Богданов обеща строг контрол върху държавната „черна касичка“
Икономическият министър твърди, че сам е избрал новото ръководство на Консолидационната компания, но е ядосал Бойко Борисов
Министерството на икономиката и индустрията обещава да засили контрола над т. нар. „черна касичка“ – Държавната консолидационна компания (ДКК). Тази заявка идва след първоначален анализ на холдинга и предприятията под неговата шапка. Освен това ще бъде сменено ръководството на ДКК с нов 5-членен състав. Той ще има за цел да направи подробен анализ на предприятията до месец, като освен това е натоварен и с още задачи с цел оздравяване на държавните фирми.
Новото ръководство е с хоризонт на управление шест месеца, в рамките на които ще се проведе публичен конкурс за нов редовен борд на директорите. Той вероятно ще бъде с по-различен формат, така че освен от министерството и Агенцията за публични предприятия глас в избора на ръководствата да имат и експерти, работодателски организации – независими представители. За изпълнителен директор министърът е избрал Иван Загончев, а в борда на директорите останалите нови членове са Елена Болтаджиева, Николай Желязков, Венелин Шъков и Десислава Чалъмова.
Справка в Търговския регистър показва, че те все още не са официално заменени, като се очаква това да стане до дни. Заявлението за рокадите е подадено в петък, което изглежда не се хареса а лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който в събота коментира рокадата и заплаши да развали коалицията с „Продължаваме промяната“.
Министър Богданов призна, че назначенията са изцяло негови и не са съгласувани.
Това са публични предприятия, но изцяло с търговска цел. Тези дружества имат нужда от експертиза, тук не говорим за политика. Там, където има неефективно управление, промени трябва да бъдат направени“, заяви той.
Новото ръководство ще бъде и първото, което ще работи на по-ниски заплати. За оптимизиране на разходите министърът смъкна тавана на заплатите в държавните дружества – по негови думи „с около 50%“.
Работейки за държавата никой не може да очаква заплата като в частния сектор“, заяви още той.
Освен това ще се търси намаляване на представителите на бордовете и ограничаване на представителните разходи.
Крайната цел е положителни финансови резултати, дружествата да се развиват“.
Въпросната проверка на ведомството е показала редица нарушения като липса на финансови отчети на ДКК и дружества под нея както за 2021 г., така и за 2022 г. Освен това нито ДКК, нито предприятията под него не разполагат с бизнес програми, чието изпълнение съответно да се следи.
Липсата на финансови отчети на ДКК, която управлява по думите на икономическия министър над 1 млрд. лв. капитал, се оказва и проблем за финансовото министерство заради събираните дивиденти в държавната хазна.
На практика този 1 млрд. лв. е „последните данни, с които разполагаме“ за състоянието на дружеството, обясни министър Богданов и подчерта, че ведомството ще работи по изготвянето на система за мониторинг на дружествата. Нейната идея е министърът – който и да е той – да знае в реално време какво е финансовото състояние на компаниите в неговия обсег, както и паричните потоци.
Нормални системи за контрол на бизнес процесите“, обясни Богданов тази своя идея.
Целта е въпросната система да бъде изготвена до края на януари.
Липсата на бизнес програми пък не позволява на ведомството да оцени ефективността и свършеното от екипите. Министърът даде заявка тези програми за следващия тригодишен период 2024 – 2026 г. да бъдат завършени и публично достояние до края на ноември.
Как може да ги управляваме ефективно, ако нямаме ясни цели и бюджети“, попита реторично министърът.
Той припомни и раздаваните
стотици милиони за ремонт на язовири
Казусът бе огласен първо от бившия служебен икономически министър Кирил Петков. Именно заради него Петков описа ДКК като „черна касичка“. По думите на Богданов от ремонтираните язовири за 600 млн. лв. едва 10 са предадени с нужната документация, но дори при тях има дефекти като течове и други.
От изхарчените пари за язовири нямаме нито един приет с надлежните документи с констатирани качествени промени“, заключи Богданов.
Министърът обясни и че министерството се опитва да си върне платените 80 млн. лв. авансово за проекта за изграждане на правителствен комплекс – идея, която бе убита в зародиш от първия служебен кабинет през 2021 г. Богданов разкри, че те са платени и със заем от Българската банка за развитие, който ще се преструктурира до края на годината. В момента по него съдлъжници са и други дружества под шапката на ДКК.