Британската банкова династия, по-стара дори от Ротшилд

В Обединеното кралство има стари пари, наистина стари пари, а след това и C. Hoare & Co. Лондонската фирма е основана през 1672 г. от Ричард Хоаре и се грижи за делата на журналиста Самуел Пепис, поета Лорд Байрон и писателката Джейн Остин.

Банковата династия е почти сто години по-стара от известната династия Ротшилд, основана през 1760-те години.

След повече от три века непрекъсната работа, семейството все още управлява компанията, като под управление има около 4,4 млрд. паунда (5,6 млрд. долара) депозити и се придържа към традиционен начин за правене на бизнес, разказва Блумбърг.

Последните представители от 10-ото поколение партньори се оттеглиха миналата година, оставяйки банката в ръцете на шестима партньора от 11-ото поколение, които продължават своята еволюция.

През март те откриха първия пост извън Лондон: офис в Кеймбридж, предназначен да обслужва съществуващи клиенти, но също така да привлича предприемачи в регион, известен с биотехнологии и технологични начинания.

Смесването на старото с новото е от жизненоважно значение за C. Hoare, конкурентите от Coutts и по-малки конкуренти като Raphaels и Weatherbys, които се борят да обслужват богатите клиенти. Независимите банки също се стремят да съгласуват своите силно адаптирани услуги към индустрията, където преобладаващите тенденции са консолидация и нарастващо регулиране.

"Това е постоянно напрежение, защото част от това, което ни прави напълно различни от клиринговите банки, е, че сме по-малки и по-представителни и по-човешки и по-свързани с клиентите," казва 57-годишният партньор Александър Хоаре по време на интервю в заседателна зала  на банката.
"Ние не искаме да сме като тълпата и не искаме да растем. Искаме да сме специални."

C. Hoare със сигурност е различен. Фирмата е дружество с неограничена отговорност, което означава, че личните активи на партньорите са справедливо разпределяни и не ощетяват кредиторите.

От 1994 г. дивидентът е фиксиран на 50 паунда на акция или общо 6 000 паунда. Това е бизнес с 26 милиона лири печалба за 12-те месеца до 31 март 2019 година.

Ограничението е изградило ценно предприятие. Последните отчети на партньорството показват балансова стойност от около 370 милиона лири, което поставя семейството сред най-богатите във Великобритания на хартия. Но Хоаре заявиха, че нямат интерес да продават.

"Ако хората бяха тук заради ликвидността, дружеството щеше да бъде продадено отдавна", казва 33-годишната Рени Хоаре, която става партньор миналата година.

Нейният предшественик Ричард Хоаре за пръв път започнал да търгува на "знака на златната бутилка" през 1672 г. (минава още един век, за да се измисли номерирането на улиците). Той доминирал в Ситито на Лондон, влязъл в политиката и дори получи рицарско звание от кралица Ан.

Следващите партньори подкрепили този успех, а много от тях били наречени Хенри, и добавили към имената си епитети като „Хенри Добрия“, „Хенри Величествения“ и „Дебелия Хари“, за да ги различават.

Докато семейството избягва клопките, свързани с третото поколение собственост, спекулативните инвестиции от седмо поколение се оказали по-проблематични, като партньорът Хенри Юниън вложил пари впаромоторни предприятия и компания в Канада, която трябвало да революционизира търговията с кожа, според семейната история.

Сривът на личните му финанси го принудил да подаде оставка през 1874 година.

"Нашето седмо поколение било прекалено заможно и прахосало фантастично състояние", казва Александър Хоаре. "Има две неща, които могат да унищожат семейния бизнес: бизнесът и семейството, затова и двете трябва да бъдат държани в ред", допълва той.

Дълголетието на фирмата говори за трайната сила на семейния бизнес. Доклад на Credit Suisse Group за 2018 г. установи, че през последните десет години такива предприятия са надминали по-широките пазари на акции.