„Нямаме време“: БРАИТ пак опитва да стане работодателска организация
Технологичната революция поставя света и България на кръстопът – IT индустрията настоява моментът да не бъде изпуснат
![„Нямаме време“: БРАИТ пак опитва да стане работодателска организация](/web/files/articles/144738/narrow_image/thumb_1040x585_brait-bt.jpg)
Снимка: БТА
На ход е петата индустриална революция, която има потенциала да трансформира до неузнаваемост не само икономиката и начина на живот на всички ни. България също така е на кръстопът и от вечно догонваща сега има шанс да се превърне в лидер – благодарение на силния си технологичен сектор и иновативния си потенциал. Стига обаче да хване вятъра на промяната.
Така виждат моментната ситуация от Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). В опит да зададе тон за промяна на курса на национално ниво организацията ще кандидатства за влизане в Националния съвет за тристранно сътрудничество – отново, след неуспеха от преди няколко години. Идеята ѝ да е участва в правенето на стратегически политики, като даде гласност и представителност на технологичната индустрия.
Не е самоцел да сме част от Тристранния съвет, а необходимост“, коментира Доброслав Димитров, председател на БРАИТ и част от БАСКОМ, по време на пресконференция. Той изтъкна, че в момента в Тристранката се „вземат решения с липса на информация“.
„Когато се дискутира икономиката на една държава, имаме различни интереси, от различен аспекти и всеки един аспект трябва да бъде взет предвид“, допълни Димитров, като подчерта, че това не е критика към никой от участниците в Тристранния съвет. За да даде пример, изтъкна, че така както минималната работна заплата е тема, по същия начин има нужда да бъде дискутиран и максималният осигурителен доход.
Промяната, която се случва... тя е нова парадигма на икономиката. На колегите, които досега са участвали в този разговор, им липсва част от тази информация и те не могат да вземат верните решения.“
По думите му партньорството с другите работодателски организации вече е активирано чрез различни инициативи, но все пак има нужда от формализиране на диалога и на по-високо ниво.
Нито можем без установената индустрия и икономически сектори, нито можем без новата. Новата и старата трябва да бъдат заедно.“
Нов опит на БРАИТ да влезе в Тристранката
Заявката за влизане на БРАИТ в Тристранния съвет не е изненадваща. За първи път организацията опита да си проправи път към него през 2020 г., но тогавашният опит на технологичните фирми да търсят по-добра среда на национално ниво се провали. Асоциацията срещна силен отпор от страна на останалите работодателски организации, а членството ѝ бе отказано заради непокриване на необходимите критерии.
Според Кодекса на труда, за да бъде призната една работодателска организация за национално представена, тя трябва да бъде регистрирана като такава и да има най-малко 1500 членове с поне 50 000 служители. Има и вариант за по-малко участващи фирми, но тогава условието е да има 100 000 работници и служители, наети по трудов договор, във всички членове на работодателската организация. Също така всяка организация трябва да покрива поне 22 бранша, с не по-малко от 5% осигурени в сектор и да има представители в поне 66 общини.
Освен че не покриваше тези критерии, тогава бе установено също, че БРАИТ не е вписана и в регистъра на синдикалните и работодателски организации, който действа от началото на 2018 г.
Всичко това спъна опита на технологичните фирми да получат място на масата на тристранните преговори. Четири години по-късно Асоциацията анонсира новия си формат, в който влизат водещи асоциации, клъстери и компании от високотехнологичната индустрия в страната, сред които БАСКОМ, AIBEST и BESCO. По техни изчисления към днешна дата фирмите в БРАИТ формират около 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
Какви са целите на БРАИТ?
БРАИТ очерта следните теми, по които ще работи: подготовката на адекватни на съвременната икономика кадри, реформиране на данъчно-осигурителната система според новите реалности, промяна в образователната сфера, както и върховенството на закона.
„Това са все политики по различните вертикали. За да съберем нужната подкрепа и разбиране, единственият начин е да подходим холистично – за всяка една индустрия, всеки един сектор“, отбеляза Доброслав Димитров, по думите на който всяка асоциация има различни познания и експертиза.
„Нямаме време“ – така накратко председателят на AIBEST синтезира накратко отговора на въпроса защо БРАИТ се захваща с този план.
Времето ни свършва по отношение на това, че в политически нестабилната ситуация, в контекста на едни глобални промени, които се случват със скорост, която дори не можем да си представим, ние като икономика и политика продължаваме да сме фокусирани към миналото. Много малко говорим за бъдеще, страшно много говорим за икономическо минало. Това колко бързо за се адаптирам, ще е от изключително значение за развитието на икономиката.“