Брекзит разби 25-годишния модел на евтина работна ръка в Англия
Премиерът Борис Джонсън обещава по-високи заплати, но не казва как това ще реши проблема с покачващата се инфлация
25-годишният модел на внос на евтина работна ръка, който беше изградило Обединеното кралство, приключи с Brexit и COVID-19. А кризата с недостига на шофьори на камиони, а и не само, пося семената на зимата на недоволство в стил 70-те години – пълна с недостиг на работници, нарастващи заплати и повишаване на цените, пише в свой анализ Reuters.
Напускането на Европейския съюз, последвано от хаоса на най-голямата криза в общественото здраве от един век насам, принуждават петата по големина икономика в света да търси спешно начин да премахне зависимостта си от евтината вносна работна ръка.
Експериментът на премиера Борис Джонсън с Брекзит – уникален сред големите икономики – допълнително обтегна веригите на доставки, които вече скърцат в световен мащаб при всичко – от свинско и птиче месо до лекарства и мляко.
Заплатите, а оттам и цените, ще трябва да се повишат.
По-дългосрочното въздействие върху растежа, политическото състояние на Джонсън и взаимоотношенията на Обединеното кралство с Европейския съюз не са ясни.
„Това е наистина повратен момент за Обединеното кралство и възможност за нас да отидем в друга посока“, казва 57-годишният Джонсън, когато го попитаха за недостига на работна ръка.
Това, което няма да направя, е да се върна към стария неуспешен модел на ниски заплати, ниски умения, подкрепен от неконтролирана имиграция.“
Според него британците са гласували на референдума за Брекзит през 2016 г. за промяна и отново през 2019 г., когато убедителната победа на изборите направи Джонсън най-могъщия премиер на консерваторите след Маргарет Тачър.
Застоялите заплати, каза той, ще трябва да се повишат – за някои икономическата логика зад вота за Brexit. Джонсън откровено каза на бизнес лидерите на закрити срещи да плащат на работниците повече.
Връщането на контрола върху имиграцията беше ключово послание по време на кампанията за Брекзит, ръководена от Джонсън. По-късно той обеща да защити страната от „машината за унищожаване на работни места“ на Европейския съюз.
Регулиране на Брекзит
Джонсън определя хазарта си с Брекзит като „корекция“, въпреки че противниците му казват, че той просто опитва да прикрие недостига на работна ръка, като го определя за „златна възможност“ работниците да увеличат заплатите си.
Но ограничаването на имиграцията представлява промяна на поколения икономическа политика на Обединеното кралство, предизвикана от пандемията през 2020 г. Статистиката отчете 10% понижение на желаещите да работят на Острова, което е невиждан от 300 години спад, пише Reuters.
Тъй като ЕС се разшири на изток след падането на Берлинската стена през 1989 г., Великобритания и други големи европейски икономики приветстваха милиони мигранти от страни като Полша, която се присъедини към блока през 2004 г.
Никой наистина не знае колко хора са дошли – в средата на 2021 г. британското правителство заяви, че е получило повече от 6 млн. заявления от граждани на ЕС за заселване, което е два пъти повече от броя през 2016 г.
След Брекзит правителството спря да дава приоритет на гражданите на ЕС пред хора от други места.
Отделянето от ЕС накара много работници от Източна Европа, включително около 25 000 шофьори на камиони, да напуснат страната, точно когато около 40 000 тестове за получаване на лицензи за камиони бяха спрени поради пандемията.
Сега на Великобритания ѝ липсват около 100 000 шофьори на камиони, което води до опашки по бензиностанциите и притеснения за недостиг на храна в супермаркетите. Липсата на месари и складови работници също предизвиква безпокойство.
Заплатите ще трябва да се увеличат, така че цените на всичко, което доставяме, на всичко, което купувате по рафтовете, също ще трябва да се повишат“, казва Крейг Холнес, британски шофьор на камиони с 27-годишен опит.
А заплатите вече са скочили. Работа за шофьор на тежкотоварен автомобил (HGV) клас 1 се обявява за 75 000 паунда (102 500 долара) годишно, което е най-високото ниво, което е виждано досега.
Зимата на недоволството
Английската централна банка заяви миналия месец, че инфлацията се очаква да се повиши до 4% в края на тази година, „дължаща се до голяма степен на развитието на цените на енергията и стоките“, и че натискът за повишаване на лихвените проценти от историческите дъна сега изглежда се е засилил.
Той цитира доказателства, че „трудностите при наемането на персонал са станали все по-масови и остри“, което банката приписва „на комбинация от фактори, включително търсенето да се възстанови по-бързо от очакваното и намаляване на наличността на работници от ЕС“.
Министрите на Джонсън многократно отхвърляха идеята, че Великобритания се насочва към „зима на недоволството“, подобна на тази, която помогна на Тачър да дойде на власт през 1979 г. – с нарастващи искания за заплати, инфлация и недостиг на енергия.
Страната ни работи със сравнително ниски темпове на растеж на заплатите от дълго време – основно стагниращи заплати и напълно застояла производителност – и това е така, защото хронично не успяхме да инвестираме в хора, не успяхме да инвестираме в оборудване и виждаме, че заплатите са в застой“, каза Джонсън в неделя.
Но той не обясни как стагнацията на заплатите и ниската производителност ще бъдат решени чрез смесица от по-ниска имиграция и по-високи заплати, които подхранват инфлацията, която изяжда реалните заплати.
Не е ясно и как по-високите цени биха повлияли на икономика, която се движи от потребителите и все повече разчита на веригите на доставки, чиито пипала се навиват в Европа и извън нея.