Борис Джонсън е готов да се опълчи на САЩ за дигиталния данък
Франция вече си навлече ответни действия от американската администрация
~ 2 мин.
Британският премиер Борис Джонсън каза, че ще настоява за въвеждането на цифров данък във Великобритания, демонстрирайки, че не се плаши от реакцията на САЩ спрямо същия ход от страна на Франция.
Още миналата година Лондон очерта план за въвеждането на 2% данък върху продажбите на интернет компаниите от април 2020 г. Такъв 3-процентен налог обяви и Франция, който се очаква да влезе в сила още през януари – стъпка, на която американската администрация реагира със заплахи, че ще въведе до 100% мита за емблематични стоки, като сирене и шампанско.
Дигиталните компании трябва да дадат „по-справедлив принос“, убеден е обаче и Борис Джонсън.
Негативната реакция в САЩ е провокирана от това, че на практика най-засегнати от бъдещите нови данъци в европейските страни всъщност са големите американски играчи, като Google, Amazon и Facebook, които отговарят на условията за допълнително облагане.
През лятото Доналд Тръмп и колегата му Еманюел Макрон се споразумяха Франция да отмени дигиталния данък, когато бъде постигнато ново глобално споразумение в сектора. Идеята е да се намери балансиран и взаимно изгоден данъчен подход, отговарящ на новите реалности.
Идеята за налагане на дигитален данък бе лансирана и на ниво Европейски съюз, но държавите членки не успяха да се споразумеят за единното му въвеждане по-рано тази година. Затова и определени държави решиха да поемат самосиндикално по този път.
Що се отнася до британския налог, той бе предложен първо от Филип Хамънд, бивш финансов министър на Обединеното кралство. Според предварителните изчисления чрез данъка се очаква да бъдат събирани близо 500 млн. паунда годишно.
Прилагането на данъка е една от точките в манифеста на Консерваторите. Опозиционната Лейбъристка партия също е заложила такава идея спрямо „многонационалните компании“.
Американските играчи, в това число Google и Facebook, са остро критикувани, че плащат твърде малко данъци и то в избрани страни, като Ирландия и Люксембург, където системата е облекчена. А за сметка на това не връщат справедлив дял от приходите си в останалите държави, откъдето всъщност генерират такива.