали общо 802 компании: 360 са BPO (изнeceни бизнec ycлyги, 416 – ІТO (изнесени технологични услуги), а 23 се занимават с развойна дейност.

Заедно всички те са генерирали приходи, с които са донесли общо 5.8% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата към 2025 г. сочи, че при запазване на средния ръст в сектора от последните 5 години, приходите му ще достигнат 9.2% от БВП.

Забавяне на растежа

Усложняващата се обстановка обаче говори за забавяне. От сектора очакват, че още през 2023 г. ръстът ще се забави до едноцифрен. За сравнение, през 2021 г. индустрията на изнесените услуги регистрира увеличаване на оборота с 22.4%, през 2020 – 11.2%, а през 2019 г. – 19.6%.

След двуцифрен ръст от близо 17% през 2022 г., прогнозата ни за развитието на сектора през 2023 г. е по-консервативна. Ще продължим да увеличаваме дела си в брутния вътрешен продукт на България, но реалният ръст на сектора ще се изразява в едноцифрен процент“, коментира Илия Кръстев, председател на AIBEST.

По всичко личи, че охлаждането на технологичната индустрия през тази година ще продължи и през 2024 г. Прогнозата за аутсорсинг бранша – макар и оставаща положителна – е за по-нисък процент на растеж. Илия Кръстев очерта контурите така:

• От една страна е геополитическата ситуация и множеството конфликти по света, които създават несигурност в инвеститорите;
• От друга, това са глобалните икономически процеси – високите лихвени нива, както и рецесията, която вече си личи на някои големи пазари;
• На локално ниво обаче проблемите не са по-малко значими: Политическа нестабилност, липса на ясна стратегия на държавата ни за развитие на приоритетни сектори, данъчна непредсказуемост и не на последно място некачествено образование при изключително ограничен пазар на труда.

В дългосрочен план всичко това може да доведе до застой в развитието на технологичния сектор, а също така и до излизане на компании от българския пазар.“

Въпреки забавянето се наблюдава чувствителен ръст на заетите в сектора. Само за една година той е добавил 15 000 служители, с което заетите в него вече наброяват почти 105 хиляди. Увеличението идва, след като през 2021 г. пък бяха привлечени друго 10 000 души. Според доклада – назначения има във всички подразделения на индустрията на изнесените услуги.

Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 г. се е увеличили с 25.9% и възлиза на малко над 3 млрд. евро. Ръстът на годишна база при внесените данъци дори е по-голям – 26.5% и се равнява на 71.2 млн. евро.

„Необходимо е държавата ни да инвестира в „Бранд България“ като дестинация, в която си струва да се преместиш със семейството си. Трябва да имаме стратегия как да привличаме работна ръка и как да задържаме висококвалифицираните ни кадри. Привличането на хора и разширяването на ограничения трудов пазар е по-важно от привличането на инвеститори, защото без образование и квалифицирани хора високотехнологичният сектор няма как да расте“, коментира Доброслав Димитров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).