„Бранд България“: много обещания и амбиции, неясен резултат
Националният борд по туризъм предлага да се създаде дирекция към МС, отговаряща специално за „Бранд България“
Изграждането на бранд от нулата. Това е огромно предизвикателство за всяка компания, а когато говорим за българския туризъм, предизвикателствата са още по-големи. „Бранд България“ е комплексен продукт, който включва в себе си миналото, настоящето и бъдещето. Ключът към успеха до голяма степен се крие в правилното планиране и точната стратегия. Още през 2013 г., когато за първи път беше обявена идеята за създаването на „Бранд България“, видяхме, че липсата на конкретна стратегия, която да се следва, не води до нищо добро.
И така, десет години по-късно България все още не е позиционирана като утвърдена туристическа дестинация, която предлага възможност за морски, планински, културен, СПА туризъм. Все още сме далеч от успешното реализиране на идеята: България – дестинация на четири сезона!
Загубено време
Последните три години седят като черно петно върху българския туризъм. Проблем след проблем връхлиташе сектора. Първо дойде здравната криза, която блокира напълно сектора – не само в България, но и по цял свят. Именно затова ЕК създаде механизъм, с който да подпомогне най-засегнатите сектори. Така всяка държава трябваше да създаде свой Национален план за възстановяване и устойчивост, в който да бъдат включени проекти, подпомагащи различни икономически сектори. България обаче така и не включи пряко сектор „Туризъм“ в своя План за възстановяване. Неведнъж представители на бранша са казвали, че това ще донесе още проблеми за българския туризъм. Но дори и в променените текстове на Плана, подготвени и изпратени от министъра на финансите Асен Василев, сектор „Туризъм“ липсва.
Спиралата от политически избори, в които страната ни влезе, повлия негативно на сектора, а войната в Украйна и конфликтът в Близкия изток като че ли напълно „погребаха“ сектора.
Ново начало
С настъпването на новата 2024 г., изглежда, че бизнесът и правителството са решени да променят ситуацията и „Бранд България“ най-накрая да се превърне в емблема. Или поне такава заявка дадоха участниците в дискусия „Бранд България 2024 – модерният разказ за културата и туризма“, която се проведе днес в София.
Целта на събитието е веднага след ротацията да започне разговор за експедитивно реализиране на активни действия по реализация на „Бранд на България“, заяви по време на форума Мартин Захариев, зам.-председател на Националния борд по туризъм (НБТ).
По думите му изграждането на такъв бранда е не само комуникационна задача, а по-скоро трябва да е институционално решение на правителството. По тази линия Захариев предложи създаването на специална дирекция към Министерския съвет, която да отговаря за цялостната стратегия по изграждането на „Бранд България“.
Според него при разработването на тази стратегия трябва да се търси синергия между дипломатите ни в чужбина, между службите на търговски аташета към икономическото министерство, между културните аташета към Министерството на културата и туристическите аташета на Министерството на туризма. По думите на Захариев сега България страда от остра липса на ясна структура и политика в това отношение.
Според него, трябва да бъде разширен съставът на вече създадената работна група към Министерския съвет под егидата на вицепремиера Мария Габриел, в която влизат пет ресорни министерства, като към тях се включат и представители на неправителствени сектор, на Асоциацията на обединените български работодатели, на академичните среди, университетите, БАН, на Министерството на транспорта.
Подобен формат на работната група би ѝ позволил да извърши редица дейности, сред които правен анализ на концепция на собствеността на продуктите на подобен проект, свързан с бранд мениджмънта, изготвяне на документация за тръжни процедури, разработване на ключови принципи за „Бранд България“, модели на тестване на продуктовите брандове на външни пазари и публична комуникация, след като се определи как тя ще изглежда“, обясни Захариев.
По-малко структури, повече съдържание
Въпросът за ново звено към Министерския съвет трябва да се обсъди в правителството и на ниво ресорна работна група.
Ако ме питате за моето лично мнение, аз като цяло съм „за“ по-малко структури и повече съдържание“, каза Зарица Динкова, министър на туризма, коментирайки пред журналисти идеята за специална дирекция, която да отговаря за изграждането на „Бранд България“.
Когато вдигнем стандарта на живот на българите, когато създадем стабилна и успешна икономика, което е основната цел, тогава ще имаме и успешен национален бранд и няма да се чудим защо след десет години и след поредните похарчени купища пари за брандиране, всъщност да не видим кой знае какъв ефект", коментира Динкова.
По думите на министъра при брандирането се изхожда от конкуренцията, която в днешния свят става все по-изострена, базирана на иновации и все по-бърза. Динкова отбеляза, че конкуренцията става все по-регионална, което предполага, че освен за националното брандиране, трябва да се мисли и как да се направи същото и с градовете и регионите ни.
Обещания
По време на днешната дискусия бяха дадени редица обещания за иницииране на разговори и срещи по повод изграждането на „Бранд България“. Обещание за повече работа в тази посока даде и председателят на парламентарната комисия Ертен Анисова, която обяви, че ще инициира съвместно заседание на няколко комисии, на което да се разгледат всички предложения, направени по време на днешната дискусия „Бранд България 2024 – модерният разказ за културата и туризма“.
За мен „Бранд България“ трябва да създаде разпознаваемите елементи – символите, знаците, които ще оставят у туриста трайния отпечатък, спомена за България – от българската роза, шевица и килим през тракийските съкровища и светилища до гозбите по стари рецепти на различните етнически групи у нас, които не могат да бъдат опитани никъде другаде, до уникалните вина", каза Анисова.
Изграждането на успешен продукт е сложна и многостепенна задача. Ще успеят ли този път правителството и бизнесът да се справят, въобще не е никак сигурно. Но сигурно, че инерцията, по която се движеше българският туризъм, отдавна е загубена.