Бизнесът в България постепенно осъзнава смисъла от ESG

Темата ESG – екологичнo, социалнo и устойчиво управление – е завладяла западния корпоративен свят. В България тя си пробива път малко по-бавно, но според експертите процесът е необратим и ще се случи и у нас. Духът засега се носи основно от банките и големите международни компании, но вече има и подкрепата на академичната общност, а интересът на младите хора е изненадващо голям.

По време на втория епизод от серията уебинари по актуални икономически и социални теми „Планетата ни е важна“, организирана от Economic.bg и специализирания сайт ESGnews.bg, представители на бизнеса, банковия сектор и академичната общност обсъдиха прилагането на ESG политиките като предпоставка за устойчиво бизнес и обществено развитие.

ESG набира популярност

Участниците в дискусията признаха, че темата все още не е широко позната в средите на малкия бизнес,

но наблюдаваме все повече компании, които започват да прилагат ESG политиките като част от бизнес стратегията си“, каза Кирил Георгиев, мениджър „Регулаторни въпроси“ в БАТ България.

Той уточни, че зад ESG политиките, които компанията прилага, стоят много мерки за намаляване на ефекта от дейността върху околната среда, но в никакъв случай не се пропуска и социалното въздействие и корпоративната култура.

Приносът на банките

Тези политики в глобален план се имплементират много често поради натиск от страна на финансовите институции, които гледат все по-отблизо „зелените“ политики на своите кредитополучатели.

Константин Киров, ръководител отдел „Опазване на околната среда и Зелени проекти“ в ПроКредит Банк, коментира, че темата е нова за масовите предприятия в България.

Но тези, работещи на международния пазар, са по-подготвени и вече са направили въведения в бизнеса си, водени от партньорите им в чужбина и добият им пример“, казва той.

В момента добрите практики се пренасят от чужбина, но благодарение на банките в България, ангажирани с тази тема, като ПроКредит Банк, те се пренасят надолу по веригата.

„Ние показваме на партньорите си нашия начин на правене на бизнес и те виждат че работят. Много малки фирми са израснали с нас и те вярват, когато банката им препоръчва да развиват бизнеса си. Много е удачно банките да участват в Зеления преход с обучения. Да обясняват на фирмите какво да правят за в бъдеще. Ние като банка това доверие го виждаме и си мисля, че трябва да продължим да работим в тази посока“, каза Киров.

Той обясни, че допреди няколко години банката основно е консултирала своите клиенти защо трябва да инвестират във ВЕИ, енергийна ефективност, а сега по-скоро ги съветват за какво да внимават в тези свои инвестиции.

Некачествено изпълнената инвестиция, неправилно направените сметки – важно е да кажем къде да внимават“, обясни Киров.

Теодор Радонов, ръководител на регионалния офис на ЕИБ в България, разказа за дейността на финансовата институция, като напомни, че банката се е заела да прилага Зелената сделка на ЕС.

„Основен партньор сме на Европейската комисия. За миналата година сме инвестирали около 28 млрд. евро в проекти, свързани с екологичните промени, околната среда. Разработихме още от края на 2019 г. конкретна рамка и поехме по конкретен път – поставихме си цели: до 2025 г. минимум 50% от всички наши инвестиции да са зелени. Всички наши проекти да следват критериите на Парижкото споразумение. Спряхме финансирането на добива и пренасочихме политиката си към енергийната ефективност, нисковъглеродните технологии, ВЕИ източници“, разказа Радонов.

Екологични цели

Крайната цел на ЕИБ е до 2030 г. да привлечем 1 трлн. евро капитал. „Още през 2020 г. показахме, че 50% сме ги постигнали като институция. Миналата година сме на 52 – 53%. Има ново предизвикателство – технологичното. Тук е нашата роля да подкрепяме новите технологии и да даваме повече от един технологичен път. Решенията, които взимаме днес, определят провала и успеха за в бъдеще“, категоричен е той.

Подобна дискусия не можеше да мине без участието на академичната общност – в случая декана на Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Атанас Георгиев. Миналата година през октомври там бе стартирана специална магистърска програма по отговорно и устойчиво управление.

За наша изненада тя стана първата най-търсената по брой студенти. Не очаквахме, че ще привлечем такъв интерес“, каза Атанас Георгиев.

Той добави, че за този успех е трябвало да се работи много – да се подсили екипът с доказани специалисти и да се въведат нови формати на обучение и, разбира се, да се партнира много с бизнеса.

Имаме над 150 действащи споразумения с бизнеса. Подкрепата от корпоративните среди е причината да има толкова голям интерес от студентите. А това ми дава надежда да направим още повече заедно“, каза Георгиев.

Един от интересните акценти в дискусията беше бъдещето на ESG критериите при достъпа до кредитиране. Константин Киров от ПроКредит Банк разказа, че банката има своя изключващ списък от дейности, които не финансира. „Има дейности в защитени територии, дейности без достатъчно трудова безопасност. Ние решаваме след посещение на място и ако не отговарят на нашите критерии, им казваме, че няма да получат финансиране, докато не ги изпълнят“, разказа той.

Бъдещето на кредитирането?

Според него този подход задължително трябва да се въведе от всички банки в България. За съжаление все още банките се интересуват повече каква е стойността на обезпечението, без да се интересуват как се развива този бизнес“, каза още Константин Киров.

Според представителя на ЕИБ обаче кредитирането като цяло не е под заплаха заради навлизането на по-строгите критерии и не се очаква поскъпване на ресурса. Сега сме в процес на трансформация и преход, ще отнеме време, но няма да има необратими последствия, няма да повлияе на нивата на лихвите, на достъпността до кредитиране за бизнеса“, категоричен е Радонов.

Според него банките в България показват много висока степен на ангажираност с прилагането на ESG стандартите и с финансиране на проекти с цел подпомагане и опазване на околната среда и климата. „Банките са доста наясно какво трябва да направят и до голяма степен са го направили.“

Той успокои, че дори след време да има сектори, като например добивния, които ще имат все по-малък достъп до банково финансиране, зеленият преход ще създаде нови индустрии, които ще поддържат кредитирането.

Тези инвестиции, които не можем да си позволи, ще бъдат заменени от нови индустрии. Ще бъдат пренасочени тези инвестиции към по конструктивни“, каза Радонов.

Връщайки се на реалния бизнес, Кирил Георгиев от БАТ България посочи, че в глобалната стратегия на компанията A Better Tomorrow са заложени ESG политиките и 2030 г. е крайъгълен камък.

Поставили сме си за цел въглеродна неутралност в промишлените мощности до 2030 г., а до 2050 г. – в цялата бизнес мрежа. До 2025 г. сме си поставили за цел премахване на всички пластмаси за еднократна употреба и всички опаковки стават рециклируеми.“