Британската банкова династия, по-стара дори от Ротшилд
Днес тя се управлява от 11-ото поколение от фамилията
Офисите на банката
Снимка: C. Hoare & Co.
~ 4 мин.
В Обединеното кралство има стари пари, наистина стари пари, а след това и C. Hoare & Co. Лондонската фирма е основана през 1672 г. от Ричард Хоаре и се грижи за делата на журналиста Самуел Пепис, поета Лорд Байрон и писателката Джейн Остин.
Банковата династия е почти сто години по-стара от известната династия Ротшилд, основана през 1760-те години.
След повече от три века непрекъсната работа, семейството все още управлява компанията, като под управление има около 4,4 млрд. паунда (5,6 млрд. долара) депозити и се придържа към традиционен начин за правене на бизнес, разказва Блумбърг.
Последните представители от 10-ото поколение партньори се оттеглиха миналата година, оставяйки банката в ръцете на шестима партньора от 11-ото поколение, които продължават своята еволюция.
През март те откриха първия пост извън Лондон: офис в Кеймбридж, предназначен да обслужва съществуващи клиенти, но също така да привлича предприемачи в регион, известен с биотехнологии и технологични начинания.
Смесването на старото с новото е от жизненоважно значение за C. Hoare, конкурентите от Coutts и по-малки конкуренти като Raphaels и Weatherbys, които се борят да обслужват богатите клиенти. Независимите банки също се стремят да съгласуват своите силно адаптирани услуги към индустрията, където преобладаващите тенденции са консолидация и нарастващо регулиране.
"Това е постоянно напрежение, защото част от това, което ни прави напълно различни от клиринговите банки, е, че сме по-малки и по-представителни и по-човешки и по-свързани с клиентите," казва 57-годишният партньор Александър Хоаре по време на интервю в заседателна зала на банката.
"Ние не искаме да сме като тълпата и не искаме да растем. Искаме да сме специални."
C. Hoare със сигурност е различен. Фирмата е дружество с неограничена отговорност, което означава, че личните активи на партньорите са справедливо разпределяни и не ощетяват кредиторите.
От 1994 г. дивидентът е фиксиран на 50 паунда на акция или общо 6 000 паунда. Това е бизнес с 26 милиона лири печалба за 12-те месеца до 31 март 2019 година.
Ограничението е изградило ценно предприятие. Последните отчети на партньорството показват балансова стойност от около 370 милиона лири, което поставя семейството сред най-богатите във Великобритания на хартия. Но Хоаре заявиха, че нямат интерес да продават.
"Ако хората бяха тук заради ликвидността, дружеството щеше да бъде продадено отдавна", казва 33-годишната Рени Хоаре, която става партньор миналата година.
Нейният предшественик Ричард Хоаре за пръв път започнал да търгува на "знака на златната бутилка" през 1672 г. (минава още един век, за да се измисли номерирането на улиците). Той доминирал в Ситито на Лондон, влязъл в политиката и дори получи рицарско звание от кралица Ан.
Следващите партньори подкрепили този успех, а много от тях били наречени Хенри, и добавили към имената си епитети като „Хенри Добрия“, „Хенри Величествения“ и „Дебелия Хари“, за да ги различават.
Докато семейството избягва клопките, свързани с третото поколение собственост, спекулативните инвестиции от седмо поколение се оказали по-проблематични, като партньорът Хенри Юниън вложил пари впаромоторни предприятия и компания в Канада, която трябвало да революционизира търговията с кожа, според семейната история.
Сривът на личните му финанси го принудил да подаде оставка през 1874 година.
"Нашето седмо поколение било прекалено заможно и прахосало фантастично състояние", казва Александър Хоаре. "Има две неща, които могат да унищожат семейния бизнес: бизнесът и семейството, затова и двете трябва да бъдат държани в ред", допълва той.
Дълголетието на фирмата говори за трайната сила на семейния бизнес. Доклад на Credit Suisse Group за 2018 г. установи, че през последните десет години такива предприятия са надминали по-широките пазари на акции.
Със сигурност консерватизмът на Хоаре се оказва ефективен по време на световната финансова криза, когато силата на баланса му привлича стабилен приток на средства от проблемни кредитори като Royal Bank of Scotland.
"По време на финансовата криза по-малките банки се справиха изключително добре", казва Каролайн Буркарт, асоцииран партньор в консултантската фирма Scorpio Partnership. "Тези семейни и партньорски фирми се считаха за сигурно убежище."
Непрекъснатата собственост на C. Hoare също дава на партньорите си перспектива, с тривековен опит, който помага да се премине по-гъвкаво през тежки събития, като Brexit, например.
"В банковия сектор циклите се редуват", казва 50-годишната Бела Хоаре. "Причината да се справим добре в кризата е, че не сме забравили последната. Бащата на баща ми го е научил на уроците от кризата от 1929 година".
Те също така са видели много конкуренти да изчезват - една от причините да внимават при избора на партньори. Има повече от 2000 живи потомци на Ричард Хоаре и процесът на пресяване за намиране на подходящи финансисти започва още в деня, в който се роди нов Хоаре, казват настоящите партньори.
В същото време банката наема главен изпълнителен директор извън семейството, а Стивън Купър се присъединява през януари от Barclays Plc.
Това съчетание на непотизъм и професионализъм отразява пътя между традицията и модерността, казват партньорите, които се стремят да достигнат позицията на банка от следващата ера. Това преструктуриране включва продажбата на поделението за управление на активи на банката за 72 милиона паунда през 2016 г., за да се съсредоточат върху основния си банков бизнес.
Докато банката се стреми към персонализирано обслужване, нейната структура и размер увеличава тежестта на регулирането и правилата, а грешните стъпки са скъпи.
Типичният клиент се нуждае от около 5 милиона лири в британски активи в банката C. Hoare. Друга бариера за навлизане е срещата с партньор, която дава възможност на семейството да намери съмишленици, с които да изграждат взаимоотношения.
"Банкирането с нас определено е по-скъпо от банкирането на главната улица", казва Бела Хоаре. "Въпреки това, нашите клиенти смятат, че получават стойност за парите си, защото можем да направим нещо, което за друга банка не би било възможно."
Има и други привилегии. На клиентите, които посещават офиса на Флийт Стрийт 37, се припомня, че това е най-старата британска независима банка.
Мускетите, закупени по време на Наполеоновите войни, за да защитят банката, украсяват антрето, касиерите работят зад дъбов плот от 19-и век, а съседната чакалня гледа към заградена градина, която е далеч от градския шум.
Можете да участвате в обяд от три ястия със своя мениджър и да присъствате на вечерни разговори. В сградата се помещава и музей, в който са изобразени артефакти и фамилно дърво, свързващо съвременните партньори с основателя Ричард Хоаре.
Александър Хоаре казва - "Запазването на паметта е хубаво нещо. Това е черешката на тортата".
